През 1997 Ван Гаал пристига на „Камп Ноу", първоначалната му задача е да се занимава с младежките отбори на клуба, но с оглед на проблемите на тима, воден от Боби Робсън, малко по-късно холандецът е поканен да стане старши треньор. Въпреки, че с Робсън начело Барселона печели Купата на Краля и турнира на Носителите на национални купи. Робсън става посланик на Барселона и обяснява, че се е превърнал в „най-скъпоплатеният скаут в света".
По препоръка на Робсън, Ван Гаал наема Жозе Моуриньо, който вече е надраснал ролята на преводач и работи като „трети помощник" на старши треньора. В полузащитата на Барселона ритат Пеп Гуардиола и Луис Енрике. Година по-късно към отбора се присъединява Филип Коку, а Роналд Куман става помощник-треньор. След още една година е привлечен и Франк де Бур. С други думи, през сезон 1999-2000 в Барселона се събират настоящите старши треньори и мениджъри на Барселона, Байерн, Манчестър Юнайтед, Челси, Аякс, ПСВ Айндховен и Саутхемптън.
Ван Гаал вече получи признанието, че е „изобретил съвременния футбол", но интересното е, че при първото споменаване на този комплимент, той само е кимнал. Нищо повече.
Все пак, не точно той е измислил съвременния футбол, но определено е повлиял върху развитието на много от днешните треньори.
„Не съм сигурен дали Ван Гаал е най-добрият треньор в света, както той продължава да твърди - обясни Хосеп Гуардиола.- Но със сигурност е един от най-добрите. Научих много от него. Интересно ми да го питам дали би повторил по същия начин всичко, което стори навремето в Барселона?" В първите си два сезона начело на Барселона Ван Гаал печели два пъти титлата на Испания, а третият сезон е белязан от разправиите му с Ривалдо и завършва с това, че пътищата на Барселона и холандеца се разделят.
Тук трябва да отбележим силната холандска връзка между Аякс и Барселона. Тя е факт от времето на Вик Бъкингам, който става първият треньор, работил в Аякс и в Барселона, а след това по стъпките му тръгва Ринус Михелс. Михелс и Йохан Кройф налагат Барселона като „преден пост" на холандския футбол в Европа - един вид „Аякс, но с повече пари", клуб, който е достатъчно силен, за да се бори всяка година за титлата в Шампионската лига. Така талантливите футболисти, израснали в Аякс някак си по естествен начин се чувстват като у дома си в Барселона. Кройф полага началото и на академията на клуба - „Ла Масия", където се създават футболисти, подвластни на пресиращия футбол, подчинен на притежанието на топката.
Гуардиола е идеален пример за дейността на „Ла Масия" - той е израснал там като играч, а след това е започнал работа като треньор. Пеп пропуска по-голямата част от първия сезон на Ван Гаал в Барселона заради контузия, въпреки че тогава се появяват слухове, че той умишлено е бавил завръщането си на терена, тъй като не е искал да играе под ръководството на холандеца. Това обаче се оказват само слухове.
„Направих Гуардиола капитан на Барселона - коментира по-късно Ван Гаал. - Още тогава си личеше, че играта му е правилна тактически. Още тогава той можеше да говори като треньор, малцина играчи постигат това. Гуардиола играеше най-добре като №4 - в центъра на полузащитата, оттам можеше да вижда цялата игра на тима и имаше достатъчно силна воля, за да ръководи тима."
Пеп също описва с хубави думи началото на съвместната му работа с Ван Гаал, но признава, че към края отношенията им са се „изпразнили от съдържание".
По това време Гуардиола не е само рупор на треньора, тъй като предлага алтернативни решения. Пример за това е случката, при която Хосеп се застъпва за Христо Стоичков, който е изпратен да тренира с резервите заради нарушаване на дисциплината. Когато Ван Гаал разказва това той бързо отбелязва, че след ходатайството на Гуардиола, Стоичков отново нарушава дисциплината и Хосеп е принуден да признае, че треньорът е бил прав.
Гуардиола не копира стила на Ван Гаал. По-скоро Хосеп отдава предпочитание на играта, налагана от Йохан Кройф - с повече използване на крилата и още свобода на терена. Нещо, което Ван Гаал не допуска. Но в крайна сметка разликите в стила, който харесват двамата не са толкова големи, това се видя, както при работата на Гуардиола в Барселона, така и сега в Байерн.
И двамата тръгват от класическата схема на игра на Аякс - 4-3-3, която в един момент еволюира в 3-4-3, където централният защитник минава по-напред. Гуардиола успява леко да промени тази схема, а Ван Гаал демонстрира, че може да е още по-гъвкав. Първоначалните спорове на Кройф с Ван Гаал се въртят около нежеланието на Луис да използва крила, а налагането на схемата 3-4-1-2 ясно демонстрира тези различия. Ван Гаал възприема тази схема за играта на националния отбор на Холандия през март, след като гледа мач на Фейенорд, който по това време е ръководен от Роналд Куман. До този момент Ван Гаал на няколко пъти се е изказвал критично към работата на Куман, но сега променя мнението си. Куман, разбира се, е ключова фигура в „дрийм тима" на Кройф в Барселона като играе в дъното на карето халфове.
Ако трябва да сравняваме, треньорът, който е най-близо до класическия модел на игра на Аякс е Франк де Бур, което е обяснимо с факта, че той е продукт на академията на холандския клуб. Както и с това, че той дължи позицията си в клуба на т.нар. „Кадифена революция" в Аякс, вдъхновена от Йохан Кройф.
А най-далеч от този стил, напълно естествено, се оказа Жозе Моуриньо, най-малкото защото оформянето му като треньор не е толкова повлияно от атмосферата в Аякс или Барселона. В каталунската столица Ван Гаал е впечатлен от работата на Моуриньо по отношение на запазването на позициите на играчите в различни ситуации и създаването на модели за различни действия на тима и решава да го повиши: Жозе получава правото да дава тактически указания на тима на полувремето и да води отбора в приятелски срещи. Увереността на Моуриньо нараства и Ван Гаал прави интересно откритие: „Жозе се оказа арогантен млад мъж, който се оказа, че не уважава толкова много йерархията в клуба, но на мен това ми хареса. Той не се подчинява и винаги ми се противопоставя, когато смята, че съм сгрешил. В крайна сметка реших, че искам да чуя какво той има да каже и се вслушвах в него много повече в сравнение с другите ми помощници."
Двамата напускат Барселона през 2000 година, а стилът на игра, налаган от Моуриньо започва рязко да се различава от каноните на Аякс и Барселона.
„Жозе вярваше, че защитата е по-важният елемент от нападението - заявява Ван Гаал малко по-късно. - Моята философия е по-различна, аз вярвам, че тимът трябва да забавлява публиката и затова трябва да играем атакуващо. Неговата философия е подчинена на победата! Това е разликата."
Точно това твърдение на Ван Гаал беше поставено на сериозно изпитание на световното първенство в Бразилия това лято, където се видя, че Холандия предпочита да залага основно на контраатаките. Но Ван Гаал обясни, че не е лесно да се даде точна дефиниция на атакуващ футбол. И тъй като стилът на игра, на който той държи вече все повече се отдалечава от това, което той преследваше в края на миналия век, значи сме стигнали до нова глава в развитието на холандския треньор. Която ще ни бъде разкрита от Манчестър Юнайтед.
И накрая, към сегашните треньори, които навремето са били в Барселона трябва да прибавим още двама - Абелардо, който води Спортинг Хихон и Серхи, който е начело на Рекреативо. Със сигурност, този сезон - 1999-2000 в Барселона може да бъде определен като най-великият треньорски семинар в историята на футбола. Поне с оглед на резултатите.
