Когато Глен Мъри напусна Брайтън миналата седмица, Адам Лалана се оказа не просто най-новият футболист в клуба, но и най-възрастният.
Чувството е странно, защото Лалана е едва на 32, пък и изглежда по-млад.
Не бяха толкова отдавна дните, когато той си проби път в полузащитата на Саутхемптън и беше част от цяла плеяда млади играчи, израснали под ръководството на Маурисио Почетино.
И ето го сега, обратно на южния бряг, след като договорът му с Ливърпул изтече и той избра офертата на Брайтън. Готов е да напътства младите футболисти, готов е да формира силна връзка с мениджъра Греъм Потър така, както успя с Почетино, Брендън Роджърс и Юрген Клоп.
Най-вече, Лалана е готов да играе и копнее за тръпката от големите мачове във Висшата лига. Напоследък нямаше много възможности да я изпита.
"Страхотно чувство е да знам, че ще играя", признава той.
"И не го казвам по арогантен начин, нямам предвид във всеки мач. Това трябва да се извоюва. Просто при нивото, на което беше Ливърпул в последните години - което съвпадна и с контузиите ми - беше много трудно да получа минути на терена. Вече като дойде събота, знам, че ме чака мач. Работиш усърдно през седмицата и получаваш наградата си през уикенда".
Засега на Адам Лалана му е трудно да осъзнае, че се оказва в ролята на ветеран, който ще трябва да съветва младите. Но е готов да го прави и си припомня как преди години е обичал по-опитните да му обръщат внимание: "Независимо дали е за 10 секунди ругатни или за малко похвали".
Обещава и той да го прави и изразява надежди Брайтън да завърши в горната половина на таблицата - макар че към края на миналия сезон тимът се доближи опасно до зоната на изпадащите.
"Трябва да работим много, за да ставаме по-добри хора с по-добро отношение и морал, и тогава можем да изведем представянето си до следващо ниво. Това ме доведе тук", признава халфът.
Последните няколко години от кариерата му не бяха никак лесни. През миналите три сезона започна като титуляр само в 9 мача от Висшата лига и перспективите пред него бяха мрачни, защото страдаше от мускулни контузии.
Лалана смята, че благодарение на трудностите вече гледа по друг начин на футбола и на живота.
"С възрастта получаваш повече перспектива. Футболът не е всичко. Когато претърпиш множество контузии, постепенно научаваш, че това те подготвя за живота след футбола. Един ден ще се случи и най-добре да свикваш отсега. Тежко беше на моменти, но съм се опитвал да извлека позитиви".
Не бива да забравяме силните години на Лалана, макар че те бяха малко по-назад във времето. В Саутхемптън си изгради сериозно име, записа 34 мача за националния отбор на Англия и в Ливърпул се окичи с престижни медали.
Техничарят стигна до тези успехи, макар че рано в кариерата си страдаше от същото заболяване на храносмилателната система, което мъчеше бившият халф на Манчестър Юнайтед Дарън Флечър - язвен колит.
"Язвеният колит е продължителна битка. При мен за последните години на няколко пъти пламваше отново и беше трудно. Можеш да функционираш с него, но винаги си на тръни. Просто не си на 100%, затова не е най-добрият вариант за един спортист".
"Беше по-трудно като бях по-млад, защото бях наивен и недостатъчно дисциплиниран, за да си взимам лекарствата и да ям правилната храна. Но човек живее и се учи. Засега съм го преодолял и се чувствам добре".
Именно заради заболяването Лалана не успя истински да се прояви за първия си клуб преди своя 21-ви рожден ден.
Макар че изкара 8 години в първия отбор на Саутхемптън, само една от тях Лалана прекара под ръководството на Почетино. Ефектът обаче беше огромен.
Играчът признава, че двамата все още си говорят често, но не знае какъв ще бъде следващият ход на аржентинския мениджър и кой отбор ще поеме. "Той ми е слабост, скоро отново ще е в играта", убеден е Адам.
В момента Лалана не иска да говори твърде много за Ливърпул, защото вече мисли за Брайтън. Но той постоянно получава въпроси относно емоционалния начин, по който напусна "Анфийлд" и интервюто, което даде за клубния канал през юли.
Тогава играчът два пъти избухна в сълзи, докато говореше за близкия си приятел и капитан на Ливърпул Джордан Хендерсън.
"Избягвах да дам това интервю, защото знаех, че емоциите ми извират, емоционален човек съм. Затварях цяла глава от живота си, от този на жена ми и на децата. Интервюто беше чиста емоция. Понякога в живота нещата са тъжни, нали? Като семейство си взимахме довиждане с приятели, напускахме училища", разказва Лалана.
"Разстроих се на интервюто, а после на петъчната тренировка си взех довиждане и мениджърът събра всички наоколо. Момчетата ми бяха приготвили фланелка в рамка и един хубав цитат от Хендо (Хендерсън).
Плаках толкова много, че направо ми стана смешно накрая. После започнахме загрявката и Мили (Джеймс Милнър) призна, че докато съм плакал, за малко е щял и той да се разплаче. За корав йоркшърец това е забележително. Така че си беше перфектното изпращане".
Оказва се, че от сълзите е имало смисъл.
"Още на следващия ден се срещнах с Греъм Потър, в неделя събрах багажа и в понеделник бяха медицинските тестове. Цялата тъга си отиде, просто изчезна. Бях приключил с Ливърпул. Не в негативен смисъл, но просто тъгата си отиде, емоцията беше изчерпана. Беше най-доброто сбогуване да спечеля Висшата лига, но сега това не ме интересува. Готов съм за Брайтън, всички сме фенове на Брайтън и купуваме екипи на децата", разкрива Лалана.
"Бях дал воля на емоциите си и това ми позволи да затворя страницата. Винаги помага да си поплачеш хубаво, нали?"
Естествено, на Адам Лалана ще му липсва Джордан Хендерсън, с когото признава, че е водил дълбоки разговори за най-тежките неща в кариерата на един футболист. "И двамата сме се сблъсквали с мрачните последици от контузиите и сме ги преодолявали. Той заслужава всичките си успехи".
Идвайки от толкова силен и успешен отбор, Адам ще опита да пренесе каквото е научил в съблекалнята на Брайтън.
Едно от нещата, които винаги ще помни, е липсата на его в играчите на Клоп.
"Към това трябва да се стреми цялата Висша лига", смята Лалана.
Полузащитникът уверява, че сега се чувства здрав, издръжлив и мотивиран за поне още няколко години на топ ниво в кариерата си.
Каквото и да направи в Брайтън, сигурно хората ще го свързват най-вече с периода в Мърсисайд - но Ливърпул се развива, Лалана също.
А феновете на "червените" няма как да не го запомнят с добро и няма как да не го посрещнат подобаващо, когато стъпи отново на "Анфийлд", дори и като част от противниковия лагер.
