Наблюдаваме един впечатляващо бурен и объркан сезон в Нотингам Форест.
Славният някога английски клуб се завърна във Висшата лига, но се сблъска със студената реалност в елита, привлече цели 30 нови играчи и се впусна в отчаяна битка за оцеляване с усещането, че мениджърът Стив Купър постоянно е на ръба на уволнението.
На феновете направо им се зави свят от разнопосочните емоции, които Форест им носи.
Но случващото се там е нищо в сравнение с бъркотията в другия клуб, притежаван от скандалния гръцки милиардер Евангелос Маринакис.
Той е собственик на Олимпиакос от 2010 г. насам и това ще бъде едва третата година, в която любимият му отбор не успява да стане шампион под негово ръководство. Изоставането в класирането е логично следствие от хаоса, който цари в Пирея в последните поне 9 месеца и който включва четирима различни треньори, 21 нови попълнения и общо 47 използвани футболисти.
Звездите Хамес Родригес и Марсело бяха привлечени с шумни и бляскави церемонии, но напуснаха месеци по-късно, клубът заплаши да се оттегли от лигата и обвини съдиите в корупция, а един от клубните директори замери с минижуп президента на гръцката футболна федерация.
Прибавяме също заплахи за съдебни дела, нахлуващи на терена ултраси, ударен в слабините рефер и опит за спиране на мач чрез ритане на допълнителни топки към терена.
Да заявим, че балканските нрави са взели връх е даже меко изказване за ставащото в Олимпиакос.
Откъде изобщо да започнем да описваме събитията при "червено-белите"? Най-лесно е да припомним последния хит.
Миналата седмица се игра едно от големите дербита на Гърция, в което АЕК гостуваше на Олимпиакос. 10 минути преди края при резултат 1:1 беше отсъдена дузпа за АЕК за нарушение срещу хърватина Домагой Вида.
След като гостите отбелязаха за 2:1 и накрая прибавиха и трети гол, няколко от шефовете на Олимпиакос се появиха на тъчлинията, за да вдигнат скандал на рефера Давиде Маса за отсъжданията му.
Делегацията протестиращи включваше и собственика Маринакис, който беше сред ритащите топки към игрището в знак на негодувание при все още незавършил мач.
Феновете пък започнаха да хвърлят предмети към терена, а накрая нахлуха, въоръжени с пластмасови бутилки и пиротехника.
Marinakis out of control, urged Olympiacos fans to invade the pitch. #NFFC #OlympiacosFC https://t.co/OJ2PSHaNqW pic.twitter.com/aaApPIa9xP
— 🔴EMPEROR7🔴 (@EMPEROR__7) April 24, 2023
Последваха сблъсъци с полицията, докато играчите и съдиите се втурнаха да се спасяват в съблекалните.
"Когато влязох в съдийската стая, където имаше много хора, усетих удар в слабините", написа после Давиде Маса в доклада си.
Италианецът ръководеше мача, защото през последните 4 години се превърна в традиция всяко дерби в Гърция да бъде свирено от чуждестранни арбитри. Причината е добре позната и в българския футбол: просто местните съдии непрекъснато са обвинявани в зависимости.
През този сезон всяка среща от плейофната фаза на гръцкия шампионат е поверена на съдии от чужбина, пратени от УЕФА.
Това повече няма да се случва, тъй като президентът на централата Александър Чеферин обяви, че спира да праща рефери и да застрашава здравето им след скандала на Олимпиакос - АЕК.
От Олимпиакос пък пуснаха декларация, която също ни е добре позната покрай българските футболни нрави: в нея реферите бяха определени като "хулигани и престъпници".
Това е просто поредният епизод от войната, която клубът от Пирея води срещу гръцката федерация, тъй като се чувства постоянно ощетен, безспирно мачкан и във всяко нещо съзира мащабни заговори и конспирации.
Ако има нещо, което до момента не сме виждали в родния футбол, това е хвърлянето на черен минижуп като израз на възмущение.
Тъкмо това се случи в Гърция, когато Костас Карапапас, вицепрезидентът на Олимпиакос, реши по този начин да сложи край на среща между шестте клуба, класирали се за плейофите. Срещата целеше да тушира напрежението, но не протече особено добре.
Иначе комшиите ни имат дългогодишен проблем със съдийството и с разнообразни подозрения за корупция във футбола.
През последните години можем да отбележим атака от разгневени фенове към ВАР съдия с чупене на прозорци и хвърляне на пиратка в къщата му. През 2016-а първенството временно беше спряно след палеж в дома на бивш шеф на съдиите.
Скандали с уредени мачове пък избухнаха през 2002 и 2011 г.
Така че не беше нищо ново, когато през ноември миналата година Олимпиакос възропта след късна дузпа в свой ущърб в дербито срещу Панатинайкос.
За собственика Маринакис ставащото беше "клане от първата минута от страна на купен рефер и купена федерация".
Йоанис Вренцос, човек от управляващия борд на Олимпиакос, стигна по-далеч в обвиненията и изригна, че решенията се взимат от "фашистка парадържавна организация, която управлява гръцкия футбол и зад нея стои организираната престъпност".
Именно Вренцос предложи Олимпиакос да се оттегли от гръцката Суперлига в знак на протест. Изказването му звучеше налудничаво, но опцията за оттегляне все пак беше подложена на гласуване от директорите и надделя желанието Олимпиакос да остане.
Проблемите със съдийството остават на преден план, макар че шеф на съдиите в момента е бившият арбитър от Премиър лийг Стив Бенет. Преди него пък постът беше заеман от Марк Клатенбърг.
За клубовете не е достатъчно такива хора да са начело на реферите и предложиха плейофният кръг да бъде изцяло ръководен от чужденци. Така се стигна до сценката с Давиде Маса, бягащ от ултрасите на Олимпиакос.
През април беше свикана срещата с шестте клуба от плейофите, като Бенет и други ръководни лица от федерацията разчитаха, че на нея ще охладят страстите.
Но там цирковете и кавгите продължиха, за да се стигне до финала с хвърления минижуп от Костас Карапапас до президента на федерацията Такис Балтакос.
Какво беше посланието зад този акт? Най-вероятно целеше да покаже, че Балтакос трябва да носи женска поличка.
Догадки в пресата видяха и друго закодирано послание: че цветът на дрехата е избран, за да символизира фашизма заради политическото минало на Балтакос и едно негово видео как се среща с член на неонацистка организация.
Не си мислете обаче, че Олимпиакос води война само срещу външни хора - в клуба отдавна воюват и със собствените си треньори, независимо кои са те.
Достатъчно е да отбележим, че откакто Маринакис пое управлението през 2010-а, са се сменили 19 треньори.
Човекът, който стартира този сезон, Педро Мартинс, можеше да се похвали, че е най-дълго задържалият се в цялата клубна история. Мартинс беше начело в четири кампании, изкара над 220 мача и три пъти спечели Суперлигата.
Но една загуба с 0:4 от Макаби Хайфа в предварителните кръгове на Шампионската лига сложи край на неговата ера.
После испанецът Карлос Корберан се задържа всичко на всичко седем седмици, а насред настаналия хаос в клуба, желаещите да застанат на треньорския пост не бяха много.
Човекът, който се съгласи, беше Мичел - друг испанец, който беше печелил два пъти титлата с Олимпиакос и беше безработен от две години. Той трябваше да донесе някакво спокойствие и поне на терена успя да стабилизира нещата за известно време.
За спортен директор пък беше избран Жозе Аниго и след паузата за Световното първенство резултатите изглеждаха приемливи. Но през март Олимпиакос пропиля два гола преднина срещу Арис, а Евангелос Маринакис беше бесен на треньорския щаб и не се опита да го скрие.
Мичел набързо подаде оставка и поради липса на кой знае какви варианти, Аниго се съгласи да стане треньор до края на сезона.
На по-високите етажи в Олимпиакос също имаше сериозно текучество и няколко ръководители напуснаха още преди началото на кампанията.
В момента известният френски футболист от миналото Кристиан Карембьо се води спортен директор, макар че реалните му отговорности не са съвсем ясни.
Преди сезона привидно нямаше човек, който да отговаря за трансферите в Олимпиакос, но парадоксът е, че това не забави селекционния процес и бяха привлечени цели 17 футболисти през лятото.
Още четирима пък пристигнаха през януари.
Очевидно е, че самият Маринакис направлява процесите, а той е голям фен на плеймейкърите и неслучайно е взел трима в Нотингам Форест.
Трима имаше и в Олимпиакос, преди клубът да похарчи солидните 6 млн. паунда за испанеца Пеп Биел.
Той беше направил добро впечатление в Копенхаген и стартира гръмко в гръцкото първенство с гол и асистенция в дебюта си.
Клубът изглеждаше напълно подсигурен на плеймейкърския пост... и седмица по-късно реши да вземе Хамес Родригес.
Колумбийската звезда меко казано не се намираше в най-добрите години от кариерата си и беше стигнал до катарския Ал-Раян преди Олимпиакос да го върне в Европа.
В трансфера нямаше никаква спортна логика, но Маринакис и обкръжението му не могат да устоят на подобни престижни имена, когато получат възможност да ги вземат.
Впоследствие на злощастните треньори се пада да се чудят как да си сглобят състава и да превърнат привлечените в някакъв що-годе функциониращ отбор.
Когато Хамес навлезе в по-прилична физическа форма, той изигра няколко сносни мача, макар че от него не можеше да се очаква да пресира и да се връща в защита.
След Световното първенство контузиите спряха устрема на колумбиеца, формата му съвсем изчезна и през април договорът му беше скъсан по взаимно съгласие.
Даже при такъв краен резултат трансферът на Хамес беше шеметен успех в сравнение с този на Марсело.
34-годишният бразилец беше привлечен, след като почти не игра в последните си няколко сезона в Реал Мадрид.
Марсело получи подобаващо посрещане за 5-кратен победител в Шампионската лига и 20 000 фенове създадоха невероятна атмосфера на стадиона при представянето му.
Евангелос Маринакис не пропусна лично да презентира новата перла в селекцията.
Това обаче си остана най-бляскавият момент на Марсело с екипа на Олимпиакос.
Още в Реал си личеше, че чисто физически той е приключил за професионалния футбол, а в Пирея представянето му беше толкова плачевно, че треньорът Мичел напълно го зачеркна.
Левият бек си тръгна през януари след само 10 изиграни мача.
Трансферните издънки не свършват дотук, защото в Олимпиакос се подвизаваше и хърватският бек Шиме Върсалко. И неговият договор беше скъсан през януари и той се отказа от активната кариера само на 31 години, за да стане футболен агент.
Текучеството на футболисти при "червено-белите" е направо абсурдно и още до средата на октомври цели 43 играчи бяха записали минути за Олимпиакос през сезона. В момента бройката е достигнала 47.
След всички нелепи изпълнения, въпросът е доколко Евангелос Маринакис остава популярен и подкрепян от феновете на тима.
От една страна, публиката все още го цени и не пропуска да припомни, че това си остава най-успешният период в клубната история.
Наскоро крайната фракция ултраси Gate7 пусна дълъг пост в Twitter, в който разкритикува състоянието на любимия отбор, но изтъкна, че благодарността към Маринакис си остава.
Привържениците няма как да пропуснат, че все пак са спечелени 10 титли за 13-те сезона при боса. А дори при хаоса през тази кампания, Олимпиакос е трети в класирането и ще бъде фаворит за титлата догодина.
Недоволството обаче се увеличава, както и притесненията, че Маринакис обръща повече внимание на елитния английски Нотингам Форест, вместо на клуба от родния му град, който той подкрепя още от дете.
Има ли някакъв шанс ситуацията в Олимпиакос да се успокои след безумния сезон? Едва ли. Характерът на боса и постигнатите от него резултати обещават не промяна, а още от същото.
Така че щом сезонът свърши, феновете на тима ще трябва да затегнат коланите и да се подготвят за още един тур с влакчето на ужасите - който поне гарантира нови трагикомични истории за разказване.
