Футболът имаше достатъчно сложна връзка със социалните мрежи и преди коронавирусът да удари целия световен спорт.
Голямата сила и същевременно големият риск на интернет пространството и неговите най-популярни платформи са добре известни: директна, моментална, нефилтрирана връзка между всеки и безкраен поток от мнения, които едновременно вдъхновяват, подбуждат, подкопават и разгневяват потребителите.
За футболисти и треньори тази кутия на Пандора създава постоянни грижи и проблемите най-вероятно ще се увеличат, когато всички водещи първенства най-сетне бъдат подновени.
Просто при затворени стадиони и мачове пред празни трибуни, социалните мрежи ще станат единственото място, където играчи и фенове могат да си общуват.
Възможно е това да засили влиянието на онлайн отзивите върху представянето на главните действащи лица. Вратарят на Уотфорд Бен Фостър потвърждава, че е виждал свои съотборници да се оказват погълнати от купищата онлайн мнения за тях и играта им.
"За последните 4-5 години съм виждал млади момчета, които щом един мач свърши, веднага влизат в Instagram или Twitter да видят какво пише там. Това ти се отразява на мисленето. Ако играеш и те излъчват на живо, може да те гледат стотици милиони. Подсъзнателно този играч си мисли "Не трябва да греша. Не искам да бъда изкаран глупак в интернет", обяснява Фостър.
"Това е основно за някои от тези млади играчи, които пробиват във футбола. Трябва да се работи с тях, за да могат да се справят с това, с някои по-зрели играчи също. Човек няма как да е предварително подготвен да се справи с него".
Подновяването на Висшата лига се очаква скоро, макар че преговорите продължават. Една от идеите е да бъдат излъчвани всички 92 срещи, които остава да се изиграят през този сезон, а телевизиите да показват някои от тях и съвсем безплатно. Това би поставило футболистите пред погледите на още повече хора и съответно ще ги изложи на още повече критични мнения.
Допреди няколко години, доста от водещите мениджъри опитваха да наложат контрол върху достъпа до социални мрежи.
Когато пристигна в Манчестър Сити през 2016 г., Пеп Гуардиола спря Wi-Fi връзката в някои части от тренировъчната база, включително в съблекалните и залите за физиотерапия. По-късно той отпусна мерките и призна, че социалните мрежи са се превърнали в неминуема част от съвременния живот.
Жозе Моуриньо премина през сходна промяна във възгледите, докато беше в Манчестър Юнайтед. Освен че не искаше играчите да се разсейват, той се притесняваше и от изтичане на вътрешна информация - затова беше забранил снимки от тренировки и от частните пространства на отбора (като например отборния автобус) да бъдат публикувани в последните 48 часа преди мач.
Но през март миналата година Специалния вече беше променил позицията си.
"Това вече не е борба, защото човек се бори само когато има шанс да спечели", обясни той.
"В началото [на социалните мрежи], клубовете се опитваха да установят правила и да се предпазят от някои ситуации, но според мен е загубена битка. Човек го вижда дори вкъщи с децата си. Трудно е понякога да се спазва дори правилото "без телефони, докато сме на масата и ядем". За футболистите в началото беше "Може да ползвате социални мрежи, но не в съблекалнята" или "Може, но не когато сте в клубната база". После, стъпка по стъпка, отидохме в друга посока, защото просто е неизменна част от живота ни", казва още Моуриньо.
"Преди години, след мач играчите първо взимаха телефона и звъняха на жена си, на приятелката, на баща си или майка си. Сега първото нещо, което правят е да пуснат нещо в Instagram. Това е и голям бизнес на най-високо ниво. Затова просто трябва да се адаптираш и да се научиш да живееш с него".
Последното обаче е лесно да се каже и трудно да се осъществи на практика.
"Без съмнение сега е по-трудно да се справиш с критиките", обяснява Бен Фостър, който вече е на 37 и притежава опита от 20-годишна кариера в Стоук Сити, Манчестър Юнайтед, Бирмингам и Уест Бромич.
"Израснах в период, когато социалните мрежи не бяха толкова разпространени. Не бяха толкова важни, но честно казано, сега са. Играчите са обсебени от тях".
Той признава, че постоянно е онлайн мишена на феновете на противникови отбори.
"Ако например играем с Лестър, феновете на Лестър ще ме наричат какво ли не. Не е правилно, но така става. Ако завършим наравно и аз направя грешка, също ще получа обиди. Ако победим, също ще се сблъскам с агресия. Обидите са яростни и няма значение дали се бориш за титлата или да не изпаднеш. Възможността да изглеждаш или блестящо, или като глупак, си е все там. Не знам как да се справим с това, защото е твърде разпространено. Всички имат Instagram и Twitter. Играчите гледат първо там и е много трудно да избягаш от това".
Впрочем "големият бизнес", споменат от Моуриньо, всъщност е основна мотивация за много от звездите, за които да поддържат онлайн профилите си е нещо изключително доходоносно.
Възможността за монетизация на популярни профили вече бива сериозно застъпена и при преговори за нови договори с футболистите.
Не е тайна, че основна причина за решението на Арсенал да дава на Месут Йозил заплата от 350 хил. паунда седмично е неговият индивидуален статут по цял свят. "Артилеристите" всъщност нарушиха своя таван на заплатите и поеха пресметнат риск, който оправдаха с приходите, които могат да генерират извън терена и приноса на Йозил за тях.
Кристиано Роналдо е футболистът, който използва тази своя сила по-добре от всеки друг. През януари той стана първият човек с 200 млн. последователи в Instagram и предприемчивостта му извън футбола е сравнима с постиженията му на терена.
Под тази стратосфера обаче, балансът между хвалебствията, които футболистите получават, и обидите към тях, може да предизвика сривове в психиката.
Водещи световни звезди като Рахийм Стърлинг, Пол Погба и Маркъс Рашфорд редовно са мишени на отвратителна онлайн ненавист, която накара играчите да организират 24-часов бойкот на социалните мрежи миналия април.
Разбира се, това е проблем далеч отвъд футбола. Но вместо да предлага рестрикции за достъп или други крути мерки, Бен Фостър отправя простичко послание за самодисциплина, с която да се подхожда към онлайн дейностите.
"Успявам да осъзная, че никога няма да видя никой от тези, които ме обиждат онлайн. Дори на моята възраст, все пак хвърлям едно око какво казват хората. Никой не е сляп за мнението на хората в интернет, няма как да се избяга напълно, но играчите трябва да разберат, че никога няма да срещнат тези хора. Ако ще обръщаш внимание на нечие мнение, то трябва да дойде от някой, когото уважаваш: треньор, мениджър, някой на висока позиция, който е играл футбол".
"Трябва да си до известна степен дебелокож. Аз съм имал доста възходи и падения в кариерата си - а всъщност именно това те подготвя доста добре за подобни изпитания".
