Няма спор коя е водещата футболна нация в света през последните четири години. Испанците доминират на всякакви нива - деца, юноши, мъже, лекари и треньори. Именно на последната секция се довери бившият наставник и сегашен изпълнителен директор на Спартак Москва Валерий Карпин.
След като подаде оставка заради серия слаби резултати още през 2011-а, той остана да води Спартак повече от година, докато намери наистина класен мениджър, който да възроди клуба.
Карпин задейства солидните си връзки в Испания (играл е общо 11 години там, за отборите на Реал Сосиедад, Валенсия и Селта) и през пролетта на 2012-а осигури на гранда от Москва едно голямо име - Унай Емери. Идеята обаче не бе от най-простите - Спартак трябваше да заиграе футбол като най-добрите отбори в Европа.
Но ето, че три месеца по-късно, нещата започнаха да се получават. Четиригодишната школовка на Емери във Валенсия (за три поредни сезона, от 2010-а до 2012-а той неизменно класира „прилепите" на трето място в Примера, а миналия сезон стигна и до четвъртфиналите на Лига Европа) си каза думата и той за нула време изгради отбор с различен стил на игра от останалите отбори в руската Премиер лига.
В 90% от времето топката е вече на земята, акцентът е върху нейното притежание. Подобно на всички испански тимове, вече и Спартак се старае да измори физически и най-вече психически съперника, като му дава само да „помирише" кълбото, с много движение в предни позиции да издърпа дефанзивните футболисти от зоните им и да атакува празните пространства.
По този начин за малко не бе поднесена сензация на „Камп Ноу" преди десет дена. До 72-та минута „червено-белите" водеха с 2:1, но за осем минути забравиха, че един дребничък аржентински магьосник е на терена и загубиха срещата с 2:3. Постоянството и концентрацията са две от нещата, върху които Емери все още трябва да работи много.
След 9 кръга в руския шампионат спартаковци, за пръв от пет години, изглеждат реален претендент за титлата. Да, през миналия сезон те завършиха втори, но на цели 13 точки зад Зенит. В момента тимът от Санкт Петербург обаче е сериозно разбалансиран след многомилионните покупки на Хълк и Аксел Витцел, ЦСКА (Москва) пък изпитва сериозни кадрови проблеми след контузиите на Думбия, Нецид и Марк Гонсалес (макар да водят във временното класиране, „армейците" са неубедителни в повечето си мачове), а новите селекции на Анжи и Локомотив (Москва) още не са достатъчно добре стиковани. Това дава още по-голям шанс на променения Спартак да атакува шампионския трофей.
Както вече споменахме обаче, все още не всичко на „Лужники" не е перфектно. Позитивната промяна в стила на игра е налице, но защитата още е доста пропусклива и допуска леки голове. Ще трябва време, за да се получи хомогенна отбрана от чеха Сухи, аржентинците Инсауралде и Пареха, руснаците Паршивлюк, Макеев и Бризгалов и украинския вратар Дикан.
За сметка на това халфовата линия изглежда препълнена с класни играчи. На моменти човек си задава въпроса как ще съумее Емери успешно да ротира толкова много добри полузащитници - братята Комбарови, Рафаел Кариока, Ромуло, Ким Шелстрьом, Деми де Зеув, Хосе Мануел Хурадо, Диняр Билялетдинов и Ейдън Макгийди. Често като крила и халфове са пускани дори типичните нападатели Ари и Артьом Дзюба...
В атакуващ план Емери също има „бели кахъри" кого точно измежду класните си остриета да избере за титуляр. Вече споменахме за Ари и Дзюба, а освен тях в отбора са още Велитон и нигерийската машина Емануел Еменике.
От четирите имена засега слабо се представя единствено Велитон, който не е вкарвал в официален мач за Спартак от почти една година, За последно голмайсторът на Премиер лигата за 2009-а и 2010-а година се разписа на 2 октомври, 2011-а, при равенството 2:2 със Зенит.
И накрая - няма как този отбор на Спартак (Москва) да не предизвика алюзия за момчетата на великия Олег Романцев от 90-те години, който проповядваше същия агресивен и изчистен стил, подплатен с много голове.
Съществената разлика е обаче, че онзи славен тим завоюва общо 9 титли на Русия, както и че в състава си имаше не повече от двама-трима чужденци (най-знаковите бяха Робсон и Маркао), за разлика от сегашната пъстра палитра.
Няма да е лошо Емери да почерпи опит от онзи състав, защото 12 години без титла са твърде много време за такъв колос...
