След дивото волейболно лято 2012 мъжкият национален отбор се събра за първи лагер. Тази година, поне на пръв поглед, нещата изглеждат спокойни. Точно спокойствието беше ключът към успеха на Олимпиадата в Лондон на същия този отбор. Защото едва ли тогава и най-големите оптимисти са предвиждали влизане в четворката след бурните събития - драмите около уволнението, реабилитирането и последвалата оставка на Радостин Стойчев, както и оттеглянето на Матей Казийски и Андрей Жеков.
В Лондон освен спокойствието, което изведнъж завладя играчите, имаше и нещо друго. Не по-малко важно. Всеки в отбора се почувства достатъчно значим. Такъв, какъвто не се беше чувствал не един или двама от тези момчета през последните години. Усети отговорност за тима и върху себе си. И това даде своя резултат.
Играчи като Тодор Скримов и Георги Братоев, които при предишното статукво трябваше да се радват на място дори в групата за мача, се откроиха като новите водещи фигури в националния отбор. И макар това да стана по неволя, момчетата грабнаха шанса в ръце и го използваха.
Другият важен момент за представянето на България на Олимпиадата бяха ниските очаквания от страна на обществото. Те започнаха логично от публиката у нас и бяха предадени по правилния начин от треньорите върху волейболистите. Но четвъртото място на Олимпиадата не трябва да променя очакванията на зрителя към отбора за това лято.
И в двата турнира, които предстоят на България през този сезон, конкуренцията е жестока. Група с Бразилия, Съединените щати, Полша, Аржентина и Франция и само два класиращи се отбора от нея за финалите звучи стряскащо дори отборът да разполагаше с пълния си капацитет. Добавяме към конкуренцията и новия регламент на турнира, според който националите ни ще гостуват 3 пъти срещу само 2 свои домакинства. Затова и поставянето на каквито и да е цели за този турнир от страна на федерацията няма как да звучи сериозно.
До този момент такива на хартия липсват. За европейското първенство положението не е много по-различно. Група с олимпийския шампион Русия, Германия и Чехия и очертаващ се четвъртфинал с единия от домакините - Полша. Този отбор на България ще е в състояние да изненадва отново. Но трябва да играе без тежестта на обществените очаквания.
Селекционерът Камило Плачи започва работа с поглед към Олимпиадата в Рио, затова и внедряването на нови лица в националния отбор стартира още сега - с привличането в разширения състав на разпределителя на ЦСКА Георги Сеганов, на централния блокировач на „червените" Красимир Георгиев и на втория представител на фамилия Пенчеви - Розалин. Италианският специалист има една максима - „Повече работа, по-малко приказки" и едва ли ще избяга от нея по време на престоя си като първи треньор.
Въпреки това Плачи изрече няколко знакови фрази в първия ден на лагера за националите през този сезон. И те трябва да бъдат чути.
„Като треньор, независимо дали е било в клубен или национален отбор, за мен е важно моят президент или спортен директор да разбира дали върша работатата си добре или не, има ли развитие в тима."
През 2010 година ръководството на федерацията явно не видя развитието на националите под ръководството на Силвано Пранди. Независимо от седмото място на световното първенство в отбора имаше сериозна промяна, създаваше се нов игрови облик. Всичко това обаче беше незачетено и отхвърлено в името на една смела авантюра с привличането на Радостин Стойчев. Както се видя, тя навреди и на неговия имидж и на този на федерацията в последствие.
„Важно е да се работи на спокойствие, а не с опрян в челото пистолет" - тук Плачи направи паралел с американската система, където селекционерът на националния отбор застава начело за целия олимпийски цикъл без оглед на резултатите в междинните състезания. Самият италианец обаче е наясно, че по тези географски ширини това едва ли би могло да се случи точно по този начин. Най-малкото, Плачи има наблюдения за това като помощник на Силвано Пранди и Радостин Стойчев. Но спокойствието ще е важно както за отбора, така и за него. И трябва да му бъде осигурено. От всички.
