Какви са етичните отговорности на компаниите, които с продуктите си могат да манипулират човешкото поведение в глобален мащаб? Това е въпрос, на който отговор трябва да дадат разработчици, дизайнери и изпълнителни директори, когато изграждат поредното си приложение, имащо капацитета да влияе на човечеството.
Извън самия бранш обаче, този въпрос рядко занимава особено много хора. А трябва.
В ера, в която говорим за интернет на нещата, за глобален достъп, за фалшиви новини, манипулация на политически избори, информационни и хибридни войни, отговорността на технологичните компании и на социалните мрежи за това как техните продукти влияят на потребителите, е повече от голяма.
Вече на всички е ясно, че големите онлайн компании умело експлоатират човешките слабости, а действието върху потребителите и техните умове наподобява ефекта на наркотиците. И зад всеки един такъв технологичен продукт стоят равни дози психология и технология.
Наскоро един от основателите на Facebook - Шон Паркър - коментира, че компанията отдавна се занимава с "експлоатация на уязвимостите в човешката психика".
Междувременно новите технологии са по-пристрастяващи от всякога и всяко едно изписукване на смартфона кара човек да се разсеe и да обърне внимание на машинката си.
И все пак за разработчиците съществуват някои насоки за това как техните продукти да влияят на човешкото поведение по (относително) етичен начин.
Без определени стандарти бизнесът би бил склонен да натика потребителите си в непрекъснатото въртене за още по-голяма ангажираност, още по-голям растеж и още по-големи печалби, повече натрупана информация за онлайн поведение и т.н. докато накрая самите потребители не се уморят и не изоставят технологиите. Или технологиите не ги погълнат изцяло, разбира се.
Въпреки това обаче всеки стартъп има освен всичко други задължение към своите инвеститори и служители и ще направи всичко, което може, без да нарушава закона, за да накара хората да използват неговия продукт. Защото това е конкуренцията.
Затова и този бизнес има нужда от определени правила, които да определят какво е етично спрямо самите потребители.
Повечето стартъпи обаче тръгват с идеята да подобрят по някакъв начин живота на хората (и покрай това да изкарат пари, разбира се) и следват прастарата максима, че доволният потребител е най-добрата реклама.
Няма нищо лошо в изграждането на продуктите, които хората искат да използват, но силата да влияеш върху поведението на потребителите трябва да е в съответствие с определени стандарти за бизнес етика.
Проблемът е, когато една и съща техника пресича тази етична линия в едни случаи, а в други дава желания позитивен резултат. Така например мнозина критикуват Snapchat за това, че кара тийнейджърите почти компулсивно да се връщат към приложението, но същевременно същата техника за убеждаване при приложението за учене на чужди езици Duolingo помага за много по-лесното усвояване на нови езици.
Същите награди, използвани от онлайн сайтовете за залагания, се използват и във видеоигрите, които помагат на децата с рак да се разсейват от болезненото лечение.
Иначе казано, не тези техники за убеждаване са проблемът, а как се употребяват. Но без ясна схема, която да начертае ясната линия, която да раздели позитивния от негативния ефект върху потребителите, е лесно разработчиците да се отклонят в грешната посока.
Индустрията на високите технологии има нужда от нова, реална мярка за етичност. Обичайното "Не бъдете зли" е твърде общо и може да бъде извъртяно по много начини, а мъдрото "Не правете с другите това, което не искате да бъде правено с вас" оставя твърде много място за интерпретация.
По-скоро може да се обърне и да се използва "Не правете това, което другите не биха искали да бъде правено на тях". Но как да знаеш какво мислят другите.
Затова е възможно да се направи тест на съжалението.
Ако сме разработчици/дизайнери на дадено приложение и не сме сигурни дали използваме етично определена "съмнителна" тактика за влияние върху поведението на потребителите, следва да се запитаме: "Ако хората знаят всичко, което дизайнерът на продукта знае, ще продължат ли да го употребяват? И ще съжаляват ли, че въобще са се докоснали до продукта ни?".
По този начин може да се влезе в обувките на потребителите и да се провери доколко биха одобрили в действителност конкретен продукт. Подобни тестове лесно биха могли да се правят с фокус групи, които да определят дали етичната линия е премината.
Точно както компаниите изпробват потенциални характеристики, които обмислят да пуснат на пазара, те могат да проверят дали една спорна тактика е нещо, на което потребителите биха отговорили благосклонно, ако наистина знаят какво се случва по-нататък.
Подобна концепция за предварително тестване на нови продукти не е нещо ново за разработчиците на нови технологични джаджи и приложения или нови техни функции.
Историята на технологичните иновации включва много непредвидени последици. Както културният теоретик Пол Вирилио веднъж казал: "Изобретяването на кораба също е изобретяване и на корабокрушението". Положителната страна на този тест е възможността подобни неочаквани дефекти и слаби страни да се покажат още на тестова фаза, преди потребителите да са стигнали до тях и вече да има нанесена вреда.
И най-важното - тестът за съжаление ще е от полза и на самите компании. Сега повечето потребители, които не харесват дадено приложение, просто го изтриват от телефона си. Много по-лесно за тях ще е още при тестовете да открият какво е това, което кара хората да не харесват продукта им.
Ако компаниите не се вслушват в потребителите си, колкото и пристрастяващи да са нещата, които предлагат, в крайна сметка ще се сблъскат с отлив от клиенти. Затова и идеята да се разбере какво отблъсква е толкова важна, дори и ако си някой от най-големите технологични гиганти.
