От любовта до омразата крачката е само една. В случая на ЛеБрон Джеймс дори половин. Едва ли има звезда в някой от професионалните шампионати на Северна Америка, която да буди толкова противоречиви чувства у запалянковците. За едни той е Кралят, а за други - човек, който не заслужава нищо друго освен пренебрежение. И никой не може със сигурност да твърди, че ЛеБрон ще остане в историята като един от "великите".
Може да се спори доколко голям е Кобе Брайънт, например, и дали при него всички успехи не се дължат на факта, че попадна в много силен отбор, който умее да побеждава. Крилото на ЛА Лейкърс е невероятен индивидуалист, в това няма спор. Такива бяха и Меджик Джонсън, и Лари Бърд, и Майкъл Джордан, но и те като Кобе станаха шампиони.
И когато се сещаш за тях, си спомняш невероятните им отигравания, с които са печелили мачовете си. А не грешките им, които също са доста много. Меджик подаваше невероятно, Майкъл бе лидерът, който създаде империята Чикаго Булк, а Лари беше готов да умре на терена, но да победи. Дори, ако се наложи да разбие нечия физиономия.
Може би затова казусът "ЛеБрон Джеймс" е толкова уникален. При звездите от близкото минало нямаше интернет в този му вид, а повечето хора по света не можеха да ги видят и по телевизията. Докато Джеймс е звезда от ново поколение. Всяка негова крачка бе следена от телевизиите още от времето, когато бе ученик. Стигна се дотам, че CNN да обяви: "Идва новия Месия", без ЛеБрон да е изиграл нито един мач в НБА.
Медиите го наричаха "Новия Майкъл Джордан" и "Избрания да бъде Първи", а още на 18 г. подписа договор с "Найк" за 90 млн. долара. След което бе избран под №1 в драфта.
Изобщо целият живот на баскетболиста се вписа идеално в американската мечта.
Той трябваше да бъде добрият герой, който винаги побеждава. Както става в криминален филм - всички виждат добрия герой и чакат от него да накаже лошите.И ЛеБрон донякъде оправда очакванията - заигра невероятно и сякаш бе въпрос на време Кливлънд Кавалиърс да спечели голямата награда.
Само че показателите на Джеймс се подобряваха непрекъснато, той доминираше, но въпреки всичко не бе доволен. И нямаше как да бъде. Защото притежава всичко, което трябва да има големият играч - невероятна физика, интелект, любов на феновете в Кливлънд, но нямаше успехи. А без тях не може да си част от великите.
Като прибавим към това лошото образование (б.а. - ЛеБрон дойде в НБА направо от гимназията), пълната липса на уважение към съперника и инфантилното на моменти поведение, то нещата за звездата съвсем не изглеждаха добре. Извън Кливлънд феновете го ненавиждаха и отричаха достойнствата му. Медиите също не помагаха по никакъв начин за подобряването на имиджа му и изтъкваха грешките му. И не му прощаваха нищо.
Някои неща от миналото на ЛеБрон обясняват защо той е такъв. Малко известен е фактът, че когато навършва 18 години майка му взима 80 000 долара назаем за да му купи "Хамър", с който той ходи на училище. Това кара Спортната асоциация на училищата в Охайо да започне разследване, тъй като има съмнения, че колата е придобита по незаконен начин.
Причината е, че ЛеБрон все още не е професионалист и няма право да получава пари за това, че играе баскетбол. И на разследващите не им се вярва, че майка му е взела кредит.
Нищо не е доказано, но скандалът избухва малко след това - Джеймс получава 2 фланелки на стойност 845 долара срещу което позира в реклама на местен магазин. Правата на баскетболиста са отнети незабавно и му е забранено да участва в драфта. ЛеБрон оспорва това решение в съда и наказанието му е намалено на забрана да участва в 2 мача.
В същото време той се появява на кориците на Sports Illustrated и ESPN The Magazine, а специален екип от НБА идва да снима мачовете на училищния му отбор.
След това нещата тръгват в по-добра посока. ЛеБрон става новобранец на сезона, участва за първи път в мача на звездите, става 3 седмици поред играч №1 на Лигата, тимът му се класира за плейофите и стига до финал на Изток срещу Детройт Пистънс. Изобщо старт мечта.
Големият проблем на играча обаче е именно липсата на образование. ЛеБрон рядко дава големи интервюта, тъй като не знае какво да каже. На няколко пъти пъти заради липсата на образование попада в глупави ситуации, които го излагат.
По същото време банковата му сметка расте със страшна сила. Джеймс става третият мъж след Ричърд Гиър и Джордж Клуни, който попада на корицата на Vogue. Дори това обаче не е достатъчно за да създаде ореол на голяма звезда и ЛеБрон е сравнен с Кинг Конг.
Така идва мач с Вашингтон Уизърдс от плейофите, в който 2 секунди преди края тимът на Джеймс губи с 2 т. Краля атакува и реферите му отсъждат крачки, заради което Кливлънд губи мача. Реакцията на медиите и феновете срещу баскетболиста е невероятна - той е съсипан от критики и унизен публично.
Следващият сезон (2008-09) се развива доста по-добре за ЛеБрон и неговите Кавалиърс. Тимът печели 58 победи в редовния сезон, а Джеймс е избран за MVP.
Тимът му обаче отпада след серия от 6 мача с Орландо Меджик, а Краля отново показва, че освен образование му липсва и възпитание. След последния двубой той отказва да подаде ръка на съперниците си, а на обвиненията, че се държи като хлапак отговаря: "Аз съм победител. Ако някой ви победи, не бива да го поздравявате".
С това никой в Америка не може да се съгласи. И при първа възможност подобни неща се наказват. На ЛеБрон това му се случва още през лятото на 2009 г., когато по време на лагер, организиран от Найк никому-неизвестният Джордан Крауфорд прескача звездата и забива в коша. Всичко това е заснето на камера, като от Найк реагират мълниеносно и успяват да вземат записа. Няколко дни по-късно той обаче се появява в интернет. И Джеймс отново става за посмешище, а обществото прави всичко възможно, за да го смачка. В един момент манията да плюеш по ЛеБрон става модно явление.
В този момент самият играч се пречупва. На него спира да му пука дали се харесва на хората около него. Започва да прави каквото си поиска, като стига дотам, че е хванат да употребява марихуана. Което той самият смята за напълно нормално.
Нещата лека-полека се превръщат в катастрофа за ЛеБрон, за да се стигне до последния, пети мач, от плейофите тази пролет срещу Бостън Селтикс. Тогава срещу него скачат и феновете на Кавалиърс, които до този момент са единствените, които го боготворят. Пресата в Кливлънд също го напада яростно.
В крайна сметка Краля остава сам. И взима своето решение. А то е едно напълно ново начало - в нов отбор. Така ЛеБрон отново попада в центъра на прожекторите на цяла Америка. Всяка негова крачка е следена плътно от репортерите, които очакват отговора на въпроса "Къде ще играе?"
В крайна сметка е избран Маями Хийт, където едно от първите неща, които прави Джеймс е да започне да плете интриги срещу треньора Ерик Споелстра. Краля обаче знае, че ако побеждава, всичко ще му бъде простено. И засега нещата се развиват добре, въпреки кошмарния старт на сезона.
Той е наясно, че няколко титли напълно ще променят общественото мнение за него. И не желае да го сравняват с Майкъл Джордан. Или с Меджик, Лари Бърд и Чарлс Баркли, който нарече решението му да напусне Кливлънд „най-идиотската постъпка, на която някой може да се реши".
