Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Предизборно за футбола

Шефът на футболната партия има за какво да се замисли. За два мандата не убеди никого, че мисли за играта. Снимка: Getty Images
Шефът на футболната партия има за какво да се замисли. За два мандата не убеди никого, че мисли за играта.

Каква е целта на една надпревара, в която никой с никого не се надпреварва? Или на институцията, която я организира, но не се интересува реално от начина, по който тя се провежда? И обединяващият въпрос - какъв е смисълът да ги има? Това е малко като изборите на 12 май, за които отсега чуваме - безсмислени са, никой няма да има достатъчно мнозинство за правителство... Всъщност е оправдание, че не виждаме за кого да дадем вот.

В сходен стил, но не с такова значение, "А" група все повече прилича на безсмислено мероприятие, което се провежда по задължение. "Защото винаги го е имало". Не личи някой да се вълнува, че никой не иска да стане шампион. Не личи и особена емоция у изпадащите. Да не говорим за организаторите, които се вълнуват само от това с колко да глобят поредния запалянко за запалена факла или обиден плакат. И затова все по-малко хора дават вот за това първенство, като не ходят по стадионите и не пускат дори по телевизията да видят мачовете.

Що за първенство е това, в което най-обсъжданите теми са къде и колко пъти е сбъркал съдията? Всеки двубой, на който има отсъдена дузпа, става полемичен. Да не говорим за резултат като 3:3 в Бургас в неделя. Мачът автоматично минава в графата "уреден", без  99% от хората дори да са гледали репортаж.

Футболът изгуби най-важното - доверието на хората. Той е огледало на случващото се в политическия живот и ежедневието ни. Недоволството и гняв от управленията в изминалите години съжителстват с отвращение от настоящето, но и пълен шах за бъдещето. Българинът е сигурен, че досегашните са неистински и фалшиви (донякъде и радикално слагайки ги под общ знаменател), защото те са загубили доверието му. Но не знае за кого да гласува и няма решения за ребусите.

Във футбола компрометирани фигури и вегетиращи клубове са си създали една изкуствена среда, в която реалността е подменена. Точките не са най-важни, нито класирането. Шампионската титла няма никаква стойност, освен да ти даде картбланш за още някой сезон от феновете. Те пък остават все по-малко и скоро няма да има нужда и очите да им се замазват. В един от големите ни клубове - ЦСКА, дори отдавна спряха и да го правят, там е обществена тайна, че победите и титлите не са цел на ръководството.

Как да има доверие във футбола, когато механизмите не работят и лицата му са отдавна изкривени и несъстоятелни. Президентът на БФС на мачове не ходи, лобира си за свои хора (назначението на кумеца му Костадинов в ЦСКА), рекетира клубовете с глоби и размахване на пръст за прословутите лицензи. Заобиколен е от Изпълком от футболни нехранимайковци. Какво правят там лица като Николай Фурнаджиев, например? Ето визитката му в сайта на БФС: "Управляващ директор на "Форд Мото-Пфое", председател на съвета на директорите на варненския „Пфое Мол" и управител на „КП Имобилиен", която е собственик на "Белведере Холидей Клуб" в Банско. От 11 г. е свързан с БФС, първо като член и председател на Дисциплинарната комисия, а след последния конгрес - като вицепрезидент и член на Изпълкома."  11 години! Този човек от 11 години се води, че взима футболни решения. Освен евентуално да е запалянко, какво друго общо може да има автомобилният бос с играта?

Оставяме настрана Лечков, Сираков и Костадинов, които са футболни хора, но напълно незаинтересовани. Но тук са Йордан Христосков, Марин Митев (ТИМ), Камен Костадинов (депутат от ДПС), както и кметът на Несебър Николай Димитров... Политици и икономисти. Гледали ли сте им едно интервю за футбол, с въпроси за това с какво се занимават в БФС? За последния разбрахме от политическите и криминалните новини - той и Михайлов явно имат общи предприемачески интереси по морето. Христосков е икономист, бивш председател на НОИ. Сигурно затова БФС прави около милион лева на сезон от събрани глоби, а и е толкова стриктен към клубовете-длъжници.
Един чудесен щит от юристи, бизнесмени, политици.

А какво да кажем за сондажите на Боби Михайлов при доскорошния премиер за нов национален стадион? То не бяха прегръдки и хвалби към Борисов... Не беше чудо! За какво и е на България национален стадион? Че с тези пари ще направим 5 клубни само в София. Но и тук "совите не са това, което са". Проектът е по-голям, ще рече - повече усвоени във всеки смисъл на думата средства. Опитаха се да ни убедят, че построяването но този стадион било в името на каузата да вземем домакинство на европейското през 2020 г. Докато не дойде Платини да ни светне, че няма как да се случи, дори и за един мач. А и кой строи 4 години стадион, за да получи домакинство на един мач? Вероятно шейховете от Катар или някой олигарх от Чукотка или Махачкала. Но не и най-бедната страна в Евросюъза.

БФС е като политическа сила, която в 20-те години на прехода се е компрометирала непоправимо. Тя няма, но и няма нужда от подкрепата на хората. Има своя железен "кръжец" от политици и бизнесмени. Това стига, за да върви работата с футбола. Затова народът, за който е създадена тази игра, вече не иска да гледа. Отвратен е. Пуска си бюлетината с различен номер от този на БФС, гледайки мачове от Англия, Италия или където и да е, само не и "А" група.

Въпросът е кога отвращението ще преле и хората ще излязат на улицата гневни, да си търсят обратно футбола. Както го направиха за политика.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените