Абсолютна лудост и липса на здрав разум. Глупост. Крайна проява на опортюнизъм. Обречен на провал експеримент. Това беше идеята един 28-годишен мъж да застане начело на умиращия Хофенхайм.
Нямаше как Юлиан Нагелсман да може да спаси изпадналия в немилост тим, нямаше логичен аргумент, който да защити назначаването му.
Но нямаше и нужда от такъв.
Той е поредното доказателство, че възрастта е само число. Успя не само да спаси Хофе от изпадане, но и да го прати на върха. В момента е на трето място във временното класиране и заедно с Байерн и Ред Бул няма загуба след изминали 10 кръга от старта на първенството.
А сега ние, както и всички фенове в област Баден, трябва да благодарим на Господ, че във футбола няма логика.
Миналата седмица Юлиан дойде на „Алианц Арена“ и беше младежки облечен. С дънки и блуза. А най-вероятно стюардите на стадиона са поискали билета му преди да го пуснат, защото той прилича на всичко друго, но не и на треньор на топ отбор в Германия – да, точно така, погледнете класирането отново.
Срещата завърши 1:1, защото Стивън Цубер си отбеляза нелеп автогол. Но показателно е, че след последния съдийски сигнал футболистите на Карло Анчелоти изглеждаха така:
Тази снимка казва всичко и показва как Хофенхайм въздейства на противника този сезон – стряскащо!
А под черупката на един пич, който изглежда като фен, се крие тактически гений, способен да победи всеки отбор в Бундеслигата.
Юлиан Нагелсман обаче не е явление, защото е част от новата генерация немски треньори, които се появиха на голямата европейска сцена през последните 10 години. Той върви по стъпките на Юрген Клоп и Томас Тухел.
По ирония на съдбата именно благодарение на втория Нагелсман прави първи стъпки в треньорската професия.
Когато е 20-годишен получава тежка травма, която го кара да се откаже от футбола, а Тухел, който тогава му е наставник в Аугсбург, му предлага да помага с тактическите анализи. Това е и началото на главозамайващо израстване.
След кратък период в Мюнхен 1860, Юлиан отива в Хофе, където жъне успехи с юношите и получава работа като помощник-треньор. А уменията, които демонстрира, му спечелват прякора Бейби Моуриньо, даден му от Тим Вийзе.
„Треньорът е психолог. Менталната работа е 70% от всичко. Ако знаеш всичко за тактиката, но същевременно си идиот, никога няма да си успешен“, твърди Нагелсман.
И кой би се осмелил да спори с наставника на отбор, който досега има 5 победи, 5 равенства и 0 загуби?
Младият треньор бе като мехлем за раните на Хофенхайм, но след като ги излекува, започна своята революция и изцяло промени лицето на отбора. Започна бавно с 4 поредни равенства през новата кампания, но при едно от тях навакса 3 гола пасив срещу Майнц, доказвайки колко силни психически са момчетата му на терена.
В селекцията на отбора вече няма наказани, няма недисциплинирани, няма играчи, които тренират отделно от останалите, защото всички са взели каузата присърце, водени от човека, който преди 5 години отказа работа в Байерн, за да поведен футболен бунт срещу доминацията на баварците сега.
Няма как да знаем дали ще успее в начинанието си, но всяко съмнение би било плод на разума и продиктувано от предишен опит – тези неща обаче не се асоциират с името Юлиан Нагелсман.
А ако почнем да му обясняваме защо Хофе няма шанс, само ще ни изгледа хладнокръвно без да казва дума, както направи с треньора на Байер Рогер Шмит, който се заяждаше с него, а после загуби с 0:3 в осмия кръг на първенството.
Подобен поглед не се забравя лесно, приказката на Юлиан – също. Или за да сме по-точни, нейното начало, защото най-добрите парчета на поредния хеви метъл треньор от Германия тепърва предстоят.
