1. Двама опорни халфа
Най-разпространената тактическа схема на първенството е 4-2-3-1, която обикновено води до неособена бързо темпо в сгъстената среда на терена със задължителни двама дефанзивни полузащитника. Този избор на повечето треньори е продиктуван от желанието им да контролират владеенето на топката. Полша, Чехия, Холандия, Дания, Германия, Франция и Швеция заложиха на двама чисти опорни халфа, което в повечето случаи работеше успешно.
2. Летящите бекове
Ролята на крайния защитник се променя в историята на футбола и бековете, които стоят в собствената половина отдавна не са на мода. Тактически схеми, предназначени за контрол на играта изискват експлозивни играчи на този пост, която да изнасят топката и да захранват нападателите с центрирания в наказателното поле. Виждахме през целия сезон от Манчестър Сити, Байерн и Барселона, виждаме го и сега през лятото, като Лукаш Пишчек (Полша), Теодор Гебре Селасие (Чехия), Филип Лам (Германия), Фабио Коентрао (Португалия) и Матио Дебюши (Франция) са типични примери.
3. Крила, прибиращи се към центъра
Тази тенденция е чисто нова, а играта на Украйна бе до голяма степен подчинена на нея. Андрий Ярмоленко и Йевхен Коноплянка често навлизаха от фланговете в центъра, причинявайки хаос в противниковата защита. Това също така позволяваше на бековете да пробиват до аутлинията, разтягайки играта. Други типични примери за този похват са Кристиано Роналдо, Андрей Аршавин, Ариен Робен и Франк Рибери.
4. Свръхзависимост от звездата на отбора
Добре известно е, че футболистите на националните отбори не са така добре сработени, както в клубовете си. Това често води до разочароващо представяне, но в случая думата ни е за друг резултат от този фактор - свръхзависимостта от водещия играч. Така например Холандия разчиташе на Уесли Снайдер да създава едва ли не всяко положение, което намали и неговата ефективност. Португалия също е пристрастена към Кристиано Роналдо, като отборът заигра добре, чак когато той навлезе във форма. Германия зависи от Месут Йозил, а Чехия - от Томаш Росицки.
5. Завръщане към персоналното пазене
Без това официално да е факт, на практика доста треньори прибегнаха към персоналната опека, за да решат проблемите си в отбрана - вероятно заради споменатата по-горе зависимост на отборите от техните звезди. Португалецът Мигел Велосо бе прикрепен към Месут Йозил, а после и към Уесли Снайдер. Теодор Гебре Селасие изкара цяло полувреме залепен за Кристиано Роналдо в четвъртфинала, а преди това украинецът Анатолий Тимошчук имаше неблагодарната задача да отговаря за Златан Ибрахимович. В мача на Франция срещу Испания Матио Дебюши без успех трябваше да потиска пробивите на Жорди Алба по фланга.
6. Тактически консерватизъм
С изключение на налудничавия експеримент на Лоран Блан на четвъртфинала с Флоран Малуда в центъра и Матио Дебюши по крилото, повечето треньори стриктно се придържаха към концепциите си. Така например Англия на Рой Ходжсън изглеждаше еднакво тактически, независимо от различните изпълнители в отделните мачове. Дори когато отчаяно се нуждаеше от победа в последния си мач в груповата фаза срещу Португалия и пусна Рафаел ван дер Ваарт на мястото на Марк ван Бомел, Берт ван Марвайк го мръдна само малко по-напред от позицията на опорния халф. В някои случаи тази консервативност работи добре, както е при Португалия на Пауло Бенто, но Чехия пострада от липсата на тактическа гъвкавост, когато се видя, че представянето на Милан Барош страда от липсата на контузения Томаш Росицки.
7. Фокус върху владеенето на топката
С изключение на Англия, Ейре и Гърция, всеки друг отбор на Евро 2012 се стремеше да контролира играта. В момента владеенето на топката е водещата тенденция, а играта се води на намалена скорост. Испания, Италия, Германия и Португалия са типични нейни последователи с двама централни полузащитници, които задържат топката и раздават диагонални пасове.
8. Нахлуване в празните пространства
"Летящите" бекове оставят празнини зад себе си - това е очевидно. Освободеното от тях пространство се оказва ахилесовата пета на тимовете, прилагащи иначе солидната система 4-2-3-1. Антонио ди Натале надбяга Жерар Пике в зоната на Алваро Арбелоа за гола, с който Италия откри резултата срещу Испания в Група "С", а Англия разчиташе на Дани Уелбек за подобни пробиви. Чехия също създаваше опасности на четвъртфинала срещу Португалия, когато Петер Ирачек и Вацлав Пиларж нахлуваха в "каналите" между централните защитници и бековете.
