Не можеш да му ги дадеш, но на 39 години Тиаго Силва продължава да е изключително важна част от Челси. Бразилският защитник е изиграл всяка минута от двубоите на "сините" във Висшата лига и все още не изглежда да е готов да спира с футбола.
Пред "Гардиън" централният защитник разказва за жертвите, които е трябвало да направи заради професионалната си кариера. "Не може да живея без футбола", споделя бразилецът.
"Футболът е моят живот още от дете. Страстта ми не се е променила и до днес - продължава той. - Очите ми започват да блестят преди всяка тренировка. По същия начин се чувствам и когато гледам мач, дори когато играят децата ми."
Бразилецът е от този тип играчи, които с възрастта стават все по-добри. Силва пристигна в Челси със свободен трансфер от Пари Сен Жермен през лятото на 2020-а. Тогава беше на 35 години.
Пристигането му на "Стамфорд Бридж" не бе отразено колкото трансферите на Кай Хаверц, Тимо Вернер и Едуар Менди от същото лято. Четири години по-късно тях вече ги няма, но той все още е част от лондонския клуб.
Дълголетието му на терена се дължи на изключителния му професионализъм и безкомпромисния му хранителен режим. Всичко е разграфено до секундата.
"24-те часа в денонощието не ми стигат за всичко - разказва бразилецът. - Ставам в 8 сутринта, в 8:45 ч. съм на тренировъчната база. Пристигам, пия кафе, след което следва тренировка.
После идва възстановяването, а след него почивам два часа в барокамера. След това идват масажи, обяд, вечеря и добавки. Понякога сам водя децата на тренировки (децата му тренират в академията на Челси - бел.ред.) и наблюдавам заниманията им.
Всеки ден едно и също. Всичко се повтаря. За мен възстановяването вече е по-важно от това, което правя на терена. На моята възраст трябва да се щадя."
Редица специалисти работят със Силва на ежедневна база. Лекар, диетолог, физиотерапевт, агент, адвокат, ПР и персоналчен треньор отговарят за всяко едно нещо, което прави футболистът всеки ден.
За него това е инвестиция, която вече дълги години му се отплаща пребогато.
"За част от младите играчи това е безсмислен разход. Те не искат да плащат на някого, който да им помага. Мислят си, че хвърлям пари на вятъра. Но е точно обратното - това е инвестиция", сигурен е Силва.
Роден в Рио де Жанейро, Тиаго се откроява от връстниците си още от началото и на 12 г. вече е част от академията на Флуминензе. Оттогава бразилецът е свикнал да няма много време за себе си. Графикът му е пълен от изгрев до здрач.
Силва жертва игрите с приятели, пътува по четири часа на ден, за да ходи на училище и на тренировки, но и за миг не съжалява, защото знае, че цената на успеха е висока.
"Трябваше да жертвам част от детството си и никога няма да мога да си го върна. Но не искам хората да ме съжаляват за това. Не. Това бе лично мой избор. Аз реших така, защото исках да променя живота си и да осигуря по-добро бъдеще за семейството си.
Още от малък съм свикнал от училище директно да бягам за базата на Флуминензе, която беше много далеч. Отивах там, тренирах и се прибирах в къщи в 9 вечерта. Докато се прибирах, приятелите ми играеха и се забавляваха. Понякога спирах, за да си побъбрим за десетина минути, но и в много случаи не успявах. Бях твърде уморен. И това ми костваше време с приятелите."
Първото ми идване в Европа приключи много бързо. През 2004-та Силва акостира в Порто, но само две години по-късно се върна във Флуминензе. За да бъде забелязан от Милан през 2009-а, където Силва среща един от хората, които са повлияли най-много на кариерата му - Паоло Малдини, който на 41-годишна възраст продължаваше да играе.
"Срещата ми с Малдини запали искра у мен - разказва бразилецът. - Тогава бях на 24 г. бях изумен. Осъзнах, че ако се грижа за себе си, ако не пия, ако не пуша и ако се грижа за съня си, означава, че мога да стигна неговото ниво. От гледна точка на това и аз да играя до тази възраст, разбира се, не по класа. Малдини е само един.
Той наистина промени начина ми на мислене. И не само той - Алесандро Неста, също. Неста ми бе като учител в тренировките. Тъкмо се бе завърнал след операция и му бе трудно, но аз компенсирах с повече бягане в двойката защитници. Той ми казваше накъде да тичам и аз го правех без оплакване. Имаше страхотни качества и отношение към тренировките. Знаех, че само като съм около него, ще науча много неща."
Няколко месеца преди да се присъедини към Милан, Силва дебютира за Бразилия при победа с 4:0 над Венецуела. Носи националната фланелка в следващите 15 години, в които изигра общо 113 мача.
С Бразилия Силва изживя някои от най-щастливите моменти в кариерата си - като триумфа на Копа Америка, но и някои от най-трагиччните - като отпадането от Хърватия на четвъртфиналите на Мондиал 2022.
Неймар бе дал аванс на "селесао" в 105-ата минута след нулево равенство в редовното време, но Бруно Петкович изравни малко преди края на продълженията. Накрая Хърватия спечели след изпълнение на дузпи.
"Беше много, много тежко - анализира сега Силва. - Болеше, защото много хора ни обвиняваха, че не сме играли добре. Невинаги по-добрият отбор печели. И затова ни беше толкова гадно, защото знаехме, че сме на правилния път. Отборът ни бе много сплотен. Не само футболистите, но и треньорите и целият щаб."
Това бе четвъртото световно първенство за Силва. Защитникът има и други неприятни моменти на мондиали - отпадането от Белгия в Русия през 2018-а, както и катастрофалното 1:7 срещу Германия на домашното световно четири години по-рано.
Тогава Силва бе на пейката и може би затова отпадането от Хърватия е по-неприятният спомен за него.
След престоя си в Милан Силва прекара осем години в Пари Сен Жермен. С ПСЖ бразилецът стана седем пъти шампион на Франция, но така и не успя да помогне на тима да триумфира в Шампионската лига.
Той бе и сред най-обвиняваните хора за отпадането от Барселона през 2017-а. ПСЖ бе спечелил първия мач в Париж с 4:0, но след това ремонтандата на "Камп Ноу" и шокиращото 6:1 за Барса.
За сметка на това, Силва вдигна мечтаната "ушата купа" още в първия си сезон в Челси. Междувременно обаче клубът трябваше да премине през смяна на собствеността и твърде много треньорски рокади. Бразилецът вече игра под ръководството на Франк Лампард, Томас Тухел, Греъм Потър, а сега начело на тима е Маурисио Почетино.
"Легендарният Франк Лампард е отговорен за това, че днес съм тук и че феновете ме харесват - благодарен е Силва, но не пести добрите думи по адрес и на Почетино. -
Почетино ми помогна много със здравословното ми състояние. Бях се вкарал в зоната на комфорта, а той ми помогна да изляза от нея и отново да се боря с хъс."
Силва е най-възрастният полеви футболист във Висшата лига със своите 39 години и два месеца. Но той планира да поиграе още сезон-два. Междувременно се подготвя за треньорска кариера.
"Вече съм половин треньор. Виждам много ясно играта от позицията си на защитник. И задачата ми е да предупреждавам съотборниците си за различни опасности. Допълнително, говоря с треньорите и Почетино за това как да допускаме по-малко грешки."
Надява се и на поне още един, финален мач за националния отбор, за който не е играл от вече споменатата загуба от Хърватия в Катар.
"Най-хубавото нещо във футбола са разговорите и атмосферата в съблекалнята - добавя Силва. - Това ще ми липсва много, защото няма нищо по-приятно от това да попаднеш в щастлива обстановка, каквато беше в "селесао"."
