На президента на БФС му се изприщи устата да обяснява, как новият договор на Лотар Матеус е формалност. Не зависел от мачовете с Англия и Швейцария, защото те не са от значение за класиране. След двете логични загуби - ново двайсе - Матеус е на ръба, защото Изпълкома имал „некои съображения". И в публичното пространство се завихриха имената на Любо Пенев и Краси Балъков, които били фаворити на силните хора от БФС.
Решението ще знаем скоро. Всъщност, то май вече е е решено, че хер Лотар си заминава. Пораженията от Беларус, Англия и Швейцария ще дадат достатъчно основание на ръководителите от ул. „Иван Асен" да прибегнат до любимия си ход, казвайки от камбанарията си: „Нали искахте чужденец, ей ви чужденец, видяхте какво постигна". С което те ще изпълнят и традиционната си терапия върху родния футбол, която невинаги има еднакво лице, но обикновено води до един и същ резултат - зануляване.
Матеус не е някакъв страхотен треньор. Но определено е личност, която не обича провалите. Резултатите му в официалните мачове до последните два бяха приемливи, с оглед на материала, с който разполага. С уговорката, че пое отбор, който вече така или иначе нямаше как да се класира, започвайки с хендикапа на две последователни поражения.
Победа в Уелс, ремита с Швейцария и Черна гора, сега двете загуби. Матеус е изпробвал над 20 напълно нови национали, подмени почти изцяло състава, който започна квалификациите и ... успя да се скара с половин отбор футболисти. За една година ги няма след конфликти с треньора Димитър Рангелов, Станислав Ангелов, Георги Пеев, Станислав Манолев, Валери Божинов. Е и? Отборът е станал по-лош ли? Или пък е осиротял от глобите на 8 национали, които нарушиха нагло заповедта на селекционера си в Минск и се направиха на тарикати?
Но писмата на Манолев, Занев, Бодуров, Божинов и кой ли още не, явно са достатъчно основание за БФС да не иска Матеус да остане. Обадиха се даже футболисти като Мишо Александров, който също коментира националния селекционер. Това е малко като бойкота на Киряков през 1996 г. Никой не го вика, ама той нямало да играе за отбора. Божинов сега също е в такава абсурдна ситуация. Футболистите на България, известни със своята неизвестност по света и познати със своя страховит талант да се провалят у нас, изригнаха срещу треньора си. По същия недодялан и леко смешен начин, по който се представят и на терена. Обидите в техните уста са си чиста проба комплимент за Матеус.
Та лошият Лотар трябва да бъде заменен. Кампанията поведе този, който от 6 години знаел рецептата. Но не ни я казвал, явно, за да го оценим сега, когато направи революцията в родния футбол. Данчо Лечков изпъкна с гениалната идея да назначим Любо Пенев за национален селекционер и да обявим нулева година. Без очаквания, без преследване на класиране. Чудесно! Ами то всяка година от управлението на Лечков и компания досега си изглежда нулева, защото ние никъде не се класираме. А господинът от Сливен вероятно застана зад футболистите от породата Антитреньор, защото той самият бе доста конфликтен като играч и си тръгна със скандал от всеки задграничен клуб, в който игра.
Добре де - Любо е вариантът на половината Изпълком. Но какво правим с поста му в Литекс? Дежа-вю, защото преди 3 години имахме този казус с Мъри Стоилов. Няма съмнение, че Гриша Ганчев ще е съгласен да стане началник на Любо и на двете места (като бос на Литекс и член на Изпълкома), но дали е редно? Дали няма да доведе до смесване на интересите, ако можем тактично да избегнем очевидната дума „конфликт"?
А и Пенев е доказал, че такива дето вкарват каси бира по стаите най не ги обича и бързо ще пламне нов скандал в отбора. Тогава Изпълкома как точно ще се позиционира? Пак ли ще подкрепи „златните" си и некласиращи се за никъде момчета, или пък ще застане на страната на селекционера? Защото скандалът в Минск доказа, че в отбора има богопомазани. Докато футболистите в нашия футбол са по-важни от хората, които ги ръководят, това ще е положението. Вечна нулева година.
Другият вариант бил Краси Балъков. Да, но човекът си има отбор, и то с традиции и фенове. Вероятно Бала няма да иска да си сложи главата в торбата, защото националният отбор на България в това му състояние е последен приют за треньора. След като те набият навсякъде с него, вратите в сериозния футбол са заключени, а визитката - лекедосана. Да не говорим, че манталитетът на Балъков е на светлинни години от шуро-ганьовщината, която цари около Борислав Михайлов. Самият президент в момента е в много силна позиция с избирането си в ръководството на УЕФА и вместо да се използва това, хората около него продължават да си дребнят и циклят в малките лични игри и войни. Именно заради лични отношения и неприязън БФС никога няма да се обърне към работлив треньор, който си има принципи и не разчита на връзкарство. Такъв например е Илиан Илиев. Но малките хора с малките си войни от голямата сграда на „Иван Асен" за такива като него не искат и да чуят.
Традициите в БФС са за това, да не се нарушават.