В сряда ни предстои най-странният финал за Купата на България, откакто се провежда надпреварата. Странен от гледна точка на участниците в него. Екзотичният и със сигурност романтичен вид на турнира този сезон доведе до това отбори като Берое и Черноморец (Поморие) да спорят за отличието, а с това и за европейска виза през следващия сезон.
За трета поредна година трофеят ще намери пристан извън пределите на столицата, което е най-логичното нещо на фона на представянето на софиянци. Купата отново ще акостира в Ловеч, както бе през последните два сезона, но този път това ще стане само за няколко часа, след което ще поеме в посока Аязмото или морето.
Въпреки безпрецедентните развои на срещите в отделните елиминационни кръгове, качеството на футбола по подобие на този в първенство се снижи с още една идея, вместо да върви нагоре и основната вина за това е в грандовете. Почти всички буквално абдикираха от турнира, демонстрирайки желание, клонящо към нулата за преследване на иначе престижната купа. Това бе използвано по най-добрия начин от тимовете от "Б" група, за което си заслужиха аплодисментите от специалисти, журналисти и привърженици.
Всичко до финала може да изглежда забавно, интересно, по-различно, но в крайна сметка да не забравяме, че след името на крайния победител ще стои това на България, когато настъпят мачовете извън рамките на тези 111 000 кв. км. А със сигурност феновете у нас не искат да се сещат за олимпийския принцип, когато Берое или Черноморец от Поморие започне европейската си кампания.
Именно поради тази причина лично аз ще стискам палци за "зелените" от Града на липите и правите улици. Този отбор на Илиан Илиев ми е страшно симпатичен поради много причини: заради изключително футболния си град и гореща подкрепа на привържениците със зелено-бели шалове; заради амбициозния си и кадърен треньор, доказал своя морал и способности, след като избра да остане на кормилото на тима след изпадането в "Б" група преди 2 години, за да се върнат той и момчетата му в крайна сметка по-силни от всякога (при това напук на безпаричието в клуба); заради историята и традициите на Берое, както в България, така и в Европа; заради цялостното представяне през настоящия сезон. Да припомним, че именно Илиев и неговите момчета успяха да победи абсолютно всички грандове в първенството и в турнира за Купата на България, като в някои случаи това стана по доста категоричен начин.
От другата страна на барикадата пък имаме съвсем нов отбор, който не е навършил и година от своето появяване на футболната карта. Да, точно поморийци заеха мястото на вече несъществуващия Нафтекс в "Б" група миналото лято, ставайки същевременно сателит на елитния си съименник от Бургас. Това безспорно превръща отбора на Петър Хубчев във феномен, макар че програмата до решителния сблъсък като цяло бе в негова полза и единственото по-трудно препятствие реално бе срещу пернишкия Миньор.
Кога, ако не сега и срещу точно този противник заралии ще добавят към шампионската си титла от 1986-а и втория по значимост трофей в България? При предишните си четири опита беройци не успяха. Време е това да стане, още повече че на Градския стадион в Ловеч над 90 % от феновете ще са от Стара Загора. Фенове, които в по-голямата си част не са били свидетели на титлата преди 24 години и копнеят да видят своя отбор на върха. А няколко месеца след това и в Европа. Затова нека "зелената" приказка започне от Града на люляците, за да продължи някъде оттатък Калотина!
