Както всяко лято от 2003 г. насам волейболът е на гребена на вълната. С връщането в Световната лига преди седем години мъжкият национален отбор с основание претендира за колективен спорт №1.
За тези седем години обаче отборът ни така и не стигна до медал от турнира. На няколко пъти родните национали бяха близо. Никой няма да забрави впечатляващите победи над Русия през 2003 г. в Мадрид, над Италия и Бразилия в Москва през 2006 г. и отново над Селесао година по-късно в Катовице. Но тези успехи си останаха епизодични, не се превърнаха в път към пряка битка за място на почетната стълбичка.
През тази година ситуацията изглежда различна. Тимът ни вече изигра десет мача в турнира и с всеки изглежда все по-близо до оптималната си форма. И до класирането за финалите на Световната лига след двегодишна пауза.
Голямата промяна е свързана с името на селекционера Силвано Пранди. Италианецът бе назначен на поста през октомври 2008 г. Въпреки че предварително бе ясно, че именно той ще поеме тима, в офиса на българската федерация пристигнаха куп молби от известни и неизвестни наставници от всички точки на света. Шефовете на централа обаче не отстъпиха от предварителните си намерения.
На почти 63 години, Пранди е един от най-опитните треньори в света на волейбола. Зад гърба му са 33 сезона в най-силното първенство на Европа - италианското. На три пъти става шампион в серия А1 с тима на Торино, четири пъти печели Купата на страната. Не малко са успехите му в Европа - Купа на шампионите, Купа на купите, Суперкупа на Европа, Купата на европейската конфедерация.
Какво всъщност докара Силвано Пранди в България?
"Волейболът е не просто моята работа, това е моята страст. Готов съм да започна да трупам нов опит с отбора ви, защото имам нужда от нова емоция. Възприемам и живота като една голяма емоция. Най-важното нещо е да започваме да правим нещо, въпреки че не винаги знаем какви ще са резултатите.
Най-ценно е моментът, мига, в който все пак разбереш какви са те. Не парите и материалното, а духът и усещането. Тов а, че си направил някого доволен", обясни специалистът в едно от малкото си общирни интервюта.
Професора, както го наричат в родината му не е от онези, които често застават пред микрофони и диктофони. Прави го само когато задълженията налагат - след мач, преди поредното отпътуване. През останалото време работи в залата или пред видеото.
„За мен има само един начин да работиш правилно. Трябва да изградиш култура в играчите си. Волейболът събира много хора на едно място и те трябва да използват съзнанието си, за да постигат резултати. Трябва да им обясниш, че това е пътят, да ги накараш да приемат тази идея както и да повярват в нея. От там нататък е лесно.
Когато състезателите имат мотивация, моята работа е единствено да им покажа точната посока. Трудността е докато изградиш всичко това. Хората, които покажат, че не е приемат този стил, не искат да разберат този начин на мислене и ситуация ще напуснат отбора. Всички трябва да знаят, че фланелката на България е много ценна и е най-важна. Това важи и за мен, и за тях", разснява още от философията си Пранди.
През осемте месеца, в които реално води България италианецът взе решения, които не винаги бяха приемани. Дискусия предизвика и първият разширен състав обявен от него през май миналата година, и този през тази година.
С недоверие бе прието освобождаването на капитана и емблема на тима Пламен Константинов.
Недоумение предизвика ситуацията от преди седмица когато преди мачовете с Корея отборът остана с един диагонал на разпределителя - Цветан Соколов. По решение на селекционера в четвъртък бе освободен Боян Йорданов, а два дни по-късно заради травма извън групата остана Владимир Николов. После Владо се върна в групата, но на терена и в двата мача срещу Холандия повече време прекара именно Соколов.
Почти през цялото време въпреки очевидните проблеми с ръката на терена остана и Тодор Алексиев. Когато бе заменян на полето се появяваше Методи Ананиев. Направилият отлично впечатление на европейското първенство миналата година Валентин Братоев пък е повече на скамейката и се появява единствено при изпълнение на сервис.
Пранди обаче не показва, че се влияе от дискусиите около решенията му. Нещо повече въпреки тези дискусии той осигури спокойна атмосфера вътре и около отбора. А това в България си е истинско чудо и почти непознато явление за колективните спортове.
Достатъчно е само да се погледне всичко онова, което се случва около футболните национали. Именно там все още има колебания дали изобщо наемането на чужденец. Резултатите обаче са красноречиви.
От първия мач с Куба в световната лига миналата година до сега Силвано Пранди има 29 официални мача начело на България. В тях тимът ни е спечелил 18 и е загубил 11. Взел е един медал. Демонстрира постоянство в играта си, което преди това бе отбелязвано като най-сериозният проблем на родните национали.
Подобри значително изявите си на блокада. Именно българин стана №1 на този елемент през миналата година на европейското първенство. Сега пак българин е начело на тази класация в Световната лига. Това пък бе едно от първите неща, които Силвано Пранди бе категоричен, че трябва да бъдат подобрени.
Волейболистите ни вече допускат и много малко непредизвикани грешки. Налице са всички условия отборът ни да продължи да печели - не само битките, но и войните, които води.
„Когато започвам работа винаги искам максимума. Както в атлетиката - когато тичате, го правите за да бъдете първи. Така и нашата цел ще бъде винаги - първото място.Това ще е трудно, но ще се опитваме. Ако загубим веднъж ще променим нещо, ще работим отново и отново. Такава е философията ми. Твърдо вярвам, че България може да спечели всяко състезание", каза още преди година Силвано Пранди. И е много близо до това да го докаже и на практика.
