Той е израснал на същата улица, на която и Патрис Евра, но се срещат с него едва в края на 90-те години. Анри играе в Ювентус, а Евра - в сицилианския Марсала. Виждат се в Милано: "Невероятно! И ти си от "Лез-Юли", споглеждат се двамата именити съквърталци.
Само няколко месеца преди раждането на Тиери, родителите му - Антони от Гваделупа и Марис от Мартиника се нанасят в нов апартамент с две спални в "Лез-Юли", южно предградие на Париж, което дори няма своя гара.
През 1985 г. те му се развеждат, а три години по-късно по-големият му брат Вили постъпва в армията (днес е машинист в парижкото метро). С течение на времето Тиери свиква със самотата и се вглъбява в себе си, а положението става още по-тежко, когато майка му му забранява да излиза вечер.
"Когато моите връстници се забавляваха на улицата, аз просто ги гледах през прозореца. Това беше много болезнено, но днес почти всички от приятелите ми от детството са в затвора."
Анри се ражда с физиологичен проблем. Много е слаб и се поти обилно по време на мач, след което го втриса.
Първият му треньор Жан-Клод Жорданела казва за него: "Той беше лек и пъргав, но в същото време физически доста слаб. Падаше при всяко единоборство. Не се къпеше след мач, след което го духваше вятърът или го мокреше дъжда и на сутринта започваше да киха и да кашля.
Беше и голям егоист на терена. Получаваше топката и се втурваше към вратата, без да му мине през главата, че може да подаде. Затова много от останалите играчи не го харесваха. Добре че не давахме премии за голове, защото Анри щеше да ме разори."
На 12 години Анри бележи пет във вратата на Палесо и след това преминава в школата на отбора. С новия си клуб той печели регионалната лига, отбелязвайки безчет голове, а в тима е и бъдещият му съотборник в Юве Джонатан Дзебина.
Тиери напуска отбора, след като баща му влиза на терена и се сбива със съдия, а през 1991-а постъпва в знаменитата академия Клерфонтен. Той е едно от избраните 22 деца измежду 55 000 кандидати...
Академията е скрита в гората на Рамбуйе и е охранявана зорко, но Антони Анри често се промъквал между дърветата, за да гледа сина си.
През уикендите момчето се връщало у дома и играел за кварталния отбор с поетичното име Уморените. В мач срещу Неверниците Тиери е заменен след първото полувреме, а баща му прекосява терена, за да поиска обяснение от треньора.
Това не се харесва особено на останалите родители и през лятото на 1992 г. Анри отново сменя отбора и отива във Версай. Там той среща други възпитаници на Клерфонтен - Уилям Галас и Жером Ротен. Заедно извеждат отбора до първи полуфинал на републиканското от 15 години. В своята автобиография "Няма да повярвате", Ротен пише: "Губехме от ПСЖ, но с два гола на Анри се добрахме до невероятната победа."
На мача присъства скаут на Монако, който е дошъл да гледа Джемал Белмади, но в крайна сметка избира Анри.
Три месеца преди 16-ия си рожден ден Тиери се присъединява към "монегаските", а клубът осигурява безплатно пътуване на родителите му от Париж до Монте Карло.
Само две години по-късно, през август 1994-а, Арсен Венгер го пуска в дербито на Лазурния бряг с Ница. Натоварен е да играе като ляв халф и да поматага на опитния Ерик ди Meкo, дошъл в същата година от Марсилия.
В интервю за RMC Sport Ди Meкo разказва как пиел и играел карти с предишните си съотборници, а с Анри му се наложило да играе на Sega конзола. "Тиери въобще не знаеше, че има и други забавления."
Монако губи от Ница, а малко по-късно и от Льо Авър, което довежда да уволнението на Венгер. Временните треньори връщат Анри в младежкия отбор, но през 1995-а идва Жерар Баниде, който познава качествата на младока и отново го взима в първия състав.
През април го пуска срещу Ланс като резерва в средата на първото полувреме и само 4 минути по-късно бележи, а после се разписва още веднъж.
През следващия сезон новият треньор Жан Тигана продължава да го използва като резерва, а селекционерът на младежите на Франция Жерар Улие го прави капитан на националния отбор. На финала на европейското до 18 г. Тиери му се отблагодарява с победен гол срещу Испания.
"От всички играчи, които съм тренирал, не помня някой да е обичал футбола, колкото Анри", споделя Улие.
Неговият асистент в младежкия националния отбор Жак Кревуазие пък разказва интересна случка: "Анри и Трезега с часове размишляваха над темата как да празнуват головете си на терена. Тогава им казах: "Пичове, знаете ли какво ще бъде наистина оригинално? След гол да си събуете шортите и да се изпикаете на флагчето на корнера. Сигурен съм, че досега не е правено."
През 1996 г. Анри подписва с Реал Мадрид.
На 29 октомври президетът на мадридчани Фернандо Санц, адвокатът на клуба Хуан Антонио Сампел и бившият агент на Йохан Кройф Мишел Базилевич се срещнат в парижки хотел с бащата на футболиста.
Антони казва, че договорът на сина му с Монако изтича след осем месеца и той може да бъде взет със свободен трансфер. В действителност обаче контрактът му е за още година.
В средата на ноември в Монте Карло Анри подписва предварително споразумение с Реал и получава на ръка около 20 хиляди долара.
Разбирайки това, шефът Монако Жан-Луи Кампора избухва: "Реал са лешояди които са нахвърлят на всичко, което мърда".
Тигана закотвя Анри на пейката, а през септември 1997 г. УЕФА глобява "кралете" със 100 хиляди долара за незаконно подписване на договор и използването на агент без лиценз. Анри избягва двугодишно наказание единствено заради подкрепата на Монако.
Девет месеца по-късно той става световен шампион.
Още от есента на 1997-а Еме Жаке крои планове Папен и Морис да са основните му нападатели, но след продажбата на Андерсон в Барселона, Анри заиграва в атака и бележи 7 гола за Монако в Шампионската лига.
През зимата два месеца лекува травма на глезена, но се възстановява и започва като титуляр в мача на откриването на световното първенство срещу ЮАР. Неговите партньори в атаката са Юри Джоркаеф и Стефан Гиварш.
Анри бележи в 90-та минута и открива сметката си, а седмица по-късно вкарва два на Саудитска Арабия при разгрома с 4:0. На четъртфиналите е отстранена Италия след дузпи, а Тиери се разписва от бялата точка. Преди последната дузпа на Лоран Блан, Анри крие главата си под фланелката на Трезеге.
На полуфиналите "петлите" бият Хърватия, а на финала идва класиката срещу Бразилия. Цялата страна е в делириум.
Президенът Жак Ширак, облечен с фланелка на Лоран Блан, целуваше Фабиен Бартес по главата; треньорът Еме Жаке танцуваше пасо добле с жена си; Зидан празнеше в гърлото си бутилки с шампанско; Анри, Трезеге и още няколко пееха хита на Глория Гейнър "I will survive" голи до кръста, а Юри Джоркаеф танцуваше казачок.
Месец по-късно Арсенал предлага 12 млн. паунда, но Жан-Луи Кампора отхвърля офертата.
През януари 1999 г. президентът на Монако продава Тиери на Ювентус, който търси заместник на контузения Дел Пиеро.
Скоро след това Марчело Липи, по чието настояване е осъществен трансферът, е заменен от Карло Анчелоти, а специалистът използва французина в по-задни позиции. Дори и в подобна роля обаче той вкарва два гола на Лацио и един на Венеция.
През лятото босът на торинци Лучано Моджи решава да го изпрати под наем в Удинезе в замяна на бразилския снайперист Марсио Аморозо. Анри, естествено, отказва и е продаден на Арсенал, който плаща за бъдещата си суперзвезда по-малко от половината от парите, получени от Реал за Никола Анелка.
Венгер не си прави експерименти и го пуска като централен нападател, а головете валят като из ведро.
Тиери се завръща в националния отбор за победната кампания на Евро 2000 и както на Мондиал 1998 е голмайстор на "петлите".
В първите пет сезона на Арсенал през новия век той е замесен (попадение или асистенция) в почти половината от всички голове на тима (189 от 392). На 17 октомври 2005 г. в мач от Шампионската лига със Спарта Прага Анри изпреварва Йън Райт във вечната голмайсторска класация на "артилеристите".
Французинът не отрича, че рекордът на бившия английски национал е нещо, което е преследвал и което го е карало да отхвърля оферти на Барса и Реал.
7 месеца след мача в Прага Арсенал загуби от Барселона на финала на Шампионската лига на "Стад дьо Франс", а след като получава медала си, Анри се обръща към Венгер: "Оставам".
Той удължава договора си с още четири години, но пропуска половината от сезона поради възпаление на седалищния нерв. Междувременно се разделя с жена си, британския модел Никол Мери, а след оставката на вицепрезидента на лондончани Дейвид Дийн, решава, че е време да напусне английската столица.
"Ако Дейвид беше останал, щеше да остане и Тиери, - казва журналистът Пиер Menez, приятел на голмайстора. Но без Дийн в Арсенал той не виждаше никакви спортни перспективи".
Няколко седмици след представянето на Тиери на "Камп Ноу" Снууп Дог пее в парижката зала "Батаклан" с фланелка на каталунците с №14 и името на Анри.
В първия си сезон той е голмайстор на каталунците, а във втория заедно с Меси и Ето`о отбелязват 100 попадения. В интервю за The Times обаче споделя, че английските стадиони и фенове му липсват, както и дъщеричката му Теа, която остава в Лондон.
След триумфа на финала в Шампионската лига срещу Манчестър Юнайтед през 2009-а той поглежда часовника си и казва: "Все още е 27 май - рожденият ден на дъщеря ми. Винаги ще помня този 27 май. Това е велик, велик, велик ден."
Шест месеца по-късно е в микс зоната пред журналистите по много по-неприятен повод.
"Да, имаше игра с ръка. Но аз не съм съдия, а съдията не забеляза." Неспортсменската му постъпка изхвърля Ирландия от плейофа за световното първенство, а той пропуска партито на "петлите". Хваща самолета и се връща в Барселона.
На следващата сутрин ирландска журналистка опъва транспарант на базата на каталунците: "Аз, Тиери Анри, се извинявам на ирландския народ за това, че използвах ръката си, за да изхвърля Ирландия от световното."
Анри гледа безмълвно, а след две безсънни нощи казва: "Би било справедливо мачът срещу Ирландия да се преиграе."
Е, не се преиграва, а това е един от малкото неприятни случки в знаменитата кариера на Анри.
В следващия мач на Барса, гостуване на Билбао, темпераментните баски не спират да обиждат французина през целия мач. Четири месеца по-късно обаче фенове на съперник на Барса пеят името му.
"Блаугранас" среща Арсенал на четвъртфинал в Шампионската лига, а запалянковците на "Емиратс" не пропускат да демонстрират на света кой е техният крал.
На световното първенство в Южна Африка през 2010 г. избухва жесток скандал в националния отбор на Франция, който води до изгонването на Никола Анелка от лагера на "петлите".
Анри се прибира часове преди останалите си съотборници, а на летището го очаква кола на президентството, която го откарва директно за среща с президента Никола Саркози. Какво си казват двамата не е ясно и до днес, но Тиери никога повече не облича националния екип.
Заминава за Ню Йорк, където възнамерява да завърши кариера си.
Когато сезонът в Щатите приключва, тренира с Арсенал в Лондон. В края на 2011 г. Арсен Венгер му отправя предложение да се върне при "топчиите" за няколко месеца до началото на новия шампионат в САЩ.
"Не се връщам, за да се правя на герой или да се доказвам, - обяснява Тиери. - Просто искам да помогна на отбора. През повечето време ще седя на пейката."
На 9 януари, точно един месец след монтирането на статуята на Анри пред "Емиратс", той влиза на мястото на Маруан Чамак в средата на второто полувреме срещу Лийдс и десет минути по-късно вкарва победния гол.
Вратарят Войчех Шчесни, който е бил на девет години, когато Анри вкарва първия си за Арсенал, пробягва целия терен, за да го поздрави за 227-мото му попадение.
Месец по-късно в последните секунди на двубоя със Съндърланд французинът се разписва още веднъж за трите точки на лондончани, а седмица по-късно се завръща в Ню Йорк.
Не се направи на герой и не искаше да доказва нищо, но стана още по-голям кумир на червената част на Северен Лондон.
Някогашното момче от "Лез-Юли", което на 17 август навърши 40, отдавна се бе доказал на всички.
