15 дни без мачове от Примера Дивисион и Шампионската лига. Толкова ще продължи паузата, наложена от мачовете на националните отбори. Но когато тя приключи и играчите се върнат по клубовете си, идва време за финалната част от сезона. А тя ще бъде точно каквато трябва да бъде - напрегната и драматична.
На Барселона и Реал предстои да изиграят 12 мача до края на сезона или 15 максимум, ако броим и финала за Шампионската лига. В последните два месеца от календара всеки от тимовете ще има по два мача на седмица. Това при условие, че преодолеят четвъртфиналите на Шампионската лига.
Нито един от тях обаче не бива да се оплаква от контузиите, от натрупването на картони, от физическата форма на един или друг футболист. Напротив и двата тима, както и техните фенове трябва да се наслаждават на този етап. Той е еднакво тежък и вълнуващ и за двата състава.
Футболистите излизат на финалната права, решаващата, онази, която определя ще получат ли награда или не. И го правят с мисълта да спечелят всичко. Или да загубят всичко. И това важи и за "белите", и за "блаугранас".
От двата щаба също нямат право да недоволстват. Няма защо и от какво. Разполагат с прекрасни играчи, които им позволяват да си направят сметката през сезона толкова добре, че до края отборите им да бъдат боеспособни и жизнени. Дори при много мачове, много умора, много картони, много грешки.
Всъщност от ситуацията от миналата година няма разлика. Освен една - тимът на Барселона в последните години свикна да бъде пръв, докато за Реал е новост да играят на два фронта по това време от годината. За три да не говорим. Затова сега се оплакват, че са уморени. Всъщност би било странно, ако е обратното.
Онова, което действително има значение е, че и двата тима получиха и доставиха повече удоволствие, отколкото разочарование, от изявите си от септември до сега. Всеки заради своя стил, заради своите победи. Дори ако загубиш финала за Купата на Краля, четвъртфинала или полуфинала в Шампионската лига - това не означава, че си провел лош сезон. Съвсем не.
В един турнир ти можеш да се представиш по-добре или по-зле, но независимо от резултата сезонът винаги трябва да се гледа като цяло, а не на парче.
Ще бъде ли провал за Реал ако Барселона го остави с празни ръце? Невъзможно.
Ще бъде ли провал за Барселона ако се случи обратното? Невъзможно.
Каквото и да стане, който и да спечели, и двата тима заслужават уважение за начина, по който се представиха през годината. Всички искат да победят, това е ясно. Но границата между успеха и провала е мното тънка.
Най-добрият пример в момента е Байерн (Мюнхен). Само за десет дни отборът остана извън борда и в трите турнира, в които участва. При това все след мачове, на които бе домакин.
Байерн загуби полуфинала в турнира за Купата на страната след 0:1 от Шалке у дома. Няколко дни след това, след загубата от Борусия (Дортмунд), отново у дома, практически трябваше да се откаже и от битката за титлата. А след още няколко дни падна от Интер с 2:3 в реванша от осминафиналите на Шампионската лига. И пак пред собствената си публика, след минимална победа като гост. Футболът просто е непредсказуем и твърде жесток понякога...
В подобна ситуация е и Арсенал в Англия. На тима му остава единствено битката за титлата, но няколкото равенства в срещи, които Арсенал бе длъжен да спечели, накрая може да му изиграят лоша шега.
Да, в спорта успеха на един отбор или състезател се оценя по спечелените титли. Но понякога са по-важни усилията положени, за да се стигне до тях
Над титлите стои и солидарността. Видя се и по време на мача на Реал с Лион, и на този на Барселона с Хетафе. Начинът, по който трите отбора подкрепиха играч на съперника няма как да не събуди възхищение. Но и те кара да се замислиш. Защото разликата между поведението на тези, които са на терена и на онези извън него е много голяма.
Доказва го факта, че благородния жест на играчите на Реал дойде по същото време, в което към футболистите на Барселона бяха отправени обвинения за употреба на допинг. Те обаче дойдоха от хората извън терена.
Подобно обвинение е твърде тежко, затова трябва да се извинят не само онези, които го отправиха, но и всички, които имат някакво отношение. В това число и хората от Мадрид.
И още едно потвърждение за разликата между спортистите и останалите - начинът, по който медиите оцениха съперниците на Барселона и Реал в четвъртфиналите на Шампионската лига. Никой професионалист не би си позволил да прояви публично неуважение към съперник. Медиите обаче го направиха, след като бе изтеглен жребия в петък. При това със завидна лекота.
