Преди година и няколко месеца агитката на ЦСКА вдигна специална хореография за един човек - треньора Любо Пенев. На нея голямата деветка бе с маска като обезобразеното лице на Арнолд Шварценегер в Терминатор. Любоминатора спечели всички на "Армията", освен собствениците от "Титан". Е, днес е време за разплата, а и за втора серия на шоуто.
Любо довечера ще изведе съперника срещу ЦСКА, ще седне на противниковата скамейка. Но ще чуе познатия рев откъм сектор "Г", който пак ще скандира неговото име. Защото феновете не могат да бъда излъгани.
Пенев промени представата за треньор, скандализира пресконференциите, накара свои и чужди да потреперват и да се събудят от летаргията на бг футбола. Опита да разтърси мозъците на самозабравилите се псевдозвезди, да ги накара да ядат, спят и тренират като професионалисти. Преобърна Панчарево, наелектризира агитката, опита революция.
Не успя. Нормално за реалността ни.
Сега в Ловеч Любоминатора ще опита същото. Ясно е - прав или грешен в идеите си за футбола, Пенев никога няма да ги пречупи или изостави.
Той пак ще е първи на тренировъчното игрище, пак сам ще реди конуси и шапки, пак сам ще мести вратите, пак ще крещи и спира по сто пъти една двустранна игра.
Няма да спести нищо на никой рефер, който ощети Литекс.
Няма да се посвени да посочи скамейката на нито една звезда на отбора. И нещо революционно за футбола ни - Любо няма да се уплаши да каже истината в лицето на Гриша Ганчев. Това, което шефът на Литекс никога не е изживявал. Заобиколен от хора, казващи само "да", и кимащи услужливо, Гришата сякаш е загубил коректива и въпреки огромното си желание и влагане на средства, не успява да уцели ваксата. Може би има нужда точно от Любо?
Пътищата за новия отбор на Любоминатора са два.
От една страна Литекс има изграден състав, шампион на България е. Въпреки загубата на капитана Ивелин Попов, отборът е добър. И с дисциплината, упорството и умението на Любо, може да дублира титлата и да атакува Европа. Но само при условие, че "началникът на всичко" в града край Покрития мост даде пълна свобода на треньора-мениджър.
Пенев може да е ефективен, но когато той решава всичко от начало до край. И като играч, а и в живота, Любо предпочита да разбие стената, вместо да я заобиколи. За някои това е елементаризъм и надуване на мускули. Който обаче познава духа и характера на човека, преборил дори страшния тумор, не се съмнява - Любоминатора не се пречупва и предава. Той по-скоро ще се удави в невъзможността да изплува по своя начин, отколкото да се обърне и да заплицика по гръб.
Спортно-технически отборът на Литекс е създаден за Любо. С много офанзивни футболисти, някои млади и талантливи (Миланови, Цветанов), други опитни и качествени за родното първенство (Нифлор, Янев, Брату).
Любо в ЦСКА не се страхуваше да хвърли по трима в атака, както и да дава път на младоци. Сякаш отбор и треньор сега са правени един за друг. На Литекс и срещу Жилина, и срещу Дебрецен, му липсваше смелост и дори малко футболна наглост. Липсваше стръвта. Сега поне за това в Ловеч могат да са спокойни. А и друго - за разлика от идването му на "Армията", тук Любо няма нужда да гради от нула. Отборът е обигран и готвен в този състав вече години наред.
Освен това Ловеч не е София. Пенев няма да произнесе реч за някои, които "скачат надолу", след като идват на тренировки недоспали. Нощните изкушения в градчето са оскъдни, а и там всеки знае кой къде е и какво прави. Като в голямо семейство. Така отпада проблемът, който в крайна сметка коства работата на Любо в ЦСКА - конфликт с играчите, на които бе спрян нощния купон.
Вторият план на назначението обаче излиза извън схемата на спортно-техническия анализ. Големият проблем на ловешкия отбор винаги е бил... самият той. В подножието на Гришаганчевия трон седи трио, облечено с оперативна власт.
И ако президентът Трифон Попов не е конфликтен и винаги стои зад гърба на треньорите, тази троица се допълва от Стойчо Стоилов и Величко Дихонов. Неофициално се говори, че именно тук се крие проблемът. Никой досега не успява да намери общ език с тях, а и помежду си те не са в перфектни отношения.
И когато ръбат камък като Любоминатора стъпи в играта, нещата отиват на интриги и шушукане зад гърба. Защото Стоилов едва ли ще приеме огромното его и самочувствие на човек, който в неговите очи няма никакви заслуги за Литекс. Пенев идва в Ловеч с плюс, че е Пенев. Но и със същия минус - независим, боен и труден за контролиране. Твърда предпоставка за търкания.
В добавка тази вечер Любо може да стартира със загуба. Нищо по-нормално с оглед на традициите. Литекс пада от ЦСКА в последните години в София по навик. През миналия, шампионски сезон, армейците два пъти биха на свой терен ловешкия отбор. И за първенството, и за купата. Поражение довечера ще разсъска змиите срещу Любо. А той това и чака, за да покаже за първи път характерната си непримиримост и праволинейност.
При победа днес обаче Любоминатора няма да е на прицел. Той ще тръгне по пътя към титла. И, познавайки инстинкта му на победител, ще е интересно да видим кой може да го спре...
