Реал може да се сравнява с Барселона

Отборът на Барселона бе този, който в крайна сметка трябва да празнува. Преди седмица треньорът Пеп Гуардиола отбеляза своя 41-и рожден ден с победа с 2:1 над Реал (Мадрид). Шави Ернандес, който вчера навърши 32 години, пък получи за подарък елиминирането на големия съперник от битката за Купата на краля.

Заради всичко това днешният рожденик Жозе Моуриньо ще има по-малко настроение за празнуване от обичайно. Португалецът навършва 49 години днес, но е малко вероятно да му бъде до купон след поредното разочарование срещу отбора, който се превръща в препъни камък в неговата много успешна кариера.

Историите от съблекалнята, които говорят за възможен бунт на играчите след загубата в първата среща, последвани от недоволството на собствените фенове в неделя и серията от атаки от страна на медиите говорят за настъпил разрив в Реал и за възможно напускане на Специалния в края на сезона.

Това вероятно е била най-ужасната седмица на Моуриньо в Мадрид от идването му през лятото на 2010 г. А краят й с отпадането от турнира за Купата на краля - възможно най-лошия.

Но всъщност навлизащия в 50-та си година Моуриньо в никакъв случай не бива да бъде унил и обезсърчен, дори напротив. Защото под повърхността на онова, което се случи в сряда вечерта на "Ноу Камп" има нещо съвсем друго. Борба, кураж, единство, отборен дух и една история за надежда, оптимизъм и много настроение и възможен щастлив край.

Играчите на Моуриньо сякаш се преродиха на "Ноу Камп". Кристиано Роналдо игра с увереност, каквато рядко се вижда от него в мачовете с Барселона, отбеляза чудесен гол и даде началото на обрата. Освен това не спря да притиска Дани Алвеш по крилото.

Месут Йозил се завърна в стартовия състав и бе близо до най-добрите си изяви в Реал като не само асистира на Кристиано и удари гредата със страхотен удар, но и впечатли с пасовете си. Карим Бензема влезе като резерва, но даде още повече надежда на своите с изравнителния си гол.

Кака имаше моменти, в които показа сериозна класа и невероятна техника, Пепе въпреки някои спорни намеси направи и доста важни такива, дори скъпата покупка от лятото Фабио Коентрао изглежсаше на мястото си в лявата част на защитата.

Но имаше един човек, който в този мач символизираше преобразяването на Реал повече от всички останали: Серхио Рамос. Роденият в Севиля бранител бе в центъра на събитията по време на срещата, а не само преди нея когато всички говореха за спречкването му с Моуриньо на тренировка.

На "Ноу Камп" Серхио показа впечатляващи намеси, блокира страхотно опитите на съперниците си за атаки, бе просто безупречен в защита и не се колебаеше да се включва в нападение. Рамос обаче имаше малшанса първо да види как отменят гола му заради нарушение срещу Дани Алвеш, а след това да бъде изгонен заради безобидна ситуация при спор за топката със съотборника си в националния отбор Серхио Бускетс.

Това доведе и до може би най-трогателния момент в срещата - когато Рамос напускаше терена, той не мина покрай един отчужден Моуриньо, а получи емоционална прегръдка и успокояващ диалог от не по-малко злепоставения му мениджър. Думите може и да са се загубили в какофонията от звуци, която бе в този момент на стадиона заради приближаващия финал на мача, но действията говорят повече от тях.

Реал не се предаде и се върна в играта въпреки че изоставаше с два гола в началото на второто полувреме. Тимът бе съвсем близо до участие в полуфиналите на турнира, който спечели през миналия сезон. Играчите показаха дух, стил, отдаденост, решителност, позитивност и страст, но преди всичко желание за работа с този треньор. В крайна сметка не им стигна малко да си свършат работата, но по-важното е, че показаха, че са готови да се борят заедно, а не един с друг.

Затова, ако цитираме Марк Твен, думите за смъртта на Моуриньо са твърде преувеличени. Португалецът се нуждаеше от реакцията на своите играчи и я получи. А това вероятно е най-добрият подарък, който може да поиска за рождения си ден.

Жозе може и да напусне през лятото, но с последната седмица зад гърба си той и неговите играчи доказаха, че могат да водят битките, които ги очакват. Загубата от Барселона трудно ще бъде преглътната, особено след като каталунците продължават битката за трофея, при това заслужено.

Но със спечелената в първия му сезон на "Сантяго Бернабеу" купа, Моуриньо има право да има големи амбиции и очаквания за този сезон. А в сряда отборът му показа, че може да се сравнява с Барселона. Дори на "Ноу Камп".

Това ще даде на играчите на Моуриньо увереност, че могат да запазят петте си точки преднина в първенството поне до април когато предстои нов мач с Барселона. И ще им помогне в предстоящите сблъсъци между двата тима в Шампионската лига, които също изглеждат неизбежни.

Реал може и да загуби дуела снощи, но когато утихне шумотевицата около тези срещи Моуриньо може и да намери повод за празнуване. Гражданската война приключи, сега е ред на най-големите битки.