Преди вече повече от десет години, още млад и зелен журналист, авторът на този текст се беше озовал на (тогава все още) "Паркщадион" в Гелзенкирхен. Мачът беше Шалке-Кьолн, свърши 2:2, Георги Донков игра 30-тина минути. Нарамил един малък кег бира (награда за играта "познай резултата" сред журналистите) и в лек шок от тълпата стигнах до спирката на трамвая пред стадиона.
Качих се и след като се повозих 20-тина минути се озовах на централна гара. Но не в Гелзенкирхен, както си мислех. Бях пристигнал в Бохум.
Ако си спомняте уроците по география Рурската област на Германия е най-гъстонаселената област в цяла Европа и най-голяма агломерация след Москва, Лондон, Париж и Мадрид. В областта са заселени Шалке, Борусия (Д), Рот-Вайс (Оберхаузен), Рот-Вайс (Есен), Бохум, Дуисбург и още стотици знайни и незнайни малки и още по-малки отбора.
Какво тогава прави Шалке-Борусия (Д) толкова специален? Защо футболните журналисти на Германия наричат мача "майката на всички дербита"? Защо, според списание 11 Freunde, в целия свят има само четири мача с по-голям емоционален заряд - Цървена звезда-Партизан, Селтик-Рейнджърс, Фенербахче-Галатасарай и Бока-Ривер? И, да, защо, в събота, 16:30 на "Сигнал-Идуна-Парк" в Дортмунд ще има 81 хиляди фанатици, вярващи в своята "жълто-черна" или "кралскосиня"-религия.
Съперничеството между двата отбора се подклажда над 80 години и минава през някои от най-легендарните мачове в Бундеслигата. Шалке на практика владее германския футбол през времето преди края на Втората световна война. След това блясъкът на отбора се изтърква и той дори прекарва години във Втора Бундеслига. Но дори и тогава Шалке остава магнит за публиката и винаги пълни стадиона си.
Това с публиката важи и за Борусия (Д), с разликата, че през годините "жълто-черните" дори четири пъти печелят Бундеслигата след нейното основаване през 1963 г.
Първото дерби Шалке-Борусия (Д) е през 1925 г., като в началото на историята дори не може да се говори за някаква голяма война между двата отбора. Когато Шалке печели титлата през 1935 г., влакът с играчите дори спира на гара Дортмунд, където те са посрещнати и поздравени от тълпата, преди да продължат към Гелзенкирхен.
Някъде през 50-те години обаче Борусия (Д) започва да се оформя като по-силен отбор и става истинска алтернатива за феновете в Рурската област. Това са и годините, в които се ражда и истинското съперничество между двата отбора. Към чисто футболния фактор през годините се наслоява и още нещо. Чисто икономически регионът започва да запада и футболът се превръща в утеха за населението в него.
Така стигаме до 1997 г., в която се случва нещо сензационно. В рамките на седмица двата отбора унижават италианските грандове Ювентус и Интер, и Борусия (Д) и Шалке печелят европейски трофеи - съответно Шампионската лига и Купата на УЕФА. Очакванията, че това ще зарови томахавката не се оправдават - първото дерби след купите е най-кървавото в историята (виж в дясно; в него бележат Анди Мьолер за Дортмунд и Йенс Леман за Шалке, които в последствие ще сменят отборите).
Любопитното е, че ситуацията преди мача в събота е подобна. През миналия сезон Борусия (Д) взе титлата, а Шалке - Купата на Германия. В мачовете от сезона "жълто-черните" имаха предимство и дори биха като гости с 3:1. При домакинството обаче Мануел Нойер извади десетина невиждани положения и спаси отбора си. Но той вече е в Байерн.
Ритъмът на двата отбора преди дербито е идентичен. И Шалке и Борусия (Д) са във възходяща тенденция и след серия убедителни игри са разделени само от точка в класирането. И в двата отбора има играчи в убийствена форма (Хунтелаар, Холтби, Дракслер; Кагава, Гьотце, Левандовски). И двете публики ще искат победа.
Причина за това идва и от статистиката. Оказва се, в историята на Бундеслигата, директния сблъсък между Борусия (Д) и Шалке е завършвал по точно 27 пъти с победа за един от двата отбора. Така мачът в събота става и двубой на честта - кой ще победи за 28-ми път.
