1,6 млрд. евро. Толкова струва строежът и реновирането на десетте стадиона, които ще приемат рекордните в историята 51 мача на европейското първенство.
Когато Франция спечели домакинството, конкуренцията бе убийствена - почти всеки по-голям град се натискаше да попадне в програмата. През последните четири години обаче ситуацията драстично се промени. Някои от предпочетените съоръжения създадоха сериозни главоболия на организаторите.
А определени градове - например Лион и Бордо - настояваха за допълнително държавно финансиране, за да приключат навреме със своите проекти. Стигна се до остри критики и дори до заплахи за изваждане от списъка.
Но в крайна сметка всичко е добре, когато свършва добре.
Стадионите минаха необходимото сертифициране и проверки. Вече никой не си спомня разправиите за пари между федералните и местните власти. Франция е твърдо решена да порази света и да остане в историята като страната с най-уникални футболни арени.
Стадионите от световното първенство през 1998 г. не се използват особено активно. С течение на времето някои от тях видимо западнаха. И противниците на Евро 2016 не пропуснаха да изтъкнат този факт.
Затова този път домакините много прецизно и от самото начало ясно определиха на кого и за какво ще бъдат необходими тези съоръжения. Те са твърдо решени да предотвратят превръщането им в рушащи се паметници. Блестящ пример е "Пиер Мороа" в Лил, открит първи от новите стадиони.
Кръстена на бившия премиер и кмет на града, вечер тази арена напомня на гигантски светещ пашкул. Отворена през 2012 г. и с капацитет за 50 000 зрители, тя вече има репутация на една от най-успешните по отношение на маркетинга. Подробен график с планираните събития за години напред бе изготвен дълго преди прерязването на лентата.
Още през първите месеци имаше серия от концерти на най-големите музикални звезди, включително Риана. А самото наличие на стадиона позволи на Лил да се превърне в един от френските спортни центрове. Градът прие значими турнири по ръгби, баскетбол и тенис, включително финала на "Купа Дейвис" през 2014 г.
Сред забележителните детайли е уникалният подвижен покрив (първият във Франция), изработен от 7500 тона стомана. Както и специалната сцена - чрез подвижна платформа тя може да бъде преместена в произволна зона. Тази гъвкавост позволява на мениджърите да организират на практика всички видове спортни и културни прояви.
Ето как "Пиер Мороа" се превърна в пример за останалите стадиони, а разходите вероятно ще бъдат избити далеч преди заложените срокове. Въпреки внушителните си размери той се вписва перфектно в модерния район точно зад исторически център на Лил. И, колкото и парадоксално да звучи, туристите спокойно могат да минат покрай него, без да го забележат.
И ако местните жители се радват на чисто ново съоръжение, в Марсилия акцентът е върху историята. "Велодром" ще стане първата арена, която ще приеме мачове от три различни европейски първенства.
Това обаче не бе съвсем сигурно – тя дълго остана скрита зад строителни огради, а работници и машини липсваха. За сметка това течеше трескава активност в канцелариите - там се водеха ожесточени спорове за реконструкцията на стадиона, построен през 1938 г. Проблемът бе, че покривът с форма на вълна покрива само три от секторите.
След продължителен дебат той бе реконструиран. Запази отличителния си дизайн (сега "вълната" е подчертана в светлосиньо) и обхвана всички места. Получи се красиво, но и ужасно скъпо – местният футболен клуб Олимпик не бе в състояние да осигури нужните 300 млн. евро и сумата бе осигурена от градския бюджет.
В замяна отборът ще плаща по-висок наем и ще отделя процент от продажбите на билети. Споразумението бе постигнато в последния момент, когато заплахата вече бе съвсем реална. Най-доволни са гражданите на Марсилия, които получиха обновен и много ефектен "Велодром", а за капак ще гледат на живо и мачове от европейското.
И една любопитна подробност - северната трибуна е кръстена на Патрис де Перети, знаменитият фен на Олимпик, гледал всички мачове гол до кръста. Включително и при минус 12 градуса в Берлин.
Друг ветеран и връстник на "Велодром" е "Стад де Тулуза". Той също бе изправен пред сериозни финансови проблеми. Наложи се капацитетът да бъде намален с 2000 места, за да има място за трибуна за гостуващи привърженици в съответствие с изискванията на УЕФА. Така на съоръжението се събират 33 000 зрители - най-малко от домакините на Евро 2016.
За шампионата през 1984 г. Тулуза бе изключен от списъка и това породи допълнително напрежение. Трябва да признаем, че арената, разположена върху остров на река Гарона, не изглежда особено елегантно. Заради липсата на ефектна визия понякога я наричат просто градския стадион.
За сметка на това самият град си струва посещението. Администрацията вложи огромни средства в обновяване на облика преди Евро 2016 с надеждата, че мачовете ще вдъхнат живот не само на стадиона, но и на туризма.
Интересно е да се отбележи, че първоначално "Стад де Тулуза" бе избран като резервен. Но извади късмет заради разширяването на формата до 24 отбора. Същата участ има и "Жофроа Гишар" в Сент Етиен.
Най-старото сред десетте съоръжения е "Парк де Пренс" в Париж.
Той е построен още през 1897 г., а съживяването му се осъществи с милиардите на катарските собственици на ПСЖ. Те не просто вложиха 100 млн. в реконструкцията, но и искаха да увеличат капацитета до 60 000 места. Попречи им единствено околовръстният път, който минава съвсем наблизо.
Като най-зелен можем да отличим стадиона в Ница. Той е оборудван със слънчеви панели и система, преработваща дъждовната вода. А вместо климатици се използват естествените въздушни течения, по-популярни като вятър.
В обикновените дни арената се нарича "Алианц Ривиера". Но заради противоречия около спонсорския договор по време на европейското ще се казва просто "Стад дьо Ница". Трибуна "Джузепе Гарибалди" обаче ще си остане непокътната. Легендарният италиански политик и генерал е роден именно в Ница.
Най-сложен е стадионът в Лион. Той не само се превърна в най-скъпия проект (разходите за строителството надхвърлиха 400 млн. евро), но и бе открит последен - през 2016 г.
Арената в Ланс събира повече публика, отколкото е населението на града - 38 000 срещу 25 000. Тя е построена от безработни миньори по време на Голямата депресия. Актуалната версия, разбира се, е твърде далеч от оригинала. Независимо от това конструкцията никога не е разрушавана напълно. И затова е неизменна част от динамичната история на този северен френски град.
Време е за десерта.
Безспорен фаворит за приза "Архитектурно чудо на Евро 2016" е арената в Бордо. Тя е творение на хората, изваяли "Алианц Арена" в Мюнхен и "Птичето гнездо" в Пекин.
Трибуните са разположени под 35-градусов наклон спрямо терена и осигуряват перфектна видимост за всеки зрители. След първия мач през 2015 г. в офиса на местния клуб постъпиха стотици тревожни писма. Хората усетили вибрации и се уплашили не на шега. Администрацията излезе с официално обяснение -
конструкцията наистина е изпълнена така, че да се движи в синхрон със запалянковците.
Излиза, че това не е просто стадион - той на практика увеличава ефекта от подкрепата на феновете. Ако попаднете там, насладете се изцяло на мексиканската вълна. Ще я почувствате не само визуално, но и физически!
В галерията ще откриете снимки и подробности за десетте стадиона на Евро 2016.
