Григор Димитров като малък е бил буйно дете, това и сега понякога си проличава, особено ако го ядоса съдията. „Водих го на кортовете, където баща му беше треньор, а той можеше да бяга и палува на воля", връща се назад майка му Мария Димитрова, бивша волейболистка, а сега учителка по физическо възпитание. Така, покрай таткото, хлапето посяга към ракетата.
„Никога не ни е било фикс идея да го правим тенисист. Всичко се получи от само себе си", спомня си бащата Митко Господинов. Понеже през далечната 1994 година в Хасково няма детски ракети, се наложило да отрежат дръжката на една, за да е по мярка на тригодишния Гришо. Истински момчето започва да тренира, когато е на 5 години. Първият негов спомен от тениса е как влачи ракетата по кортовете в парк „Кенана".
Малкият Григор не се ограничава само с този спорт. Семейното жилище е разделено на площадки. „В едната стая се играеше баскетбол. В другата кухненската маса беше преградена на две с книги за тенис на маса. Коридорът беше отреден за футбол и тенис. От малък не обичаше да губи. След всяка загуба ревеше. Искаше задължително да ме бие, аз бях най-големият му дразнител", връща се назад във времето майка му.
От малък Григор играе при батковците. „Навремето, когато Юлия Берберян идваше в Хасково да изнася лекции, даде следния съвет: „Трябва да станеш най-напред шампион на България, не само в твоята възраст, но и в следващата. Едва тогава можеш да се опиташ да пробиеш навън. Така стана и при нас", разказва бащата треньор за първите успехи на Григор.
На 12 години той играе финал в по-горната възраст. През същата 2003-а Митко Господинов води сина си във Франция, както казва, „за да си сверим часовниците". Чуждите специалисти потвърждват вече констатираното от таткото - Гришо има талант, който трябва да се развива.
Две години по-късно младата надежда пробива в Европа. 14-годишният Григор, поставен под номер 3 в схемата на шампионата на Стария континент, бе безапелационен по пътя си към върха. Последователно той отказа от надпреварата в чешкия град Острава Игор Буйдо (Полша) и Мирза Башич (Босна). На финала нашето момче се изправи срещу №1 в основната схема и сочен от всички за фаворит за титлата Радим Урбанек от Чехия. След 6:0 и 7:6 (3) Григор хвърли бомбата на турнира и триумфира като шампион.
3 месеца по-рано заедно с Цветан Михов той спечели на двойки първенството на Източна Европа в естонската столица Талин. Пак там и през същия месец хасковският талант покори върха и в индивидуалната надпревара.
След големия триумф в Острава обаче специалистите гласно признаха безспорния талант на малкото българче. Чуждите специалисти остават като гръмнати, щом разбират, че Григор не е продукт на нито една от познатите по света тенис академии.
По ирония на съдбата именно капацитети от парижката школа „Муратоглу", в която сега тренира Димитров, питат баща му за системата, по която готви сина си. Митко Господинов няма как да скрие истината за мизерната хандбална зала в Хасково, в която момчето е принудено да взема своите тенис уроци през зимата с ушанка и ръкавици.
Никой от чужденците обаче не вярва на таткото за спартанските условия и прогнилото дюшеме в залата. Добре, че Господинов не им бе разказал и за кофите, събиращи капещата вода от тавана на импровизирания тенис корт. Чуждестранните треньори, свикнали да работят в перфектни бази, си помислили, че това е неподправен балкански хумор и че бащата на Григор е открил нова рецепта на успеха, която ревниво пази. Те дори не вярват на снимките, които той им показва.
Специалистите не останали безразлични към младия талант. Веднага засипали таткото с оферти къде хасковската ракета да продължи да напредва в тениса. Предлагат им отлични условия на доста солени цени и бащата треньор е принуден да ги отхвърли.
Въпреки това той е наясно, че хандбалната зала в родния им град вече трябва да бъде забравена. С много молби Господинов успява да събере пари и да заведе сина си на зимен лагер в САЩ, където отлитат всички тенисисти от Европа през студените месеци.
Две години поред ръка им подава хасковлията Димитър Язаджиев, който прави собствена академия в Щатите. Семейството така и не успява да намери средства, за да запише Гришо в прочутата школа на Ник Болетиери.
Младият тенис талант и баща му все пак успяха да стъпят на кортовете на прочутия спец - по време на турнира „Еди Хер" през 2005-а. Там Димитров стигна до финала и победи точно възпитаник на Ник Болетиери - Алекс Домиян. Изглежда, че загубата трудно бе преглътната от организаторите, защото в официалния сайт на турнира отнеха победата на Григор и я приписаха на съперника му.
„Дори година по-късно те не пожелаха да си поправят грешката. Затова казах на Гришо, че трябва отново да спечели турнира. Така и стана, и този път правилно написаха, че той е победител", спомня си Митко Господинов.
В края на 2006 година Григор печели още един престижен турнир отвъд Океана - „Ориндж боул", считан за неофициално зимно световно първенство за юноши. И тук обаче на българина не му върви.
В надпреварата за оранжевата топка Григор трябваше да побеждава както съперниците си, готвили се при много по-добри условия, така и скептицизма на домакините. По традиция всеки състезател излиза на корта с табела, на която пише името и страната му. За нашето момче обаче такава няма.
„Организаторите не очакваха, че Гришо ще прескочи първия кръг. На втория ден пък му дадоха табелата на другото момче от България - Валентин Димов, който участва при 18-годишните. Обяснявам, че има грешка, че това не е Димов, а Димитров. Организаторите ни отговориха, че важното било, че първите три букви от името съвпадали и пишело „България".
На третия ден от неудобство написаха на ръка „Димитров, България", разказа няколко месеца след успеха Митко Господинов. Едва на финала на турнира организаторите дали на сина му точната табела. Домакините на „Ориндж боул" до последно не вярвали, че малко известният българин ще отнесе купата с портокалите в никому неизвестния град Хасково. Григор обаче ги опроверга по блестящ начин.
Първата си покана за участие на турнир от Големия шлем при юношите Димитров получава в края на 2006 година за откритото първенство на Австралия. Той обаче така и не успява да замине - няма пари. Родителите се опитват да съберат средства, но, както често се случва, удрят на камък.
„Често с Митко се засичахме по входовете на фирмите. На мен ми трябваха много пари за футболния клуб, а той се радваше, ако някой му даде 500 лева, макар че и това рядко се случваше", спомня си Емил Траилов, по това време изпълнителен директор на ПФК „Хасково".
Разбира се, не всички предприемачи са били коравосърдечни, имало е и такива, които са помагали, но с малко средства. Кметът на Хасково Георги Иванов също на няколко пъти вади от джоба си пари, за да спонсорира талантливия тенисист. Нито един общински съветник обаче не се осмели да внесе докладна, с която да се отпусне персонална финансова помощ на Григор - страх ги бе да поемат отговорност.
Независимо от трудностите, семейството нито веднъж не помисля Григор да спре с тениса. Самият той признава, че понякога загубите са го отчайвали, но никога не е искал да напусне корта. „В Холандия отпаднах още в първия кръг (през 2005 г., б.р.) и изпратих на родителите си sms: „От мен нищо не става, аз съм един лигльо", разказа преди време Гришо.
„Останах много изненадан, че е отпаднал още в първия кръг. Този турнир беше един от петте, финансирани от Европейската тенис асоциация. До Холандия обаче се оказа, че са пътували 14 часа с кола. Легнали са си след полунощ и в 8.30 са го пуснали да играе първи на корта, при това срещу доста корав съперник", разкри впоследствие таткото причините за неочаквания sms.
В сянката на големите юношески успехи остана финалът на двойки на Григор на откритото първенство на САЩ през 2007 година. Заедно с Вашек Поспишил той губи мача за титлата.
Контузия пък го спира да направи големия си удар на US Open за юноши още при първото си участие. Той преодолява първия кръг, а във втория трябва да се изправи срещу Даниел Евънс. „Щях да го бия, но травмата ми попречи", категоричен бе след турнира хасковлията. За жалост той се контузва на един от подгряващите турнири в Канада преди откритото първенство на Щатите и напомня за себе си малко след началото на първенството.
„Оказа се, че едната ми маратонка е доста изтъркана и точно на нея се подхлъзнах при опит да спася топка. Паднах лошо на единия лакът. Всичко около мен на корта стана в кръв. Дошлият лекар първоначално помисли, че съм счупил ръката си, защото не можех да я движа. После се оказа, че нямам счупване", разказа по-късно хасковският тенисист.
Травмата му не се оказва толкова тежка, но достатъчна, за да го принуди да се откаже от по-нататъшното си участие на сингъл на US Open. А през следващата година всичко си дойде на мястото - Григор стана първият българин, спечелил юношеските издания на „Уимбълдън" и US Open.
Две години и половина по-късно Димитров вече е част от Топ 100 при мъжете и най-предно класираният български тенисист в историята на световната ранглиста. Играта му привлича все по-голямо внимание и по всичко личи: Гришо просто няма да спре до тук
