Каква е целта на една надпревара, в която никой с никого не се надпреварва? Или на институцията, която я организира, но не се интересува реално от начина, по който тя се провежда? И обединяващият въпрос - какъв е смисълът да ги има? Това е малко като изборите на 12 май, за които отсега чуваме - безсмислени са, никой няма да има достатъчно мнозинство за правителство... Всъщност е оправдание, че не виждаме за кого да дадем вот.
В сходен стил, но не с такова значение, "А" група все повече прилича на безсмислено мероприятие, което се провежда по задължение. "Защото винаги го е имало". Не личи някой да се вълнува, че никой не иска да стане шампион. Не личи и особена емоция у изпадащите. Да не говорим за организаторите, които се вълнуват само от това с колко да глобят поредния запалянко за запалена факла или обиден плакат. И затова все по-малко хора дават вот за това първенство, като не ходят по стадионите и не пускат дори по телевизията да видят мачовете.
Що за първенство е това, в което най-обсъжданите теми са къде и колко пъти е сбъркал съдията? Всеки двубой, на който има отсъдена дузпа, става полемичен. Да не говорим за резултат като 3:3 в Бургас в неделя. Мачът автоматично минава в графата "уреден", без 99% от хората дори да са гледали репортаж.
Футболът изгуби най-важното - доверието на хората. Той е огледало на случващото се в политическия живот и ежедневието ни. Недоволството и гняв от управленията в изминалите години съжителстват с отвращение от настоящето, но и пълен шах за бъдещето. Българинът е сигурен, че досегашните са неистински и фалшиви (донякъде и радикално слагайки ги под общ знаменател), защото те са загубили доверието му. Но не знае за кого да гласува и няма решения за ребусите.
Във футбола компрометирани фигури и вегетиращи клубове са си създали една изкуствена среда, в която реалността е подменена. Точките не са най-важни, нито класирането. Шампионската титла няма никаква стойност, освен да ти даде картбланш за още някой сезон от феновете. Те пък остават все по-малко и скоро няма да има нужда и очите да им се замазват. В един от големите ни клубове - ЦСКА, дори отдавна спряха и да го правят, там е обществена тайна, че победите и титлите не са цел на ръководството.
Как да има доверие във футбола, когато механизмите не работят и лицата му са отдавна изкривени и несъстоятелни. Президентът на БФС на мачове не ходи, лобира си за свои хора (назначението на кумеца му Костадинов в ЦСКА), рекетира клубовете с глоби и размахване на пръст за прословутите лицензи. Заобиколен е от Изпълком от футболни нехранимайковци. Какво правят там лица като Николай Фурнаджиев, например? Ето визитката му в сайта на БФС: "Управляващ директор на "Форд Мото-Пфое", председател на съвета на директорите на варненския „Пфое Мол" и управител на „КП Имобилиен", която е собственик на "Белведере Холидей Клуб" в Банско. От 11 г. е свързан с БФС, първо като член и председател на Дисциплинарната комисия, а след последния конгрес - като вицепрезидент и член на Изпълкома." 11 години! Този човек от 11 години се води, че взима футболни решения. Освен евентуално да е запалянко, какво друго общо може да има автомобилният бос с играта?
Оставяме настрана Лечков, Сираков и Костадинов, които са футболни хора, но напълно незаинтересовани. Но тук са Йордан Христосков, Марин Митев (ТИМ), Камен Костадинов (депутат от ДПС), както и кметът на Несебър Николай Димитров... Политици и икономисти. Гледали ли сте им едно интервю за футбол, с въпроси за това с какво се занимават в БФС? За последния разбрахме от политическите и криминалните новини - той и Михайлов явно имат общи предприемачески интереси по морето. Христосков е икономист, бивш председател на НОИ. Сигурно затова БФС прави около милион лева на сезон от събрани глоби, а и е толкова стриктен към клубовете-длъжници.
Един чудесен щит от юристи, бизнесмени, политици.
А какво да кажем за сондажите на Боби Михайлов при доскорошния премиер за нов национален стадион? То не бяха прегръдки и хвалби към Борисов... Не беше чудо! За какво и е на България национален стадион? Че с тези пари ще направим 5 клубни само в София. Но и тук "совите не са това, което са". Проектът е по-голям, ще рече - повече усвоени във всеки смисъл на думата средства. Опитаха се да ни убедят, че построяването но този стадион било в името на каузата да вземем домакинство на европейското през 2020 г. Докато не дойде Платини да ни светне, че няма как да се случи, дори и за един мач. А и кой строи 4 години стадион, за да получи домакинство на един мач? Вероятно шейховете от Катар или някой олигарх от Чукотка или Махачкала. Но не и най-бедната страна в Евросюъза.
БФС е като политическа сила, която в 20-те години на прехода се е компрометирала непоправимо. Тя няма, но и няма нужда от подкрепата на хората. Има своя железен "кръжец" от политици и бизнесмени. Това стига, за да върви работата с футбола. Затова народът, за който е създадена тази игра, вече не иска да гледа. Отвратен е. Пуска си бюлетината с различен номер от този на БФС, гледайки мачове от Англия, Италия или където и да е, само не и "А" група.
Въпросът е кога отвращението ще преле и хората ще излязат на улицата гневни, да си търсят обратно футбола. Както го направиха за политика.
