Английската Висша лига е едно от най-силните първенства в Европа. Мнозина дори смятат, че трябва да бъде поставено на първо място, макар че преди седмици от Международната федерация по футболна история и статистика поставиха там испанската Примера Дивисион.
В последните години става все по-възможно независимо в коя точка на земното кълбо е роден футболистът той да играе в отбор зад граница. Неговата националност е просто бележка в паспорта му, лимитът на чужденци се превърна в нищо не значещ термин. Сега твърде малко са отборите, които не разполагат в своя състав с играч дори от Африка или Латинска Америка. И никой не се изненадва от факта, че италианските отбори играят „немски" футбол или испанските - „английски".
И ако за резултатите още се спори, то по отношение на популярността на първенствата в новия век отговорът е ясен и еднозначен - Висшата лига е първа в Европа. Чемпиъншип пък заема шесто място - веднага след останалите водещи първенства на стария континент. Или ако можем да перифразираме днес всички пътища водят към Англия.
През този сезон във Висшата лига има 20 тима и всеки разполага средно с по 25 футболисти. Тук не се включват играчите от резервните тимове и от академиите. И така в първенството се подвизават около 500 състезатели.
Те са представители на 77 националности като най-голям е броят на тези от европейските страни - 45. 15 представляват Африка, 13 - страните от американските континенти, има също така от Азия, Австралия и Океания.
Европа
Естествено най-много са англичаните - 205. И би било доста странно ако не е така. Но пък трябва да се признае, че те са едва 2/5 от общия брой играчи, което е крайно незадоволително. Като прибавим обаче шотландците (17), играчите от Уелс (12) и Северна Ирландия (6), то британските футболисти във Висшата лига стават почти наполовина - 240
Най-английският тим през този сезон е Блекпул. В него има 17 местни футболисти. След това са Астън Вила, Нюкасъл и Уулвърхемптън, които имат по 15 англичани. С най-малко играчи от Острова пък са Ливърпул (едва 6), Челси (5) и Арсенал (3). Сякаш колкото по-малко са английските футболисти, толкова е по-успешен тима. Кой обаче е виновен?
Може би са французите? Сънародниците на Зидан и Платини във Висшата лига са общо 33-а. Цели 17 от 20-те отбора във Висшата лига имат френски играчи. Те липсват само в Бирмингам, Болтън и Стоук Сити. В Арсенал французите са два пъти повече от англичаните - 6. Което не е изненада след като треньорът на Арсенал е французинът. Затова „артилеристите" смело могат да бъдат определени и за „френски" тим.
На второ място по многочисленост са ирландците - 26.
Трети са представителите на Иберийския полуостров - испанците са 17, португалците - 8. Испанците са пръснати в 12 от елитните тимове, докато португалците са само в четири състава - Челси, Ливърпул, Манчестър Юнайтед и Уест Хем. В Челси португалците са най-голям брой - 3.
Следват играчите от скандинавските държави - общо 22-а (9-а датчани, 5-а шведи, 4-а норвежци, 2-а исланди, 2-а финландци). Най-много са датчаните в Ливърпул - 3-а. Те се нареждат веднага след англичаните в тима.
На пето място са играчите от бивша Югославия - 14. От тях 1 словенец, 2-а босненци, 5-а сърби и 6-а хървати. Най-много хървати има в Тотнъм - 4-а.
От останалите националности трябва да бъде отбелязано присъствието на холандците. 11 от тях играят на Острова, но нито един няма свой сънародник за съотборник, защото са пръснати в 11 клуба. Трима са представителите на Полша като любопитното е, че и тримата са вратари. Четирима са руснаците, двама - беларусите. 39 футболисти представляват други 13 европейски държави.
Останалият свят
На държавите извън Европа се падат 110 места. 47 от тези играчи са от 15 страни от африканския континент. Най-многобройна е групата от Кот д'воар - 9-а футболисти. Трима от тях са в Манчестър Сити. След това идва тази от Камерун - 6, същата е бройката на играчите от Сенегал. По петима са представителите на Нигерия и Гана, 4-а южноафриканците, трима са от ДР Конго, двама от Алжир и по един от Бенин, Египет, Зимбабве, Конго, Мали, Мароко, Того.
26 са футболистите от Южна Америка, които се състезават във Висшата лига, 24 пък са от Северна и Централна Америка. Сред южноамериканците най-голям е броят на бразилците (10) и на аржентинците (8). Най-много бразилци има в Манчестър Юнайтед - 3. Останалите южноамериканци са от Парагвай (3), Чили (2), Колумбия (2) и Уругвай (1)
Болшинството представители на Северна и Централна Америка са от САЩ (10), което не е изненада. Другите футболисти от тези региони са от Мексико (4), Ямайка (3), Хондурас (3), Тринидад и Тобаго (2), а също Канада и Гренада (по 1).
11 души пък представляват Азия и Океания - 6-а австралийци и по двама от Нова Зеландия и Южна Корея. Един играч има от Оман.
Най-интернационалните отбори са Уест Бромич, в чийто състав има 19 футболисти от различни страни и Блекбърн с 18. Блекбърн е и единственият тим, който може да се похвали, че има играчи от всички континенти.
Най-бедни в това отношение са Блекпул и Астън Вила, където има представители само на 9 страни.
Треньорите
Не е по-различна ситуацията и при треньорите. Най-голям брой са шотландците - шестима. Следват англичаните (5) и тези от Уелс (3). Така британските мениджъри са общо 13, което не е никак лош показател. Във Висшата лига работят още двама французи, двама италианци, испанец, израелец и ирландец (който също може да бъде причислен към представителите на Британия).
Ако погледнем таблицата обаче ще видим, че националността на треньора не влияе на позицията на тима, по-скоро тя зависи от опита му и умението да подбира най-точните изпълнители.
Двойни агенти
В английската Висша лига има една група играчи, които имат двойно гражданство, своеобразни двойни агенти. Те могат да бъдат разделени на две: такива, чието гражданство е определено от родителите или от мястото където са родени. Повечето от тях имат едновременно френски и паспорт от някоя африканска страна. Това са такива играчи като Алекс Сонг, Маруан Шамак, Самба, Дрогба, Асу-Екото. В
В другата група попадат футболисти, чийто втори паспорт е получен заради продължителните изяви за даден клуб. Такива са Пирес и Фабио да Силва, които имат и португалски паспорт. Санта Круз и Пабло Сабалета, които са испански граждани, Колочини, Лейва и Макси Родригес - италиански паспорт, Кингсън - с турски, Шварцер - немски, Одемвнигве - руски
От една страна подобна интернационалност не е лоша, защото всеки легионер внася някакви нови краски и футболът става по-зрелищен. Но от друга самобитността на английския футбол вече е в миналото, а това за съжаление се отразява най-много на националния отбор и неговите резултати.
