Научих най-тъжната спортна история, която някога съм чувал, през ноември 2010. Разказа ми я човекът, който спечели с измама Тур де Франс. Бяхме в скромно обзаведено бунгало в планината Сан Джасинто, а не в някой луксозен хотел в Тексас, както бихте предположили. Зад вратата беше подпрян стария състезателен велосипед на Флойд Ландис, сушилникът с прането беше на една ръка разстояние от мен, мебелите бяха спартански, килимът беше доста износен. Беше минало доста време от разговора на Ландис с президента на САЩ Джордж Буш.
В тъмнината вече се стъмваше. Вече пет часа слушах неговия разказ и бях научил много: за детството му в Менонайт, за допинговото му „чиракуване" при Ланс Армстронг, за победата му в Тура през 2006, както и за последвалите 12 месеца, запълнени с лъжи от него, веднага след положителната му допинг проба. С него бяхме стигнали до момента, в който той знаеше, че трябва да спре да лъже.
Датата е 20 септември 2007. Ландис върти педалите на тренировка в Сан Диего, когато му се обажда адвокатът му Морис Сух. След скъпа и продължителна битка с Американската антидопинг агенция (USADA) предстои обявяването резултатите от изследването на положителната му допинг проба. „В рамките на следващия един час всичко ще е ясно", обяснява адвокатът.
Ландис веднага се прибира у дома и сяда в гаража. Съпругата му Амбър си е вкъщи, но той иска да остане сам. Обвиненията в употреба на допинг са нанесли сериозни поражения на брака им. Всичките им спестявания зависят от следващото телефонно обаждане. Ако Ландис спечели, добрите времена за него продължават. Ако загуби, това ще е пълен провал. След 20 минути адвокатът звъни отново: „Загубихме", казва той.
Амбър се разплаква при тази новина а Флойд е обзет от гняв. Той се втурва нагоре по стълбите, стига до дневната и взима в ръце най-скъпоценния трофей в колоезденето - красивата порцеланова купа, която получава победителят в Тур де Франс. Амбър е наясно какво си мисли той и хуква след него по стълбите, когато влиза в стаята, Флойд вече е вдигнал купата над главата си.
„Не, Флойд! - умолява го Амбър. - Това е всичко, което имаме."
Той разбива купата в пода.
„Минавах покрай тази купа стотици пъти на година и всеки път исках да я грабна и да я разбия в пода - обяснява Ландис. - Тя ме превърна в нещо, което не бях. Тя отбеляза момента в моя живот, след който трябваше постоянно да лъжа."
Ланс Армстронг достига до този решителен момент през 1999, но все още не живее в планината Сан Джасинто и не е строшил нито един от трофеите си. В първите 39 секунди от интервюто му пред Опра Уинфри той звучеше напълно убедително...
Уинфри: „Взимали ли сте някога забранени вещества, за да подобрите представянето си?"
Армстронг: „Да"
Уинфри: „Сред тези вещества попада ли и кръвният допинг?"
Армстронг: „Да"
Уинфри: „Използвали ли сте кръвен допинг или смяна на кръвта, за да подобрите представянето си?"
Армстронг: „Да"
Уинфри: „Използвали ли сте някога други забранени вещества като тестостерон, кортизон или хормон на човешкия растеж?"
Армстронг: „Да"
Уинфри: „При всичките ви седем победи в Тура ли използвахте забранени кръвни вещества или кръвен допинг?"
Армстронг: „Да".
След това Армстронг отново започна да разказва смешни истории.
„Проверих какво е определението за измама и това означава да придобиеш предимство пред твой съперник чрез нещо, което те нямат. Аз не гледам на случилото се така. Според мен, така просто изравнихме силите."
„Никога не съм давал положителна допинг проба".
„Микеле Ферари е добър човек"
„Не харесвам Международния колоездачен съюз"
„Не искам да лъжа вас или зрителите ви".
„Смятам, че заслужавам възможността да се състезавам отново".
„Когато ми откриха рак (през 1996) бях по-добър човек в сравнение със следващия етап от живота ми".
И накрая, любимото им и направо смехотворно твърдение: „За последно използвах допинг през 2005".
Армстронг винаги е имал талант да се измъква от трудни ситуации, но това е направо магия. Не е използвал допинг при завръщането си в спорта през 2009 и 2010. Защо? Защо човек, който използва редовно допинг и дори не смята това за нарушение изведнъж ще се окаже от забранените стимуланти? Почакайте, той ще ни обясни...
Защото Кристин, бившата му съпруга „вярва в честността и истината" и го е помолила „никога повече да не пресича тази граница". И допълва: „Никога не бих я предал с подобна постъпка".
Чакайте малко, това е същият човек, който заряза съпругата си заради Шерил Кроу, нали? Това е същата Кристин, която според свидетелските показания, дадени пред USADA, е обвивала забранените таблетки във фолио по време на световното първенство във Валкенбург и после ги давала на Ланс. Кристин, тази, която съобщила на съотборника на Ланс - Джонатан Вотърс, че те държат кръвния допинг в хладилника. Същата, която стана свидетел на това как съпруга й сатанизира Бетси Андро и не направи нищо по въпроса?
Но Армстронг запази най-доброто си изпълнение за накрая.
„Това е една епична история - заяви Уинфри. - Каква е поуката от нея?"
Но Ланс не е търсил поуката.
„Нямам добър отговор за това", каза той и започна да „играе" така, че да губи време на Опра.
„Знаеш ли, аз се надявам, че поуката в тази история е следната - това, което ти е казала съпругата ти Кристин през 2009: „Истината ще те освободи".
„Да, отвърна Армстронг. - Тя и сега ми казва това".
Музика и финални надписи.
И накрая, най-важното според мен.
През есента на 1993 Грег Льомонд и съпругата му Кейти са у дома си в Минеаполис, гостува им Линда Мунихем. Тя е майка на 21-годишния тогава Ланс Армстронг, който току-що е станал световен шампион. Линда идва от Тексас, за да потърси съвет от трикратния победител в Тура.
„Какво да направи сега Ланс? - пита тя. - Какво да направи с парите?"
„Нека първо си намери агент - добър агент, който има добър адвокат - отговаря Льомонд. - И един съвет, ти си майка му, не поемай друга роля."
Двамата си говорят на входа, след което влизат в кухнята. Има още нещо, което тормози Линда.
„Как да направя така, че Ланс да не е такъв задник? На него не му пука за никого, мисли само за себе си.
„Е, не мога да ти помогна за това", отвръща Льомонд.
