Споровете между футболните специалисти дали този състав на Барселона, който гледахме през последния сезон, е най-силният, който човечеството е виждало ще продължат още дълго. Дали този тим е по-добър от Сантос от 60-те години или от Милан от 90-те? Отговорът е абсолютно неясен.
Несъмнено е обаче че в този момент Барселона е №1 в света. Тимът установи стандарт, по който са длъжни да се приравняват всички останали отбори.
Доказателства за това има достатъчно. Неотдавна Барселона победи своя стар съперник Реал (Мадрид) и спечели титлата в Испания. В състава е най-добрият играч в света - Лионел Меси. Освен това игра финал в Шампионската лига и напълно оправда ролята си на фаворит като го спечели достатъчно убедително.
Но освен всичко друго Барселона е и машина за пари. Клубът е на второ място в списъка на "Deloitte" за клубовете с най-големи доходи в света. Каталунците отстъпиха първото място единствено на Реал (Мадрид), а доходите на клуба за сезон 2009/10 са в размер на 398 милиона евро. На практика за последните четири години те са се удвоили.
През този сезон бе подписан и петгодишен договор с "Qatar Sports Investment", според който за първи път в историята на клуба на екипите ще се появи логото на комерсиална компания. Сделката е на стойност 165 милиона евро.
Барселона, както и Реал, има и предимството да получава по-голяма част от парите от телевизионни права в първенството. Така излиза, че едва ли някой, извън ръководството на клуба, знае колко доходоносна всъщност е марката Барселона. Както и никой не знае точния размер на дълговете на клуба.
Как обаче клуб основан в регион, където нивото на безработица е едно от най-високите в Европа, стана доминираща сила, при това в най-популярния спорт?
Отговорът е очевиден. Барселона играе като отбор в спорт, в който има твърде много "примадони". Играта на тима се характеризира с непрекъснато движение на топката, с доминация по отношение на нейното владеене и по отношение на ударите към вратата и със страхотна преса срещу всички съперници.
Но този въпрос има и още един отговор, който е извън онова, което се случва на терена. Барселона успя да намери решение за някои от най-спорните въпроси на управлението на един тим.
Какъв трябва да бъде баланса между звездите и останалите играчи в състава? Трябва ли да бъдат купувани талантливи играчи или е по-добре да бъдат изградени собствени такива?Как може да се използва ентусиазма на феновете, за да се развие съответната марка? И как да съчетаеш успешно глобализацията и местните корени?
Барселона, повече от всеки друг отбор, дава предимство на израсналите в клуба играчи. Днес повечето тимове приличат на Организацията на Обединените Нации. В основния състав на Арсенал, например, рядко се появяват повече от двама британци. В Барселона е точно обратното - доминират местните играчи и каталунския е един от езиците, които се използват често в съблекалнята.
Осем от водещите играчи в състава са продукт на собствената школа Ла Масия. Това важи както за суперзвездата - аржентинеца Лионел Меки, пристигнал в Барселона още като дете, така и за треньора Хосеп Гуардиола.
Сравнена с останалите футболни школи Ла Масия е уникална. Това е школа-интернат, в която се обръща внимание не само на футболното усъвършенстване на постъпилите в нея, но и на характера. Възпитаниците й се учат колко важен е отборният дух, саможертвата и постоянството. Освен това ги учат, че "Барселона е повече от клуб". Клубът е въплъщение на каталунската гордост, която е помогнала на региона да запази духа си при управлението на генерал Франко. Феновете често издигат плакати "Каталуня не е Испания".
В Барселона използват идеята "повече от клуб", за да развият двустранните отношения със своите фенове. Собственици на Барселона се явяват т.нар. сосиос, които към този момент са повече от 150 000 души. Тук няма акционерно дружество или чужди олигарси. Ръководството на клуба отговаря пред Асамблея изградена от 2500 случайно избрани сосиос и 600 от най-старите членове на клуба. Барселона развива и други спортове освен футбора и има един от най-посещаваните и популярни клубни музей. Последните победи на футболния тим - в първенството и в Шампионската лига изкараха по улиците на града близо 1 милион души. Всички те искаха да отпразнуват победите.
Стилът на управление на Барселона съвпада с мнението на двама от най-уважаваните теоретици по отношение на бизнеса.
Борис Гройсберг от Harvard Business School смята, че днес клубовете са обсебени от идеята да привличат звезди и забравят за развитието на тимовете. Той провежда интересно изследване, използвайки като пример анализатори от Уолстрийт, които се местят от една фирма в друга.Резултатите показват, че след промяната производителността на тези, които са я предприели, значително е намаляла. Изводът, който Гройсберг прави е, че успехът зависи не само от собствения талант, но и от колегите, с които си заобиколен.
Джим Колинс, който е автор на книгата "От добър към велик", пък прави извод, че тайната на дългосрочния успех е в създаването на особен набор от ценостти. Въпреки всички разговори за глобализация и разнообразие, установяването на дълбоки корени е много важно.
Освен това Барселона продължава ва вървпи по пътя на утвърждаването на собствената марка, нещо което в епохата на Интернет, когато изобилства от слухове, а доверието се печели трудно, е доста тежка задача.
Според данни на рекламната агенция "Y&R" през 2008 г. потребителите са се доверявали на все по-малко марки - едва на 22% от всички съществуващи в света. През 1997 г. този процент е бил 52%. Традиционните реклами пък са все по-малко ефективни. За да се борят с всички тези проблеми някои компании се опитват да включат потребителите в развитието на съответната марка.
Супермаркетите "Asda", например, често търсят съвет от редовните си клиенти за това какво е нужно да се продава в магазина. Но до този момент никой не е стигнал толкова далеч, колкото Барселона, чието ръководство е предоставило право на глас на клиентите при вземането на големите решения.
Естествено, каталунците допуснаха и грешки. Опитите на клуба да увеличи набора от играчи, от които може да избира за първия състав, откривайки школа в Аржентина се провалиха.
Традиционалистите пък са силно притеснени, че преследвайки изгодни икономически сделки клуба може да продаде своята каталунска душа. Отборът вече преживя трудните моменти от началото на новото хилядолетие. Повторението им обаче може да доведе до намаляване на броя на чуждестранните привърженици. Или още по-лошо те да станат фенове на други клубове като Челси, например. Това би донесло сериозни загуби на клуба.
Към този момент обаче Барселона е на върха. И е пример не само за спортно майсторство, но и за добро управление.