Неотдавна Фернандо Гаго подписа "смъртната си присъда". На 24 юни аржентинецът заяви, че Барселона е най-добрият клуб в света и Реал (Мадрид) няма сили да победи "блаугранас". Гаго обаче не спря до тук. Той допълни, че това е нещо, което феновете на Реал осъзнават отлично, но не желаят да си признаят.
След тези думи всички форуми и социални мрежи бяха залети от нападки към Фернандо. Малко по-късно това се повтори и в някои издания, които остро критикуваха аржентинеца.
За много мадридисти Гаго се превърна в предател. Не бяха малко онези, които смятаха и още го правят, че футболистът е забравил за кой клуб играе и след такива изявления е длъжен да си тръгне. За него повече нямаше място в Реал. Грешката, която бе допуснал бе непростима.
Има и такива, които са убедени, че Гаго е направил това изявление напълно съзнателно, за да ускори трансфера си. Той самият отдавна иска да си тръгне и направи необходимото за това. Сега Реал ще трябва да удовлетвори желанието му. След такова изявление той не може да остане в клуба.
Всъщност, макар че трябваше да се замисли за възможните последствия от думите си, Гаго не е казал нищо, което може да се окаже лъжа. Футболът е страст, а за феновете означава и преданост. Всеки, който каже нещо срещу любимия си отбор за един миг се превръща във враг. А когато подобно нещо излиза от устата на собствен играч - той се превръща в предател.
Цялото интервю бе в доста спокоен тон и Гаго каза още много неща. Но те не заинтересуваха никого, всички се съсредоточиха върху изявленията му за Барселона. Фернандо сподели, че каталунците са един от най-добрите клубове в историята. Това обаче е истина и колкото и да не го приемат, тези думи не унижават Реал, който успя да спечели Купата на Краля точно срещу този отбор.
"Гледаш ги и си мислиш: искам да играя като тях", обяви Гаго. След това каза, че Реал не е успял да преодолее Барселона в полуфиналите на Шампионската лига. Но не в смисъл, че това е било невъзможно.
"За феновете това е много тежко. Те искат дамо победи и очевидно им е трудно да видят разликата в играта на два различни отбора", обясни полузащитникът.
И отново бе прав. Проблемът е, че мадридистите за последните шест или седем години забравиха, че това е спорт и понякога в него има и поражения, независимо, че те са много горчиви. Реал искаше да постигне успехи, но сменяйки треньори и спортни директори сам се вкара в дупка.
Гаго просто каза истината, горчивата истина за много привърженици. Той я изрече спокойно, без каквито и да било задни мисли.
В същата ситуация малко по-късно се озова и 21-годишният испански младежки национал и играч на Барселона Тиаго. Той заяви, че не познава съперниците си, но се надява на победа в мача с Англия. На следващия ден бе залят от критика.
"Той нарече националния отбор на Англия анонимници", възмущаваха се в медиите. Обвиниха го, че е високомерен. Английският футболист Марк Олбрайтън обобщи настроението с думите: "Испанските футболисти безспорно са силни извън терена".
Самият Тиаго отговори на въпроса просто и искренно. Той наистина не познаваше своите връстници от националния отбор на Англия. И нямаше как да не е доволен, че Джак Уилшър е извън състава.
Няколко дни по-късно обаче халфът на Барселона отново се озова в неприятна ситуация заради изречени от него думи. Този път по адрес на клубния му отбор. Тиаго призна, че не мечтае за успехи с Барселона, а просто иска да бъде добър професионалист и добър футболист.
И отново проблемът бе раздут. Как може бразилец, роден в Италия, да не се обясни в безсмъртна любов на каталунския клуб? Как може изобщо да си помисли, че може да играе за друг клуб? Дори го принудиха да се извини. "Разбира се, че мечтата ми е да играя за Барселона", призна Тиаго малко по-късно.
Да се чува истината сякаш е болезнено. Всеки пък когато някой играч изрече нещо неособено приятно го залива вълна от критика и гняв. Футболистите сякаш са задължени да казват само онова, което хората искат да чуят, защото знаят какво ги чака в противен случай. Но едновременно с това хората се възмущават на неинтересните и банални интервюта и играчите отново са виновни. Излиза, че е по-добре да мълчат.