Помните ли момента, когато сте осъзнали напълно, че мечтата ви е рухнала?
За Пол Улстън този момент идва в края на миналата година, точно преди Коледа, докато се прибира от базата на Манчестър Юнайтед.
Младият футболист говори по телефона с баща си и когато получава въпроса как се чувства е принуден да признае: "Бедрото ми е съсипано".
"След това започнах да плача, а баща ми веднага дойде да ме види", разказва Улстън.
След две тежки операции и цели седем месеца възстановяване, вратарят е изправен пред ужасно решение. Докторите вече са му съобщили опасностите пред него, ако продължи с футбола, но 23-годишният Пол решава да бъде оптимист и да даде на бедрото си още време.
"Отне седем седмици и после си казах, че не искам да преминавам през това отново".
"Тогава реших да приема съвета на специалистите. Казаха ми, че няма да мога да ходя и на 25 години може да се нуждая от имплант на крака. Посъветваха ме да помисля за бъдещето".
"Ако имам щастието да стана баща, ще искам да водя децата да играем в парка. Не искам да казват на децата ми, че татко им не е в състояние да се движи", въздъхва Улстън.
"Но в същото време, аз бях само на 23 и бях принуден да се откажа от футбола. Това е трудно, плашещо е. Мечтаех да играя на топ ниво и да издържам семейството си. Но знам и че това беше правилното решение".
Пол Улстън заиграва в младежките формации на Манчестър Юнайтед, след като е привлечен от Нюкасъл през 2018 г.
Изкарва няколко периода под наем в по-скромни отбори, записва и 13 мача за втория отбор на Юнайтед, но през март тази година обяви, че прекратява кариерата си.
Проблемите му с травмата започват през февруари 2021 г., в началото само като мъничка болка след тренировка.
Изследванията показват, че е нужна операция, но началните прогнози не са песимистични - докторите очакват ставата да се възстанови след няколко месеца.
Още когато се свестява след операцията обаче, Улстън разбира, че нещо не е наред и чува хирурга да казва: "Той ще се върне за нова операция".
"Бях още замаян, очите ми бяха затворени и се чудех дали въобще говори за мен", спомня си вратарят.
Втората операция през април е успешна, но след нея Пол има нужда от постоянни грижи.
Талантът получава голяма подкрепа от семейството си, а майка му успява да му помага с всичко, като същевременно продължава и да работи.
Улстън излиза навън само в инвалидна количка и обездвижването му се отразява тежко, но той е решен да се завърне на терена.
За съжаление, още след една от първите тренировки обратно с отбора през декември, идва осъзнаването, че травмата не му позволява да бъде пълноценен във футбола.
"Само няколко души знаеха през какво наистина преминавам. Трудно беше да ходя на тренировки и хората да ме питат кога ще играя отново. Казвах "Може би в края на другия месец", но вече знаех. Нямаше да е честно към клубовете, където можех да премина, ако бях продължил".
"Подкрепата на Манчестър Юнайтед на моменти направо ме оставяше без думи. Сега обаче чувствам, че огромен товар беше свален от раменете ми", обявява Улстън, когато признава, че е принуден да спре.
Щом краят настъпва, играчът е окуражен от много хора от клуба, включително от титулярния вратар Давид де Хеа, който коментира: "Тъжна новина. Вече говорих с него и му казах, че животът е по-важен от футбола. Пожелавам му всичко най-добро в бъдеще."
За Пол Улстън е време да потърси своето място извън футболния терен.
Той все още не знае с какво точно ще се занимава, но се зарича да бъде мотивиран докрай.
"Имах голямо желание като играч, ще го имам и сега. Мога да превърна преживяното в нещо позитивно и да бъда успешен в живота", обещава си вече бившият страж.
