Едва ли някой ще оспори твърдението, че във футбола няма идеални отбори. Но пък Удинезе спокойно може да бъде наречен почти идеален. „Черно-белите" имат повече от 100 години история, но въпреки това не могат да се похвалят с големи успехи.
В клубната витрина има една англо-италианска купа, но този трофей едва ли би могъл да бъде наречен значим, тъй като е печелен дори от отбори като Кремонезе и Сатон Юнайтед. Тимът от стадион „Фриули" е носител и на купата в турнира „Интертото", но и това е слабо утешение. И въпреки това Удинезе е изключително популярен, може би дори е в топ 10 на най-популярните италиански клубове.
На какво се дължи това?
Единият възможен отговор е в града и областта, от които идва тима. Северна Италия често е сравнявана с Германия, въпреки че областта Фриули никога не е била под властта на Германия, а под тази на Австрия. Но влиянието на немците върху местния манталитет е осезаемо. Днес в тази част от Апенините има големи немски общности и често може да чуете да се говори на този език.
И ако сравним клубовете от Бундеслигата с Удинезе ще открием доста общи неща. Футболът е бизнес и развлечение, развлечение и бизнес и едното не може да пречи на другото или да има някакво противопоставяне. Изхождайки от тази позиция всеки клуб от Бундеслигата има своята интересна и славна история, но нито един не е над другите. С изключение разбира се на Байерн (Мюнхен), но там нормалните закони на немската практичност просто не работят.
Така функционира и Удинезе. Този клуб никога няма да спре свой футболист ако за него е предложена сума, която надвишава дадената за привличането му. Получените средства не потъват в нечий джоб или поне не всичките. В Удинезе е важно да има изгода от футбола, но това не е самоцел. С парите се купуват нови играчи. Нещо като водата в реката - постоянно се променя, но никога не престава да бъде речна.
Разбира се, при такава политика клубът трябва да има силна селекционна служба. Създаването й обаче не е проблем, по-важно е да бъде разбрано защо се създава и как ще функционира. Удинезе обаче от години работи по този модел и той вече е достатъчно проверен и изпитан. И не е наложен заради позицията на „малък клуб", а защото е една практична позиция, даваща своите плодове.
Естествено допускат се и грешки, но от тях никой не е застрахован. Сега собственост на Удинезе са футболисти, които са достатъчни за три пълни отбора. Болшинството от тях са млади играчи от целия свят - Испания, Бразилия, Аржентина, Уругвай, Колумбия, Швеция, Белгия, Норвегия, Камерун и др. И повечето са дадени под наем из цялата серия А, серия Б, Примера Дивисион и в Шотландия. Едва ли има друг клуб в Европа, който може да се похвали с такова количество професионални футболисти.
И ако погледнем назад ще видим, че тази политика на Удинезе дава своите плодове. При нея главното е да не се отказваш след първия или втория неуспех. Така тимът от Удине откри за европейския футбол Съли Мунтари, Давид Писаро, Томас Хелвег, Оливър Бирхоф, Стефан Апиа, Мартин Йоргенсен.
Не липсват и примери сред италианците - Винченцо Якуинта, Антонио Кандрева, Джулиано Джаникеда, да не споменаваме и представителите на националните отбори, които също не са малко.
Пълният списък изградени или възкресени, след като са били отписани, футболисти е с невероятни размери, особено за клуб, който никога и нищо не е спечелил.
По тази причина няма как Удинезе да бъде определен като обикновен средняк. По-скоро клубът е едно уникално явление за италианския футбол, особен и много интересен.
Настоящия състав на Удинезе, който е ръководен от небезизвестния, но не високо котиращ се, Франческо Гуидолин, също е уникален и почти идеален. Последните му резултати впечатлиха цяла Италия. Тимът от Удине направи 4:4 с Милан на собствения му стадион и спечели срещу Интер и Ювентус, с което показа, че може да играе успешно не само у дома, но и като гост. А Лацио измъкна победата благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата, а не в резултат на закономерност.
Тимът на Гуидолин впечатлява не само заради факта, че кара грандовете да преклонят глава, но и защото прави това ефектно. Треньорът на Удинезе разполага с балансиран и логично подреден отбор.
В защита той разчита на трима централни защитници с добри физически данни - около 1,90, че и по-високи. Същото важи и за вратарите.
Нападателният тандем също е солиден - Санчес и Ди Натале. Помагат им Исла и Армеро. Така при организацията на атаката Удинезе разполага със скорост, техника, хитрост, добър и точен далечен удар, точни пасове в средата на терена и много, много обиграност. Футболистите изглеждат все едно са заедно от години.
Ако не успеят да пробият през центъра те умело използват за атака и фланговете. И не правят разлика дали срещу тях е някой от грандовете или от по-скромните тимове в класирането - винаги са готови да се възползват от загубата на концентрация на съперника.
Но тъй като Удинезе е почти идеален отбор има своите слабости. Една от тях е тромавостта, която е характерна за защитата. Бранителите просто не успяват да се справят когато насреща им са играчи на скорост. Освен това въпреки високия си ръст отстъпват при играта с глава.
Освен талантливи играчите на Удинезе са и млади и са доста привлекателни като нови попълнения за по-големите клубове. Затова нищо чудно още следващата година на „Фриули" да играят съвсем други футболисти. Възможно е те да бъдат по-успешни от настоящия тим, но дали ще бъдат толкова привлекателни за публиката?
