Почти преди 99 г. на 2 юли 1916 г. Копа Америка вижда своя първи гол. Вкарва го Хосе Пиендибене. Той е първия от четирите, които Уругвай бележи във вратата на Чили за победата 4:0.
Авторът на попадението наричан „Ел Маестро" не се радва от уважение към съперника. Но той си остава в историята, защото това е и първото попадение в най-стария международен турнир. 99 години по-късно отново Чили е на терена, но играе у дома.
По средата в този век история на Копа Америка има изключителни случки. Много радост, щастие, мъка, сълзи, болка, емоции. Струва си да се върнем назад в историята, за да си припомним 9 изключителни епизода от съществуването на Копа Америка.
ЗРИТЕЛ НА ТЕРЕНА
Не може да не започнем с 1916 г. Тогава и Аржентина разбива Чили - 6:1. Тогава футболът е различен. В него няма много неща от познатата ни игра. Едно от тях е селекционера. Шефовете на федерацията избират състава.
4 дни по-късно, преди Аржентина да излезе срещу Бразилия, става ясно, че футболистите са само 10. Липсва Оако, еквивалент на Тевес в онази епоха. Причината е, че той е ангажиран с работа (по онова време футбола не е професионален спорт).
Шефовете опитват да убедят един да се включи в състава, но той отказва. Аржентинците са готови да играят с 10 души, но точно преди първия сигнал, един от ръководителите вижда на трибуните Хосе Лагуна - нападател на Уракан. „Искаш ли да играеш за националния?", „Разбира се". Лагуна бързо слага екипа. Начален сигнал и 10 минути след това нападателят вкарва гол.
ОДИСЕЯТА ПО ПЪТУВАНЕТО
Работата на играчите със сигурност е бил проблем в онези години. 12 месеца по-късно Копа Америка се играе в Уругвай, аржентинците побеждават Бразилия и Чили, но след това се прибират всички в Буенос Айрес, заради ангажименти. Всички си мислят, че са направили сметките - с Уругвай ще играем след 8 дни, има време да се върнем. Само, че не знаят за стачката на пристанищата, която блокира всеки път към Монтевидео.
Налага се в начинанието да се включи флотата и една подводница откарва отбора до Уругвай. Но в последния момент. Толкова последен, че тима пристига на стадиона минути преди началото на мача. Аржентина губи с 0:1. Честта е запазена, работата също, но купата - не.
ТИГЪРЪТ НА ТУРНИРА
Фалкао? Как ли пък не! Тигъра на Копа Америка, истинският тигър, е Артур Фриденрайх. Той печели сам турнира през 1919 г. Преди Пеле, черната перла е бил той. Син на германец и бразилка притежаващ зелени очи и убийствен удар. Неговата история е пълна с хиляди анекдоти.
Горе долу, колкото 1000-те гола, които има в кариерата си. Повече от Пеле, но непризнати. За статистиката Фриденрайх има 0 гола, колкото са и изпуснатите от него дузпи. В една доста расистка Бразилия Черната перла си заглаждал косата с брилянтин, за да не го смятат за афро.
СТАРИЯТ КОНТИНЕНТ
Европа е далеч, но все пак е печелила Копа Америка веднъж. През 1939 г. трофея е вдигнат за първи и последен път от треньор от Стария континент. И не кой да е. Джак Грийнуел, англичанин от Корк, но легенда на Барселона като играч и след това треньор. В гражданската война той бил принуден да прекоси обратно Ла Манша, защото защитавал каталунската кауза.
Грийнуел бил готов да започне работа в Турция, когато треньора на Перу Денегри иска съвет от него за олимпиадата. От там англичанина се мести през Атлантика и печели първенството с Университарио, а след това води най-силното поколение на Перу на Копа Америка. Да, тогава липсват Бразилия и Аржентина. Понякога ти трябва и късмет.
ПАДЕНИЕТО НА ЕЛ ТИТАН
Това си го спомнят всички. 4 юли 1999 г. Аржентина пуска 3 гола срещу Колумбия, а Ел Титан Мартин Палермо пропуска 3 дузпи. Три. За да открием подобен провал трябва да се върнем назад до 1953 г. в Купата на Югославия. Прави го Бобек от Партизан.
„Биелса ме наричаше егоист. Трябваше да му видите лицето. Симеоне не ми говореше. А аз си мислех, че повече няма да играя през живота си. В следващия мач обаче бях титуляр и вкарах гол", спомня си Палермо.
Но защо всичките той? Конспирацията твърди, че е заради рекламна кампания. Една от фирмите в Аржентина обещала на всеки негов гол да подарява по една печка или хладилник. Кой е рекламното лице? Той - Палермо.
ГОСТИТЕ
Фаул отдясно, центриране на близката греда, перуанец избива, но Вагнер Лопес скача и вкарва: гол за Япония. Ако се върнем назад от 1993 г. на Копа Америка има гостуващи отбори. Един от тях е фиксиран - Мексико. През 1999 г. играе Япония, но първия гол на този тим не е с местни корени. Вагнер Лопес е израстнал в Сао Пауло, от където на 18 години тръгва към изгряващото слънце. Цифрите на Япония не са сериозни - 1 точка и 8 допуснати гола в 3 мача. Вкарани са 3, два от Лопес и един на Казу Миура, който все още се състезава.
В ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ПЪРВАТА
Между Купата и Чили сметката не е уредена. Чилийците никога не са печелили турнира. Нищо, че са били домакини 6 пъти. Ла Роха е стигала до второто място 2 пъти (1955 и 56). Енрике Ормасабал, е голмайстор на националния и до днес. Играел е като Видал, но преди 60 години. Много тичане, комбинации и силен удар. Прякорът му бил Ел Куа Куа. Защо? Като малък имал приятел, с който продавали вестници по 40 цента, за да си купят билет за автобуса до дома. Приятелят му започнал да го нарича „Куарента" (б.р. 40). И от там Куа Куа.
ФЕНОМЕНАЛНО
Люксембурго, треньора на Бразилия в Парагвай през 1999 г. каза: „Роналдо трябва да свали някое кило. Затова лекаря му дава едно лекарство наречено Ксеникал. Има ефект, но също така това е силно сънотворно. За да избегнем инциденти му даваме да играе с медицинска топка".
Роналдо взима реванш на терена. Вкарва пет гола в шест мача, колкото и Ривалдо и Бразилия става с лекота шампион.
ГОЛЕМИТЕ НЕ СА Я ПЕЧЕЛИЛИ
Копа Америка е страхотен турнир, но е трудно да го спечелиш. Цяла плеяда звезди не го е завоювала. Нито Пеле, нито Марадона, нито Меси го е печелил. А това са може би тримата най-известни футболисти родени в Южна Америка.
