О, чудо! От седмица време насам спортната общественост в страната e свидетел на нов медиен рефрен: Искаме си дербито!
Изведнъж присламчени към едни или други интереси и кръгове журналисти, започнаха да приплакват милозливо колко било важно да не загубим единственият смислен и реален футболен двубой в България. За момента явно до второ нареждане се спрени всякакви медийни атаки срещу червеният клуб, нещата със любимата тема „ лиценз" са изместени във времето, а „злодеите" от Борисовата градина, които с неплащанията си към този ли онзи клуб, били потопили съвършения иначе български футбол - са оставени за малко на спокойствие.
Манталитетът на спортната журналистика в България определено не е на нивото да оставиш личните си пристрастия и да коментираш адекватно и неутрално спортните събития. . Точно обратното! Тогава каква е тази завера? Изведнъж осъзнали горките колко бил важен ЦСКА ?
Колко е важен ЦСКА за... Левски! Седмица преди дербито им просветна. Месеци преди това обаче атаките срещу най-успешният български клуб - от ГПЦ-то до бай Добри домакина не преставаха! (Под „ ГПЦ" разбирам пернишката дружинка на управляващите клуба с прякори Гърнето, Праховеца и Цимбика)
Сменяше се само темата: лицензът, Спас не иска пари, ремонтът на Армията незаконен, пак лицензът, Маркиньош отказва милиони, бутат „Армията", Спас остава в „кочината", обичал си калта, пак лицензът, Наков от Пирин закрива ЦСКА, Лечков закрива ЦСКА, пак лицензът... И така до припадък...
И, използвайки хроничната некомпетентност и хаотична безпомощност на ГПЦ-то, хора по трагична случайност набутали се в най-успелия български футболен клуб, методично и почти ежедневно тези журналисти мачкаха и целенасочено разрушаваха както и с каквото можеха имиджа на ЦСКА. С риска да омръзнат, да втръснат на публиката. Онези умници от ГПЦ-то пък дори решиха да спестят пари от заплатата на пресаташето на клуба. Добър или лош, все пак човекът, изпълнявал тази длъжност, можеше поне частично да отбива атаките. А така ЦСКА стана „тъпан" на всеки аматьор с химикалка или микрофон в ръка...И тези самодейци свършиха каквото можаха.
Никой не помисли за тези 2 милиона души, които са „от този отбор". Дори 1 милион да са! Какво променя това? Това са хора, които обичат клуба си не по малко от привържениците на Левски. Дискусия по въпроса няма да отваряме, това е ясно. Но не мога да си обясня и до днес този срамен и неадекватен поход срещу изпадналия в затруднение най успял български клуб - ЦСКА!
И, Бога ми, кой печели ако клуба го няма?
Ето ви една примерна развръзка: ЦСКА е изваден от „А" група или обявен във фалит. Песни и танци в синята агитка, три дни бира и радост. И настъпва новият сезон.
Червените фенове просто вече ги няма. Скука в синята агитка. Чака се с трепет мача с Литекс или Лудогорец, новото дерби, дербито на бъдещето. Цената за правата за излъчване на мачовете от А група пада драстично, защото дразнителят ЦСКА вече не съществува. БФС и Лигата се задоволяват с немислимо по-малки суми от времето, когато го имаше ЦСКА! Приходите от билети на десетки клубове в страната, където ЦСКА гостува, осезаемо намаляват. Мениджърски войни разтърсват синия клуб, тъй като той остава единствената марка с възможности за презентация в Европа...
Да продължавам ли?
Сещам се колко беше права една сръбска мениджърка, която преди около година също се нареди за пари на опашката пред „Армията". Та тя каза нещо от рода на: „ЦСКА и Левски са ваше футболно национално богатство... И аз подхождам в случая към ЦСКА с уважение като към национално богатство."
Това е футболната истина в България - Левски и ЦСКА! Това е нашето национално футболно богатство!
Това е нашата футболна история! Както Звезда и Партизан в Сърбия, както Байерн и Шалке в Германия, както Панатинайкос и АЕК в Гърция...
Това е всъщност нашият двуполюсен футболен модел!
Всякакви опити за подмяна или имитация на един от двата клуба са обречени на провал! И съм убеден че едва ли има здраво мислещ фен на един от двата гранда, който наистина желае противниковият отбор да изчезне!
