Баските не са празнували бурно и единодушно трите победи на Испания в последните три големи първенства. Градовете им не са били заляти от фиестата, която подлуди цялата страна. Те не се възприемат като испанци, имат свое си виждане за това какво е национален успех, но безкрайно обичат своите чеда, дори когато вдигат купи с червеното на испанския тим.
Чаби Алонсо е някакъв мелез от баска гордост и характер, типичните футболни качества на испанец от новото поколение, ирландска непримиримост и ливърпулски романтичен начин на възприемане на играта.
Незаменим за Реал, незаменим за Испания. Алонсо си извоюва този статут с уникалните си качества, смесващи вероятно най-точният дълъг пас в света с умение да влиза в единоборства и да охранява подстъпите към защитната четворка. Алонсо е тежката артилерия на испанската полузащита, където се подвизава митичната двойка Шави - Иниеста. Там е и Серхио Бускетс, който е отличен в спирането на атаките, но все още се учи от Алонсо в смяната на ритъма и свързването на отбраната с машината за "тики-така".
Всъщност Алонсо играе за Реал, въпреки че преди 8 години се зарече никога да не го прави. Когато Ливърпул го взе от Реал Сосиедад, халфът обяви: „Искаше ме и Мадрид, но аз не мога да играя за тях". Повелята е на татко му Перико Алонсо, голям футболист от миналото, който възпитава цялото си семейство, че в света има два отбора - Реал Сосиедад и Барселона. В Сан Себастиан принципно флагчетата на Барса седят редом до тези на местния тим. Алонсо е възпитан да обича каталунците и баските. Не Мадрид.
Но... съдба.
Светът го откри, когато от обещаващ халф на Сосиедад отиде на „Анфийлд", където Рафа Бенитес го превърна в машина за футбол. Спечели Шампионската лига в първия си сезон, на следващата година (2006) вдигна и Купата на Футболната асоциация. Носеше и лентата в Ливърпул, а връзката му с феновете бе много силна. Остави най-силния си сезон за края на престоя си в Англия и през 2009 отиде в Реал. Татко Перико сигурно се е разстроил...
В Ливърпул Алонсо вкара два от головете, които завинаги са в историята на клуба. Срещу Лутън за купата наниза попадение от 70 метра, с левия крак. Да, вратата бе празна, но ударът пак си беше впечатляващ. После срещу Нюкасъл в първенството изпълни друг удар - прехвърлящ с десния крак пак от подобна дистанция. Пак гол. Два шедьовъра от собствената половина, и то в рамките само на година!
Резкият му отсечен удар, а и пас, го правят изключително ефективен - топката върви като ударена със стик за голф. Начинът, по който Алонсо я подсича, напомня нещо средно между Бекъм и Матеус. Чаби винаги знае и накъде е по-добре да тръгне топката - настрани, назад, напред... Диагоналните му маркови пасове на по 40, 50 или повече метра са с впечатляващо висок процент на точност.
Спечелил е и повечето неща, които един футболист иска да вземе. Европейски клубен шампион с Ливърпул, носител на най-стария трофей в света пак с „червените", шампион и носител на купата на Испания с Реал и, естествено, един от героите на „требъла" на Испания в периода 2008-2012 години. Алонсо е един от седемте „богоизбрани", играли поне по минутка и в трите победни финала на испанците. Това е постижение за историята, нали?
