Авторите на книги обичат драматичните заглавия, особено ако са наясно, че ... книгите им не са толкова зрелищни и драматични. Но когато започнат да пишат книги за Майкъл Оуен, няма да има нужда от търсене на разтърсващи думички за корицата. Вероятно ще се прибегне до нещо прозаично - „Възходът и падението на Оуен", например.
След края на сезона 33-годишният нападател на Стоук спира да играе. Той всъщност си спря още, когато Манчестър Юнайтед не поднови договора му миналото лято. Някои може да поспорят, дали не бе казал „стоп" дори още по-рано в кариерата, която мина като метеор през футбола, разтърси го, но завършва доста тихо.
Колко прозаично - да приключиш с футбола в Стоук... На 16 години Оуен вкара първия си гол за Ливърпул, играещ тогава най-зрелищния футбол в Англия. Помните ли Фаулър, Макманаман, Реднап, Барнс...? Великолепен отбор! Сред тях проби Майкъл, момчето от Честър с добро възпитание и маниери, уникални способности на голмайстор и любов към Евертън.
На 16 дебютира срещу Уимбълдън в последните дни на сезона 1996-97 г., в който Ливърпул отчаяно опитва да докопа титлата. Именно в този мач я губи, падайки с 1:2 в Лондон. Но резервата Оуен вкарва първия си гол с изумително за дебютант хладнокръвие.
През следващия сезон е титуляр, завършва с 18 гола в първенството и дебютира за Англия в контрола с Чили. През лятото Глен Ходъл решава да пренебрегне консервативните гласове в родината и взима 18-годишния хлапак на световното Франция '98.
Останалото, както казват, е история. Гол срещу Румъния като смяна, както и голът на головете срещу Аржентина в осминафинала. В онази нощ в Сент Етиен Оуен тръгна по мекия път на обожанието, защото направи изключителен мач. А и Англия обича да си създава герои в поредната мелодраматична загуба с дузпи.
Оуен порасна за една вечер. Стана суперзвезда. На 19 години бе Спортна личност на годината на BBC, лицето му се превърна в символ на бъдещето на английския футбол. В следващите 6 години вкарваше гол след гол за Ливърпул и Англия, спечели и доста трофеи, както и солидно състояние. По-богат от него в английския футбол е само Бекъм.
Най-силната му година бе 2001-ва. Тогава написа две глави в своята история с два велики мача. Първо бе „Финалът на Оуен" за Купата на ФА, когато вкара два гола в последните 10 минути, за да обърне мача с Арсенал от 0:1 до 2:1. В този ден отборът му не бе по-добър от съперника. Просто Арсенал нямаше Оуен.
През септември Майкъл наниза хеттрик в немската врата за 5:1 в Мюнхен. Англия не помни такъв триумф от 1966 г., а два месеца по-късно получи и първата си „Златна топка" от Кевин Кийгън насам. За Оуен, разбира се. Оценявайки реално, скоро няма и да има друга.
След 2004-а тази кариера, тръгнала на пета скорост и разтърсила света, вече бе свързана основно с числа. Трансфер от звезда на Ливърпул до скамейката на Реал, после в Нюкасъл, където постоянно бе контузен, но взимаше астрономическа заплата, период в Манчестър Юнайтед, донесъл му омраза и зачеркване в очите на ливърпулските фенове. Оуен дори си потърси отбор с видеоброшура, публикувана в интернет. След напускането на „Анфийлд" Майкъл спечели титла с Юнайтед (не че имаше особена заслуга, игра 12 мача и то повечето като резерва), но основно бе контузен и се занимаваше с голямата си страст - конете. Феновете на Нюкасъл полудяваха, че прекарва повече време на хиподрумите, отколкото на тренировъчния терен. Футболът е до време. При Оуен май беше до преди да навърши 26.
До лятото на 2004-а бе изиграл 297 мача за Ливърпул, в които бе нанизал 158 гола (за 7 години и 2 месеца). Добавете и 24 за Англия. След трансфера в Реал и до днес записа общо 178 мача (80 от тях като резерва) за Реал, Нюкасъл, Юнайтед и Стоук, а вкара 62 гола. Плюс 16 за националния. За 9 години... Кой бе казал, че камъкът си тежи на мястото..?
Детето-чудо тръгна твърде рано сред коравите мъже на футбола. На 24 г. реши да напусне мястото, където стана мъж. Намеренията вероятно са били добри и свързани с развитие. Но когато Оуен се откаже през лятото, той няма да има любовта на феновете дори на родния си Ливърпул (заради това, че игра за Юнайтед). Ще остане уважението, чудесни статистики и много, много спечелени пари. Най-лошото е, че след него и Бекъм, Англия няма „златни момчета" за „Златна топка". Единствен близо до най-добрите в света е Руни, но как точно той ще измъкне приза от Меси и Роналдо...?
Май все пак ще има нужда и от драматично заглавие за бъдещата книга. А може би да са дори две? Едно футболно, за детето-чудо, което подлуди света от 1997-а до 2004 г., и едно за сапунената опера с много пари и малко футбол след това...
