10 спортисти, които ми помогнаха да запазя вярата в спорта:
1. Анди Родик - Има моменти, в които сякаш загубилия излиза с повече достойнство от двубоя, отколкото победителя. Победата изглежда вулгарна, когато губещия е дал всичко от себе си и е останал втори. Така се случи на Уимбълдън, когато Родик загуби от Федерер в най-дългият финал игран досега. .....
2. Стюарт Броуд - Победата понякога трябва да бъде сграбчена вместо търпеливо изграждана. Понякога не трябва да чакаш големият момент да назрее, а трябва просто да се протегнеш и да обереш плодовете на победата. На сериите по крикет Ашиз през 2009 имаше два отбора близо до величието. Броуд, които до скоро бе смятан за играч лека категория, които никога ниама да се измъкне от лигата на подрастващи избра точно арената на Брит Оувъл да нанесе своя удар. Той разби доминацията на Австралия изваждайки 5 батсмъна от строя, с което на практика предреши победата на Англия.
3. Сий Дъ Старс - Конните надбягвания са един от най-непредвидимите спортове. Слухове за „коня на века" се разпространяват на килограм в магическия период от годината, когато 2-годишните коне се впускат за първи път в галоп. Но има нещо странно в надбягванията, както и в живота: понякога надеждите се осъществяват. Сий Дъ Старс спечели безапелационно всички съзтезания - 2000-те Гвинеи, Дербито и Арката. Във всяко състезание жребецът демонстрира свръхестествено превъзходство, идващо от дълбините на сърцето му. Това е един от най-великите коне оставяли отпечатък от копито върху тази земя.
4. Джесика Енис - Когато Джесика спечели седмобоя на Световното по лека атлетика в Берлин това не беше лъч надежда за спорта. Това по-скоро бе фар на надеждата за целия свят или поне символ на нещо фантастично. Енис е невероятно талантлив атлет и неината красота, скромност и чар внасят само положителни нотки в образа й. Тя победи в шампионски стил, спечелвайки последната дисциплина - 800 метра и обезкуражавайки съперничките си.
5. Дженсън Бътън - Пилотът от Формула 1 започна сезона като човек с лична телефонна линия до Бог, който печели състезание след състезание. Тогава той сякаш се смути от собственото си господство. Бътън едва пълзеше към финалната права, и изглеждаше че почти спечелената награда ще бъде загубена заради вродената му неувереност. Тогава дойде предпоследното състезание за сезона, в Бразилия, когато Бътън, започвайки четиринадесети, се превърна в звяр на пистата, правейки едно ефектно изпреварване след друго. Така той завърши пети и си осигури титлата, която всички мислеха че ще му се изплъзне.
6. Фабио Капело - Е, знам, че той не е голям атлет. Но все пак, превръщането на футболния отбор на Англия в тим притежаващ увереност, дисциплина и безпощадност е нещо, което отнема доста работа. И сега, когато Англия стигна финалите на Световнотопървенство в ЮАР с безпрецедентна лекота, идва момент, в който родните ругатни и дебелашки хумор трябва да бъдат оставени настрана. Най-добре е да се стаим в тиха надежда.
7. Юсеин Болт - Никой списък на постижения в спорта не може да се нарече пълен без Болт в последно време. На световното първенство по лека атлетика той се върна към рутинната да печели златни медали и да поставя невероятни световни рекорди. Той намали втората цифра от времето за 100 метра на шест по време на Олимпийските игри в Пекин през миналата година, а в Берлин направи невъзможното и я свали до пет. Болт намали с 11 стотни времето си и спечели в 9.58, оставяйки гепарди и антилопи да дишат праха му.
8. Ким Клайстерс - Белгийката изкара две години далеч от тениса в грижи за новороденото си дете. След този дълъг период тя се завърна с победоносно на US Open. Тя нямаше класиране за сезона, тя не се бе състезавала. Но Клайстерс премина през всички и спечели. Тя направи това по начин, който контрастира с грозното отпадане на Серина Уилямс в полуфиналите. Клайстерс е играч с усърдие на гимнастик и благородство, който носи радост на всеки корт.
9. Монти Панесар - Сериите по крикет Ашиз зависеха от удара на Монти. Панесар, един от най-лошите батсмени играли за Англия, удържа Австралия в първия тест в Кардиф с Джеймс Андерсън, и го направи за повече от десет „оувъра". Панесар не бе обезпокояван от нищо освен собствената си липса на способност. Неговата награда бе да бъде отстранен, което той несъмнено знаеше по това време. Той заслужава още повече адмирации за това свое колебливо неподчинение.
10 Бет Туидъл - Когато Световното първенство по гимнастика дойде в Лондон, Туидъл имаше голям шанс за медал на смесената успоредка, нейният специалитет. Но всичко се обърка, когато тя отпадна в квалификациите. Така тя спечели на земя, със смело и красиво изпълнение . Тя показа темперамента си и спечели с точност и самоувереностност в условия на жестока конкуренция.
Марианa Маринова
