Единият не бе начело на Байерн Мюнхен при триумфа в Шампионската лига над Дортмунд, а другият изгледа като треньор на Реал Мадрид как Челси с известна доза късмет измъкна финала в Лига Европа срещу Бенфика.
И докато Пеп учеше немски и се готвеше да седне на стола на Юп Хайнкес след края на сезона, Жозе се караше с футболистите, шефовете на Реал и журналистите, които го притискаха до стената с безразборна стрелба от неудобни въпроси.
Не беше нужно да си голям пророк, за да се досетиш, че Моуриньо ще си стегне багажа от "Сантяго Бернабеу". Често го обвиняват, че печели трофеи, но оставя след себе си потоп. Е, този път купите не бяха толкова много, а клуб като Реал трудно се задържа под вода за повече от миг. Днес Жозе вече е в Челси и не гледа назад.
Но един испански спомен се изправя на пътя му още в разгара на сезона.
"Това не е мач между мен и Пеп, а между Челси и Байерн", опита се да свали част от напрежението във въздуха португалецът преди тазвечершния финал за Суперкупата. Не му се получи... Може ли двамата да са на няколко метра и да няма личен мотив? Забравете.
Сметките не са уредени, а за безпристрастните финалът в Прага е подарък от съдбата. Възраждане на един култов спор, който си има и своите цифри. А както знаем добре - статистиката е безмилостен показател.
Моуриньо се е изправял срещу Барса на Гуардиола общо 15 пъти (4 с Интер и 11 с Реал), а победите му са само 3. Равенствата са 5, а Пеп е триумфирал 7 пъти над по-възрастният с 8 години от него Жозе.
В болшинството си тези срещи бяха "кървави" и въпреки явното превъзходство на каталунеца, Моуриньо също изживя свои лични триумфи, когато Интер издържа на канонадата на "Камп ноу" и елиминира Барса на полуфинал по пътя си към спечелването на Шампионската лига през 2010, Купата на краля през 2011-а след гол на Кристиано в края на първото продължение, както и шампионското 2:1 като гост следващата година.
Но като цяло Барса на Пеп мачкаше Моуриньо.
В края на 2010-а "блаугранас" закичи "петица" на мадридистите и в общо 10 мача допусна едно-единствето поражение от вечния си враг - споменатият финал за Купата на Испания.
Постепенно двубоят между двата гранда се превърна и в свирепа битка между двамата треньори, които влизаха в открити конфронтации и не криеха своята неприязън. Дори когато си подаваха ръка, двамата гледаха през рамо...
Ето защо, когато Байерн и Челси се хвърлят в битката за Суперкупата на Европа, мачът не може да е само клуб срещу клуб при положение, че на едната скамейка е Гуардиола, а на другата Моуриньо.
Макар и мимолетно, съперничеството се подновява и неслучайно това е акцентът преди срещата в Прага.
За първи път от доста време насам мачът за Суперкупата на Европа, който обикновено се провежда като досадно задължение в края на август на бездушния стадион в Монако, се очаква с повишен интерес.
Ще продължат ли експериментите на Гуардиола, който тотално промени схемата и позициите на основни футболисти? Може ли Челси да се противопостави на актуалния европейски шампион, който е сред най-силните на континента? И още, и още...
Но най-интересно ще бъде край тъча, където двама големи на нашето време ще дават указания на своите футболисти.
Вероятно преди мача ще си подадат ръка, ще се потупат свойски и даже ще се усмихнат. Няма как - целият свят ще очаква този миг. Защото Пеп срещу Жозе е нещо специално, независимо че официално мачът се води Байерн - Челси...
