Хосе Мурсия Гонсалес - Пепе поема Левски малко изненадващо, но напълно в унисон с новата политика, която ще налага Георги Иванов в клуба.
Директорът е главна движеща сила на промените, които целят двоен удар - стабилизиране на отбора и балансиране на финансите на клуба. Той доведе лично от Испания треньора.
Пепе Мурсия не е звезда на треньорската скамейка, а по-скоро категория работяга, който не е имал много възможности да обере сметаната на върха на професията.
Звездният му миг е победа с 3:1 над Барселона насред "Камп ноу" през февруари 2006-а, където главни действащи лица на терена са Фернандо Торес (2 гола), Макси Родригес (1) и Мартин Петров с асистенция.
След онзи сезон, в който победената Барса печели титлата и Шампионската лига, Торес иска от ръководството на Атлетико треньор на остане Пепе. Аргументите на звездата: Умее да сплотява колектива, играчите го харесват, а и формата на тима видимо се е подобрила за четирите му месеца начело, особено кондиционно.
Това са четирите месеца слава на Пепе Мурсия. Въпреки искането на Торес, Атлетико назначава Хавиер Агире.
Заплатата на този испанец в Левски ще е около 25 хиляди лева, което за чужденец с визитка не е много. Толкова взима среден играч на Лудогорец, който все пак е конкурент на Левски...
Това е новата политика на Гонзо в "синия" клуб. Треньор-работяга, с когото да се сработят лесно. Футболисти, играли за Левски и без големи финансови претенции - Лъчезар Балтанов, Валери Домовчийски, Борислав Стойчев, са все имена от отбора, влязъв в Шампионската лига през 2006-а.
Тогава и Гонзо бе в тима, макар и повече като резерва. По ирония на съдбата именно 2006-а е звездната и на Левски, и на новия му треньор година.
Левски няма да плаща големи заплати на играчи. Няма смисъл в сезон без евротурнири и с толкова нисък старт. Лятото ще е пълноценна подготовка и запознаване на новия треньор с обстановка, играчи и детайли.
А и до Нова година клубът трябва да балансира бюджета си, за да не получи нов удар от УЕФА по Финансовия феърплей.
Донякъде ходовете на Гонзо са продиктувани от обстоятелствата. Но и така да е, те са свеж полъх и завой в правилната посока от това, което Левски прави от години.
Остава Мурсия да е по-държелив от последните десетина треньора на отбора. За последно "син" наставник е изкарвал самостоятелно начело на тима цял сезон през 2006-2007 г. (Станимир Стоилов).
Точно затова сега Гонзо се връща именно към политиката от тогава. Евтини играчи, предпочитано свои, но с решимост да се докажат именно в Левски.
Дали това ще стигне за пряко надиграване с финансови мастодонти като Лудогорец и Ботев... времето ще покаже. Но примерът точно на вечния враг ЦСКА от този сезон доказва, че понякога желанието и мотивацията компенсират класата и индивидуалностите.
