Само за последните две седмици ентусиазмът рязко спадна.
Приказките, че Ливърпул на Юрген Клоп е неуязвим и ще преследва исторически требъл се оказаха прибързани. Първо Уотфорд прекрати серията им от 44 срещи без загуба във Висшата лига, после Челси ги отстрани от ФА Къп, а тази седмица Атлетико Мадрид завърши този нежелан хеттрик, като изхвърли носителите на трофея от Шампионската лига.
Приземяването беше болезнено. Клоп не беше записвал загуба у дома в евротурнирите от 2014 г., а след мача нападна стила на игра на Атлетико и Диего Симеоне, макар и с признанието, че просто не умее да губи.
След последния съдийски сигнал обаче, трибуната "Коп" на "Анфийлд" беше позитивна и имаше защо.
Като оставим настрана срива в продълженията, когато Ливърпул набързо допусна три гола, всъщност "мърсисайдци" изиграха най-силния си мач напоследък. Те не са били толкова добри от разгрома с 4:0 над Лестър навръх Коледа.
Срещу вероятно най-добре отбраняващия се отбор в Европа, Ливърпул създаде куп положения с общо 34 удара към вратата и единствено геройствата на Ян Облак доведоха двубоя до продължения. Грешката на резервния вратар Адриан при първия гол на Атлетико се оказа фатална и едва ли който и да е привърженик на отбора се съмнява - ако Алисон не беше контузен, Ливърпул щеше да продължи напред.
Дори поражението да се оказа болезнено, отборът все пак ще донесе на феновете си най-желания трофей за последните три десетилетия - титлата от Висшата лига. Това е предостатъчно, за да направи сезона триумфален, но случилото се през последния месец тепърва ще добива все по-голямо значение за този безспорно невероятен състав на Ливърпул.
Загубите не бяха плод на малшанс. 4 поражения в 6 срещи, при положение, че преди това бяха загубени 2 от миналите 42, показват рязък спад и за Клоп и неговия екип би трябвало да са полезно напомняне какво е нужно да се направи на трансферния пазар.
Германецът има потенциала да изгради цяла династия от този Ливърпул и да продължи да доминира на всички фронтове.
На първо време обаче трябва по-голяма конкуренция в нападението, защото дори когато нещо липсва в последното докосване на Мохамед Салах и Садио Мане, алтернативите са твърде далеч като класа.
Дивок Ориги винаги ще бъде запомнен с приноса си в решаващи моменти от миналия сезон, но през този не успя да продължи тенденцията.
Белгиецът има само пет гола и твърде скромно влияние върху резултатите на Ливърпул в момента. Такуми Минамино все още се адаптира, но все пак пристигна още през януари, а не е вкарал нито един гол и не е направил нищо, с което да бъде забелязан. Джердан Шакири е постоянно контузен и макар че кариерата му на "Анфийлд" започна обещаващо, най-вероятно той ще напусне в края на сезона.
Има очевидна липса на елитен нападател, който не просто да бъде резервен вариант, но и активно да застрашава титулярните места на Салах, Фирмино и Мане. Колкото и да е качествено нападателното трио, стандартите му ще се поддържат само при свирепа конкуренция.
Интересът на Ливърпул към Тимо Вернер от РБ Лайпциг остава силен и това изглежда логично, защото Клоп много харесва сънародника си, Вернер е подходящ за стила на игра и откупната му клауза от 52 млн. паунда е доста примамлива.
В радара са също Джейдън Санчо от Борусия Дортмунд и Кай Хаверц от Байер Леверкузен, които са съответно на 19 и 20 години, но цените им от над 100 млн. евро са твърде високи.
Подобен проблем съществува и в халфовата линия на Ливърпул, където сред резервите изборът не е голям.
Титулярите в реванша срещу Атлетико Джордан Хендерсън, Джорджиньо Вайналдум и Алекс Окслейд-Чембърлейн се представиха превъзходно, докато бяха свежи.
Значимостта на Хендерсън си пролича още когато отсъстваше поради контузия, а Окслейд-Чембърлейн изигра може би най-впечатляващия си мач с червената фланелка. Нов договор за Вайналдум би трябвало да е приоритет за спортния директор Майкъл Едуардс.
Появилият се като резерва в продълженията Фабиньо също се утвърди като основен играч в средата на триото полузащитници, но оттам нататък започват проблемите. Наби Кейта дори не беше в групата за мача, а беше купен точно за вечери като тази. Той трябваше да даде нещо повече на средната линия на Ливърпул, тъй като тимът наистина няма друг халф с неговите качества.
Почти две години след трансфера си обаче, гвинеецът така и не може да влезе в ритъм и е записал само два мача като титуляр през 2020-а.
Търпението на Клоп към Кейта не се изчерпва, но "червените" се нуждаят от опции в халфовата линия, при положение, че и Адам Лалана ще напусне като свободен агент. Взимането на поне един нов халф изглежда задължително.
Нужно е и решение относно втория вратар, тъй като Адриан разочарова и за Купата на Англия, и в Шампионската лига, което доведе до отпадането на Ливърпул от двата турнира. За резерва на Алисон е необходим по-надежден футболист и това прави задължителните попълнения на "Анфийлд" три.
Предвид цялата неизвестност около близкото бъдеще на европейския футбол заради коронавируса, става трудно да се планира каквото и да е, но Ливърпул няма много време да действа върху целите си за следващия сезон.
Предстоят радостни моменти около спечелването на първата титла на Англия от 30 години насам, но докато текат празненствата, Клоп и щабът му ще имат върху какво да разсъждават.
Защото Ливърпул спечели Шампионската лига миналия сезон, но сега усети колко трудно е да се задържиш на заслужено изкачения връх.
