Наполи и скудетото... за 100 лирети.
Първенството за милиарди решено от 100 лирети на 8 април 1990 г. Преди време това звучеше като най-известния анекдот във футбола на Италия, но всъщност е точно описание на случилото се.
В един луд сезон преди 25 години, в който участваха някои от най-силните футболисти в света - от Марадона до Ван Бастен, от Матеус до Роберто Баджо, от Карека до Клинсман, от Гулит до Рийкард, от Виали до Барези.
Това бе сезон, който завърши със световното първенство в Италия и спечелването и на трите европейски купи от италиански отбори (Милан, Сампдория, Ювентус), плюс един изцяло италиански финал - Юве - Фиорентина в Купата на УЕФА.
Решаващият момент в Серия "А" беше една малка монета, която удари Алемао по главата на 8 април 1990 г.
Точно преди 25 години.
Италия беше толкова силна във футболно отношение, че 12-ия в Серия А Фиорентина игра финал за Купата на УЕФА, а петият Сампдория спечели КНК. Най-добрите играчи в света искаха да се състезават в калчото, стадионите бяха пълни дори и за мач от битката за оцеляване.
Но пред всички бяха Милан и Наполи - двата най-силни отбора от предишните години. Сезонът беше една непрестанна битка точка за точка между тези два тима. Те демонстрираха силата си и разбиваха съперниците с лекота. Способностите им бяха толкова изравнени, че Милан и Наполи победиха у дома големия конкурент с по 3:0.
Преди онзи знаменит уикенд 4 кръга преди края „Росонерите" водеха с една точка пред Наполи.
Четвърт час преди края на мачовете изглеждаше, че нищо няма да се промени. Резултатът беше 0:0 и на Болоня - Милан, и на Аталанта - Наполи. Но в Бергамо се случи нещо. Публиката не спираше да хули съперника, а от трибуните литна една монета и удари в главата Алемао. Футболистът падна и промени историята на онзи сезон. И създаде вражда между двата отбора съществуваща и до днес.
Алемао беше откаран в болница. По онова време при такива случаи се даваше служебна победа с 2:0. Така стана и в онзи мач - той завърши 0:0, но два дни по-късно бе присъден резултат в полза на Наполи.
Но това беше една от последните ситуации, в която беше отсъдена служебна победа в италианския футбол.
Преди и след решението на спортния съд се случиха луди неща. Милан, за да помогне на обжалването на Аталанта, нае дори експерти по разчитане на думи по устните. Оказа се, че Кармандо, масажиста на Наполи, извикал на Алемао „стой долу", докато футболиста опитвал да се изправи.
Законите обаче били на страната на Наполи, защото монетата уцелила Алемао и нищо не можело да промени този факт. Наполи получил служебната победа.
В същото време на Болоня - Милан имаше друг инцидент. Съдията не видя гол на Маронаро от домакините. Топката премина голлинията с половин метър, но рефера Ланезе не разбрал това, защото Барези му пречеше на видимостта.
Отнети точки, дадени точки.
Това остана като впечатление у всички. Според мнозина служебната победа на Наполи е била присъдена, за да не се раздуха толкова случая с грешката на съдията в Болоня.
Тази история позволи на Наполи да излезе напред в класирането и да спечели второто си скудето (и последно до сега). В предпоследният кръг Милан загуби от Верона, когато съдията Ло Бело изгони четирима росонери, включително и треньора Саки.
Марадона и Наполи разбиха Болоня 4:2 и титлата отиде под Везувий.
Милан се утеши спечелвайки отново Купата на европейските шампиони, макар онзи епизод да не е забравен лесно. През 90-те години беше по-лесно да спечелиш в Европа, отколкото да вземеш титлата в Италия.
Случката с Алемао е като анекдот в калчото.
Президентът на Наполи по онова време Корадо Ферлаино заяви, че когато отишъл да види бразилеца в болницата „Алемао не можа да ме разпознае". Години по-късно един от пациентите в болницата, който бил настанен в същата стая признава, как футболиста крещял, че нищо му няма и искал да го изпишат.
След години играчът сам сподели, че е преиграл.
Във футбола парите са всичко.
Но понякога една монета от 100 лирети (по днешния курс - по-малко от едно евро) може да се окаже по-ценна от милиарди.
