- Пълна мощност!
- 220...
- Може би е стабилизаторът!
- Излитане, излитане! Стабилизатор!
- Какво правиш?!?
- Излитане!
- Андрей!!!
Фатален удар. Тишина, миризма на горящ керосин и овъглена плът. Корпусът на Як-42 на „Як Сървиз" се е превърнал в пушеща купчина метал и пластмаса във водите на Волга. Току що е настъпил краят на един любим отбор, на млади мъже, обичани като синове и братя. Хокейният отбор на Локомотив Ярославл изчезва в кървавите води на реката.
Секунди след инцидента двама оцелели намират брега - младият хокеист Александър Галимов и бордовият инженер Александър Сизов. Галимов почива два дни по-късно от раните си. Единственият оцелял, Сизов, и до днес пази в спомените си последните секунди от трагичния полет.
7 септември 2011 година е най-мрачният ден в историята на руския спорт. Три години след ужасната трагедия, в която загинаха 44 души, сред които почти всички играчи на Локомотив Ярославл, треньорският щаб и административен персонал, раната все още не е зараснала. Близки, приятели и фенове още с мъка влизат в залата, за да гледат мач на любимия отбор. Очакват своите момчета да стъпят на леда и да разкъсат повърхността му в своя хокеен ураган. Уви, те няма да го направят...
Инцидентът отне живота на известни играчи и треньори, на млади таланти от няколко държави. Словакът Павол Демитра (три пъти участник в мача на звездите в НХЛ, носител на трофея Лейди Бинг), Шведът Щефан Лив (олимпийски и световен шампион), чехите Карел Рачунек (световен шампион) и Йозеф Вашичек (световен шампион и носител на Купа Стенли), беларусинът Руслан Салей, канадският треньор Брад Макримън - все имена в световния хокей. Мъката на жителите на Ярославл е неизмерима. Три дни след трагедията 40 хиляди души изпращат любимите си момчета на траурна церемония. Новината разтърсва целия хокеен свят. Бивши съотборници и вечни приятели скърбят за своите изгубени другари.
Сериозното разследване под натиск от най-високо ниво даде отговорите защо тези мъже вече не са сред живите. Месеците след трагедията разкриха ужасяваща поредица от факти, довели до катастрофата. Самата 2011 година е истински кошмар за руската авиация и катастрофата на полет 42434 е осмата фатална за тази година.
Какви са фактите?
Самолетът ЯК-42Д е готов за излитане, всички уреди са изправни. За да се вдигне във въздуха този самолет има нужда от 1200 метра, а пред себе си има почти 3000 метра асфалт. Трите двигателя са на пълна мощност, задкрилките и хоризонталният стабилизатор са на позиция, но машината се движи с 200 километра в час като залепена на пистата, която свършва и самолетът продължава движението си и след нея. Успява да се издигне, но в паниката си екипажът не овладява самолета и той се разбива в бреговете на Волга. Разследването посочва пълна изправност на двигатели, задкрилки и стабилизатор. И стига до ужасяващи изводи - първият офицер Сергей Журавлев, негоден да лети заради неврологични проблеми и липса на усет в краката си, натиска спирачката през цялото време при ускорението. А капитан Андрей Солонцев, който трябва да има последната дума в кабината, не посмява да прекрати излитането, защото подчиненият му първи офицер... е всъщност негов началник в компанията. Безумие, но факт...
Катастрофата дава началото на големи промени в руската авиация, особено във вътрешните полети. Отнет е лицензът както на „Як Сървиз", така и на други частни компании с компроментирана дейност. Засилен е контролът върху изпитите и ваденето на лицензи от пилоти. Но, както обикновено, всички големи промени идват след големи трагедии. А цената този път беше прекалено голяма за жителите на един от най-хокейните руски градове.
Днес Локомотив Ярославл продължава участието си в Континенталната хокейна лига. С ново поколение, с нови надежди. Завърши на четвърто място в миналогодишния шампионат и донесе много радост на своите привърженици. Но едва ли е заличил и малко от болката, която тлее вече трета година. Раната все още е голяма, а любовта към изгубените - безкрайна.
