Бербатов и още 9, които се обърнаха срещу клубовете си

Sportcafe 17.01.2017, 21:41

Снимка: getty images/guiliver photos

Димитър Бербатов (Тотнъм)

Българският нападател цели два пъти бойкотира Тотнъм по време на престоя си в клуба. Още докато Мартин Йол беше треньор, той трябваше да моли три пъти Бербатов да стане да загрява, за да влезе като резерва в един мач срещу Нюкасъл. След слаба серия на "шпорите" Йол беше уволнен, а в края на сезона Бербатов поиска да бъде продаден, точно след като Роби Кийн премина в Ливърпул.

Българинът все още беше в Тотнъм за началото на следващия сезон, но започна стачка, за да бъде продаден на Манчестър Юнайтед. Новият треньор на Тотнъм Хуанде Рамос обясни, че Бербатов е твърде разконцентриран, за да е титуляр, а в последния ден от трансферния прозорец нападателят беше купен от Юнайтед - и впоследствие спечели две титли във Висшата лига.

Рахийм Стърлинг (Ливърпул)

През лятото на 2015-а обещаващият талант Стърлинг отказа да подпише нов договор с Ливърпул и отказа да замине за предсезонното турне на тима с обяснението, че е "твърде болен". Естествено, никой не му повярва. Неговата цел беше да бъде продаден на Манчестър Сити и точно това се случи - той премина при "гражданите" срещу 49 млн. паунда и стана най-скъпият английски футболист в историята. Легенди на Ливърпул се надпреварваха да го критикуват, но той не остави особено голям избор на отбора си и желанието му беше изпълнено.

Снимка: Getty Images

Себастиен Скилачи (Севиля)

Помните ли го? През 2010 г. склонният към грешки френски защитник избра ужасяващ момент да съобщи на своя треньор в Севиля - Антонио Алварес - че обявява стачка. Скилачи обясни, че настоява да бъде продаден на Арсенал едва след като беше попаднал сред титулярите за мача срещу Брага в квалификациите за Шампионската лига.

Какво се случи? Ядосаният Алварес беше принуден да го махне от титулярния състав, Севиля отпадна от Брага с общ резултат 3:5, а Скилачи пое към Лондон, за да запише разочароващ престой в Арсенал.

Снимка: Getty Images

Карлос Тевес (Манчестър Сити)

Тевес спечели купата на Англия със Сити и след това се изхвърли пред аржентинска медия, че „никога повече няма да се върне в клуба”. Но след това се върна за началото на следващия сезон. През септември той отказа да влезе от резервната скамейка при загубата от Байерн в Шампионската лига и треньорът Роберто Манчини го отстрани от тима. Очакваше се аржентинецът да успее да си уреди трансфер, но това не се случи. Беше глобен и се върна в клуба през февруари. В края на сезона Тевес и Сити триумфираха с титлата. Предвид милионите, които футболистът изкарва в момента в Китай, изглежда и репутацията му не пострада твърде много от стачката.

Пиер ван Хойдонк, Нотингам Форест

Един от най-известните случаи на стачкуващ футболист. С головете на холандеца Форест влезе във Висшата лига през 1998, но след това се оказа, че няма пари за нови играчи. Разочарованият Ван Хойдонк отказа да подпише нов договор и реши да се прибере в Холандия и да тренира с НАК Бреда. Колкото и да е странно, три месеца по-късно той все пак се завърна на терена за Нотингам Форест и вкара на Дарби Каунти, за да се обърне и да види, че никой от съотборниците му не се радва заедно с него. В края на сезона Форест изпадна, а Пиер се върна в Холандия и осъществи трансфер във Витес, за който Нотингам взе 3,5 млн паунда.

Снимка: Getty Images

Джордж Бест (Манчестър Юнайтед)

През 1974 г. един от най-великите в историята на Юнайтед приключва кариерата си в клуба със стачка след тридневен запой в собствения му нощен клуб. Изваден от отбора от мениджъра Томи Дохърти, Бест отказва повече да играе за Юнайтед. През следващите 10 години футболистът сменя над 15 отбора, изкарвайки периоди в Южна Африка, Ирландия, Шотландия, Австралия и САЩ.

Пол Скоулс (Манчестър Юнайтед)

И той ли? Възможно ли е верният воин на сър Алекс в Юнайтед също да е правил подобни номера? През 2001 г. Скоулс протестира, че е останал извън състава при загубата от Ливърпул с 1:3. Затова той отказва да играе за Купата на Лигата в мач срещу Арсенал. Юнайтед го губи с 0:4. По-късно Скоулс признава, че е извадил късмет да не бъде изхвърлен от Фъргюсън завинаги, но след толкова трофеи с тима, тази случка е почти изцяло забравена.

Уилям Галас (Челси)

След дълги пазарлъци с Челси за нов договор, Галас поиска да бъде продаден точно преди Мондиал 2006. От клуба обясниха, че Галас е заплашил да си вкара автогол, ако отново бъде пуснат в игра за Челси. Така в последния ден от трансферния прозорец беше осъществена размяната Галас в Арсенал за Ашли Коул в Челси.

Клинт Демпси (Фулъм)

През 2012 г. американецът беше на 29 години и вярваше, че има време за още един голям трансфер. Затова обяви стачка с надеждата да бъде купен от Ливърпул. Треньорът на Фулъм Мартин Йол остана неприятно изненадан, а от Ливърпул не пожелаха да го вземат. Накрая Демпси беше продаден на Тотнъм в последния ден от трансферния прозорец.

Роби Савидж (Бирмингам)

През януари 2005 г. Савидж подаде молба за трансфер с желанието да бъде продаден на Блекбърн. Това вбеси шефовете му, като собственикът Дейвид Съливан каза, че е против. По-късно Савидж все пак отиде в Блекбърн за 3 млн. паунда и призна, че не се е раздавал напълно в последния си мач за Бирмингам срещу Нюкасъл.

Изглежда кариерата на Димитри Пайе в Уест Хем приключи.

Халфът отказа да играе повече за клуба, с който има договор до 2021 г., и опитва да принуди шефовете да го продадат в Олимпик Марсилия.

В момента бъдещето му виси във въздуха и съвсем логично, нито феновете на Уест Хем, нито мениджърът Славен Билич показват особено топли чувства към разбунтувалия се французин.

Пайе обаче въобще не е първият футболист, обърнал се срещу клуба си и отказал да излезе на терена с цел да накара отбора си да го продаде.

Тази доста абсурдна ситуация даже вече се превърна в нещо като традиция във футбола и макар че стачкуващите играчи отнасят доста критики, те обикновено постигат своето.

Ето какво може да научи Пайе от десет свои колеги, стачкували преди него - и ето какъв беше резултатът от техните действия.

Вижте в галерията.