Има една теория, че бедният и гладен спортист е с по-висок таван на развитие, защото при него мотивът и хъсът да успее са двойни.
За бразилските играчи се разказват легенди. Футболът, с години наслагвана теза, е начинът им да се измъкнат от фавелите и мизерията.
Звездите в златисти фланелки, които умеят всичко на терена, обикновено са се учили на играта между колиби и полусрутени къщички в най-бедните райони на Рио, Сао Пауло или Порту Алегре.
През 50-те години светът се влюбва в един кривокрак и мургав младеж, който прилича повече на някое от братчетата на Гаврош, отколкото на футболист.
Гаринча - великият Мане, кръстен на вид волна птичка от местната фауна, е израснал в пълна мизерия, с баща алкохолик и буквално на улицата.
Превърна се в дрибльор и магьосник №1 на футбола, стана два пъти световен шампион с Бразилия, а на 24 живееше в голяма и просторна къща в Рио.
Нищо, че на 13 отиде пеша (над 15 километра) до стадиона на местния Пау Гранде, където започна с футбола.
Нищо, че не е имал пари за билет за автобуса, за да иде на проби в Ботафого.Гаринча израсна в мизерия, покори света, след което изгасна на 49 години пак в същата беднотия и с единствен останал постоянен съратник в живота - бутилката.
Не е само той.
И в днешни дни има суперзвезди, които са тръгнали от квартали, където вероятно е добре да не се минава вечер.
Ето някои от тях.
