Те се качиха на балкона, държейки лъскавата сребърна купа за 20 хиляди евро, трофей, който по-късно полетя над главите им. Отдолу тълпата ревеше одобрително, обградена с полицейски кордон. Някой натисна бутона и във въздуха се понесе неизбежното We Are The Champions. Микрофонът направи няколко обиколки, имаше благодарствени слова и евтини шеги, както и обещанието, че ще го направят отново.
Левият бек не спираше да се смее, треньорът избута помощника си в средата на сцената. Голмайсторът на тима се скри зад знамето. След това балконът опустя, а тимът се върна обратно в автобуса за поредния тур овации. Свещеници и политици, клубният президент, играчите и купата. Зад всички тях с гигантски букви се четеше: „Честито, шампиони! Реал (Мадрид). Да, Реал (Мадрид).
Два отбора празнуваха своите трофеи в средата на седмицата, но само един от тях искаше. Реал (Мадрид) избра този ден, за да отбележи формално успеха си за Купата на краля. Празничният парад, с незабравимото падане на купата под гумите на автобуса от ръцете на Серхио Рамос се състоя в нощта след спечелването й.
Две седмици по-късно трофеят отново излезе на разходка. В удобен момент, недалеч от предстоящите избори, осигурявайки на представителите на Народната партия повод за поредната фотосесия. И още по-удобен заради факта, че в същия ден Барселона направи това, което всички очакваха от този отбор: осигури си титлата два кръга преди края на първенството.
В резултат на това на следващата сутрин „Marca" излезе със заглавие „Денят на шампионите" и снимка на Реал до тази на Барса. Вестник „AS " пък посвети първите си 5 страници на фиестата в Мадрид, въпреки че Барселона узакони 21-ата си титла, трета поред и пета в последните 7 години. Щастливите фенове на „блаугранас" се изсипаха на „Рамблас", но на снимките в столичното издание се виждаха тези, които празнуват на „Пуерта дел Сол".
Щеше да е гениално, ако не бе толкова очевидно трагикомично. Ако Реал искаше да измести шампиона в Лигата от първите страници определено не успя. Дори „Marca" и „AS" подчиняващи се изцяло на вкуса на мадридистите и безсрамно предубедени все пак не посмяха да игнорират Барселона. Последните едва ли са се почувствали дискомфортно, по-скоро приеха това като циничен опит за отвличане на вниманието.
Вместо да затъмни успеха на Барселона това по-скоро хвърли сянка на постижението на Реал (Мадрид). Без съмнение да спечелят Купата на Краля след 15 години пауза, побеждавайки във финала отбора на Пеп Гуардиола и завоювайки първи трофей за последните три години, е голям успех за „белите".
Това е и предупреждение за съперника и крачка към нещо повече. Както и полуфинала в Шампионската лига, турнир, в който в последните шест години този отбор не успяваше да постигне повече от участие в осминафиналите.
Но опитите на Реал да се мери с постижението на Барселона, спечелили първенството и стигнали до финала в Шампионската лига, определено се провалиха. Дори Серхио Рамос призна, че вкусът на този трофей не е такъв, какъвто са очаквали. Предишната вечер и Гонсало Игуаин с тъжна въздишка заяви, че това е само театър, че този трофей не носи истинско удовлетворение.
Играчите на Реал определено не желаеха да празнуват (и това не само защото не всички в тима са католици, както и не всички са привърженици на Народната партия в Испания).
На другия полюс бе настроението в Барселона. И там обсъждаха възможността да отложат купона заради предстоящия финал в Шампионската лига. Играчите и хората от клуба обаче настояха, че е нужно титлата да бъде отпразнувана достойно.
„Дойде времето да се яде, пее, танцува и празнува", обяви Гуардиола след шампионския мач. Тимът му не устрои парад с трофея, но отпразнува успеха още на терена във Валенсия, където бе спечелена скъпоценната точка. Празнуваха и в самолета, и на парад в града в петък.
„Да спечелим тази титла не бе никак лесно", призна по-късно Гуардиола. Зад тези думи стоят много неща. Барселона не изпусна първото място след 13-ия кръг, а им предстои финал в Шампионската лига. Очаквано бе титлата да не е повод за неудържима радост.
Тимът вече не може да стигне 100 точки и едва ли ще вкара 100 гола. На всичкото отгоре Роналдо ще бие Меси за голмайсторския приз. Сякаш има известно разочарование, нещо все едно е пропуснато.
Свикнахме тимът на Гуардиола да е толкова невероятен, че спечелването на титлата не е голяма работа.
Само че е! И в Барселона не се уморяват да го повтарят. Успехът бе осигурен два кръга преди края. Разликата с Реал остана осем точки и след Ел Класикото на „Сантяго Бернабеу", завършило 1:1.
Тя не изчезна независимо, че играчите на Гуардиола не бяха блестящи през втория полусезон. Реал пък е с шест точки по-малко в сравнение с актива му по същото време миналата година.
И въпреки това в Барселона вярват, че това е най-трудната титла, откакто Гуардиола пое поста през 2008 г. Титла, която си заслужава да бъде достойно отпразнувана.
Барселона влезе в кампанията съвсем скоро след края на световното първенство и без да има време за дълга предсезонна подготовка. Началото на сезона бе съпроводено и от сериозна горчилка и противоречие около трансферната сага с Ибрахимович и съмнения относно адаптацията на Давид Вия (които съществуват и до този момент). Клубът се провали в борбата за подписа на Фабрегас.
Скамейката беше изключително къса и само късметът опази каталунците от сериозна контузия на Алвеш, Меси, Шави или Пике. Иниеста пък изигра най-дългия си сезон без травма. Въпреки това на някои им се наложи да се подвизават на непривични позиции. Други пък играха повече, отколкото трябваше.
Ерик Абидал претърпя операция от тумор в черния дроб. Гуардиола пък влезе в болница с дискова херния. Италиански тв канал излъчи без позволението на треньора интервю с него, в което той заявяваше, че времето му в Барселона изтича. Президентът Сандро Росел никак не помогна с прогнозата си за 5:0 във финала за купата „просто, за да се спази традицията".
А съперник им бе най-скъпият отбор в историята, който без съмнение на моменти бе наистина брилянтен. Срещу тях бе и Жозе Мауриньо, който влезе под каталунската кожа и накара Гуардиола да си изпусне нервите. 4-те издания на Ел Класико бяха грозни, напрегнати и дълбоко неприятни - по думите на Пеп „19 невероятно тежки дни". В нощта преди последния двубой от серията треньорът на Барселона направи още един коментар, говорещ много: „Това почти приключи".
Покрай всичко това имаше и постоянни опити да се срине доверието към Барселона: говореше се за предварително предали се съперници, удобен календар, съдийски конспирации и дори абсолютно неоснователните намеци за употреба на допинг.
Но въпросът не е само в това колко тежък е бил този сезон. Въпросът е в неговия символизъм. Барселона спечели титлата с равенство във Валенсия, точно както и през 2005 г. Именно тогава започнаха тези седем години, в които тимът спечели пет отличия. А този отбор израсна от онзи, който бе с Франк Рийкард начело.
Съвсем скоро този състав ще поеме към „Уембли" където „Дрийм тийм"-ът - примерът, на който те съзнателно се опитват да подражават - спечели своята единствена европейска титла. „Този отбор не може да се сравнява с „Дрийм тийм"-а", отсече Гуардиола. Само че може.
Сезонът започна брилянтно: 5:0 срещу Реал (Мадрид) с може би най-ефектния футбол, игран някога в испанската лига. Този мач, провокирал сравненията с Дрийм тийм, бе последван от още магически вечери.
През втория полусезон обаче тимът не показа същата блестяща игра и стана очевидна нуждата от промени. Формата на Вия падна стремглаво. Тази на Педро също. В състава няма играч като Роналдиньо или Деко и със сигурност такъв като Самуел Ето'о. Или дори Тиери Анри.
Зависимостта от Лео Меси се превърна в проблем, макар и да звучи парадоксално за футболист с 34 гола и 19 асистенции. Той започна да се връща твърде назад и да е прекалено ангажиран във всички отигравания. Количеството попадения спадна. Барселона сега има само едно повече от Реал (Мадрид). През 2008/09 тимът на Гуардиола спечели титлата със 105 гола. През следващия сезон вкара 98. През този има 92 и при положение че първото място вече е гарантирано, може да няма повече.
Барселона обаче допусна само 20 гола за целия сезон. Често стилът на тима се възприема погрешно; търпят се тежки критики заради недостатъчния брой попадения, но това не е обективно. Някои отбори се защитават с тактическо позициониране, докато Барселона се брани с притежание на топката. Стилът тики-така не е само офанзивна стратегия. Съперниците на Барса получават похвали, когато са успели да им попречат да вкарат; Барса обаче никога не получава признание, щом попречи на опонента да отбележи. Притежанието на топката е смятано за безсмислено от онези, които не могат да проумеят, че атаката не е единствената цел на притежанието. Възможно е Барса да е загубил блясъка си, но не и способността да контролира мачовете.
Тимът на Гуардиола бе сринат от обвинения, че не вкарва на отбори, които са се прибрали дълбоко в защита. Това обаче е всеобщ проблем. Реал (Мадрид) не вкара на Майорка, Хихон, Леванте, Осасуна и Ла Коруня.
Подходът на Моуриньо в мачовете от Шампионската лига провокира критики и от двете страни, но всъщност бе най-големият комплимент, който бихте могли да направите на Барселона.
Сиянието може и да си е отишло, а поведението на играчите в някои от европейските мачове съвсем не бе за пример. Въпреки това Барса си остава брилянтен отбор. Това е третата поредна титла за Гуардиола. Само четирима треньори могат да се похвалят с такова постижение: Еленио Ерера, Мигел Муньос, Енрике Фернандес и Йохан Кройф. С „Дрийм тийм"-а последният печели четири.
Отборът на холандеца обаче имаше невероятен късмет - в три от четирите случая се нуждаеше от грешна стъпка на прекия конкурент в последния кръг. Реал загуби два пъти титлата в Тенерифе, а Мирослав Джукич пропусна дузпа в 89-ата минута, която щеше да донесе триумфа за Ла Коруня през 1994 г.
Барса на Гуардиола финишира първи през 2008/09 с 9 точки разлика, след това го стори с 3, събирайки невероятния актив от 99 точки, а сега стана първи 2 кръга преди края. Във всеки от последните 3 сезона каталунците оглавяваха класирането в продължение на съответно 28, 30 и 24 седмици.Подобрена версия на Дрийм тийм?
Пеп вече има 9 от 12 възможни купи, без да броим и предстоящия финал в Шампионската лига. Каквото и да се случи на „Уембли", каквото и да стане догодина, или година след това, постигнатото от тази Барса е невероятно. Гуардиола каза, че тимът му не е на нивото на Дрийм тийма. Прав е: той е по-добър!
А това си заслужава фиестата.