"Ако не ми пуснеш, ще кажа на всички, че си лесбийка"

"Ако не спиш с мен, ще кажа на всички, че си лесбийка" - това ми каза президент на един клуб, а аз му отговорих: "По-добре да съм лесбийка и хората да знаят, отколкото да спя с теб."

Стряскащият разказ, който, за съжаление, продължава да бъде често срещан в женския футбол, е на Анхелес Парехо - авторката на първия гол за Испания на международен турнир, Евро "97.

В продължение на 20 години Парехо играе по терените на Испания, Италия (основно) и Япония, като има и 18 мача с националната фланелка.

Сблъсква се със сексизма във футбола още от най-ранна детска възраст. Пред съседските деца е трябвало да се представя като Анхел, за да може да бъде допусната до игрището, тъй като по онова време все още се гледа с лошо око на това момиче да играе футбол с момчетата.

Парехо разказва, че на осемгодишна възраст завещава куклите на близначката си Изабел, която впоследствие също ще се радва на сериозна кариера във футбола, и излиза да играе "на топка" с братята си.

Получава сериозна подкрепа от родителите си, които я записват в академията на Тераса, откъдето след това преминава в Сабадел, въпреки че е изкушавана и от Барселона - клуба на сърцето ѝ.

Впоследствие президентът на Торино се влюбва в нея и сестра ѝ. Плаща 300 хиляди песети за двете и така започва кариерата им в чужбина.

Sportcafe Ретро

"Не се срамувам от голия календар. Само при груповата снимка стана малко неловко"

Бившата националка на Австралия, на чиито деца им е писнало да ѝ гледат дупето

Все още ненавършили 19 години двете заминават за Италия, но за техен лош късмет в четвъртата им година там са разделени заради нова наредба, която позволява клубовете да имат по максимум две чужденки в състава си.

На Ботуша Анехелес печели по четири пъти титлата, купата и суперкупата на Италия, отбелязвайки впечатляващите 814 гола.

За националния отбор дебютира, когато е само на 17 г. "Мечтаех да играя за националния отбор и успях да го постигна благодарение на семейството си - разказва Парехо. - Баща ми обичаше футбола, докато майка ми просто беше щастлива за мен. И двамата ме подкрепяха безгранично."

Освен първия гол за Испания на международната сцена, Парехо помага на "ла фурия" да достигне до полуфиналите на Евро "97, като бележи още два. Включена е и в идеалния отбор на турнира.

"Носехме миналогодишните екипи на младежкия отбор до 17 г. Фланелката бе раздърпана, а гащетата ми бяха толкова дълги, че трябваше да ги навивам по три пъти, иначе ми стигаха до под коляното. В началото не знаехме откъде са екипите, но впоследствие ни казаха.

Sportcafe Футбол свят

Наркотиците, алкохолът и самоубийствените мисли не успяха да я спрат по пътя към още един голям финал

След няколко престоя в клиника, тя отново е на терена

След турнира писахме писма до Федерацията в знак на протест за условията и дискриминацията, на която сме жертва, но никой не ни чу. От Федерацията дори спряха да комуникират с нас, защото не искаха да плащат за пътуванията ни. Разбира се, че се чувствахме дискриминирани, защото това ни пречеше да продължим да играем за родината си."

Кариерата на Изабел е по-кратка както на клубно, така и на национално ниво, като записва само два мача за "ла фурия". "Беше ми много тежко, когато ни разделиха, защото една от причините да отидем в Италия бе, за да бъдем заедно - обяснява бившата защитничка. - В един момент реших да спра с футбола, защото усетих, че не се вписва в живота ми."

След като спират с активния спорт, сестрите Парехо се установяват в Сасер - град в Сардиния, който е побратимен с Барселона, и се отдават на треньорска дейност, занимавайки се подрастващи момичета.

И двете следят испанския женски футбол от разстояние.

"Когато се завърна в Испания, искам да отида на мач на Барселона. Не пропускам мач на националния отбор. Радвах се, като ги гледах на Световното, защото момичетата се представиха брилянтно и доказаха, че са страхотен отбор - признава 54-годишната Анхелес, която е фенка на Алексия Путеяс. - И двете сме каталунки, левичарки и с харизма."

Sportcafe Жълт картон

"Възбудени мъже ме тормозят под снимките ми, но аз мога да обичам футбола и на високи токчета"

Габриела Хауъл за онлайн троловете и това да преследваш мечтата си на терена

Сестра ѝ Изабел се идентифицира повече с Ирене Паредес: "Аз също бях трудна за преодоляване централна защитничка. У Ирене виждам характер и сигурност, каквито аз също се опитвах да осигурявам на терена."

И двете се съжаляват, че не са се родили 30 години по-късно не просто за да бъдат част от състава, спечелил световната титла това лято, но и заради по-доброто отношение, което има обществото към женския футбол.