България през годините множество пъти е виждала "война между институциите" - сблъсъци между президент и правителство, в които държавният глава обявява публично разочарованието си и недоверието си към работата на управляващите.
Още от "Боянските ливади" на Жельо Желев, през призивите на Петър Стоянов към БСП да не изпълняват първия мандат в началото на 1997 г. и изострените отношения между Георги Първанов и финансовия министър Симеон Дянков, та до сблъсъка между Росен Плевнелиев и кабинета "Орешарски" и вдигнатия юмрук на президента Румен Радев срещу управлението на ГЕРБ през лятото на 2020 г.
И все пак, колкото и обтегнати да са изглеждали отношенията между "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2, те никога не са стигали до толкова ниска точка, колкото се намират сега.
За пореден път това бе подпечатано и от изказванията на Радев по отношение на редовното правителство на акад. Николай Денков и Мария Габриел по повод посещението на украинския президент Володимир Зеленски у нас.
Срещата между Зеленски и Радев, която беше част от това посещение, беше много звучен плесник за българския държавен глава, който безуспешно се опита да представи някакви рационални обяснения защо не подкрепя изпращането на оръжия за Украйна, а след това беше принуден да чуе как украинският му колега му обяснява защо тези обяснения са нелепи.
Затова и тази седмица започна с поява на президента пред журналисти, в която той опита да възвърне имиджа си, критикувайки остро и жлъчно правителството, по чиято покана Зеленски дойде у нас на първо време.
От обвинения в неспазване на протокола, през липса на собствено мнение и позиции, та до застрашаване на българските национални интереси, Радев изнесе цяла тирада от опорни точки, които в следващите дни ще бъдат повторени хиляди пъти от неговите "беквокали".
Истината обаче е, че събитията не се случват по вкуса на президента и това е повече от очевидно. Приключи сладкият период, в който той управляваше държавата през служебния кабинет, докато критикува партиите за тяхната безотговорност.
А когато редовното правителство реши да промени посоката, това определено жегна държавния глава.
Жлъч се усети и в днешните му коментари по отношение на потенциалните промени в държавната администрация, където служебният кабинет извърши съвсем буквална чистка на кадрите, и в службите, където е обществена тайна, че има инфилтрация от руска страна.
Сега обаче дойде време да се сложи край на премълчаването на това значително влияние, което Москва все още има у нас, въпреки че официално ни е обявила за неприятелска държава. Точно в този момент обаче Румен Радев надава вой и започва с публичните обвинения.
"За един ден без разчети и анализи беше взето и решението за продажбата на реакторите от АЕЦ "Белене" на Украйна" може да се нарече преувеличение, само ако сме твърде меки в изказа, особено като се има предвид, че офертата от украинска страна е още от времето на служебния кабинет.
Просто е била игнорирана, нищо че оборудването на "Белене" от десетилетие насам стои неизползвано и няма никакви изгледи този проект да бъде възроден, въпреки всички мокри сънища на русофилите у нас.
Президентът говори за опасността да се оголи българската отбрана, ако се дадат оръжия на Украйна, но именно неговото служебно правителство игнорира няколко от т.нар. "тристранни сделки", в които на страната ни е предложено ново оръжие в замяна на старо съветско оборудване, което да бъде изпратено на Киев.
Нещо повече - когато ставаше въпрос за отбрана, единственото нещо, за което служебното правителство говореше, бяха изтребителите. Извън тях обаче армията ни има нужда от сериозна реформа, която беше игнорирана.
Истината е, че по въпроси като енергетиката и отбраната управлението на служебния кабинет беше по-скоро един период на безметежна пауза, която сега най-сетне изглежда на път да приключи. И това президентът го тълкува като следване на чужди интереси и позиции.
Проблемът в позициите на Радев - както спрямо правителството, така и по отношение на войната в Украйна, е, че той очаква българската политика да е колкото се може по-консервативна, вяла, неангажирана и стерилна.
Това ни кара да изглеждаме слаби - и като държава, и като партньор.
От години насам политици от всички сектори и от всички позиции говорят за това, че България трябва да бъде по-дейна и да отстоява интересите си. Поне към момента това преминава през затвърждаване на позициите ни в Европейския съюз и НАТО като сигурен и надежден партньор.
Изказванията на Радев в никакъв случай не помагат за това. Да, те повече от ясно са предназначени за вътрешна употреба, особено преди местните избори, когато кръгът от политици и бизнесмени около президента се готви за активен сезон, но определено имат влияние и в международен план.
Абсолютен факт е, че "трябва да се намери гаранция за сигурността в Европа, което изисква дипломатически усилия за прекратяване на огъня в Украйна", както отбелязва държавният глава. Това, което той обаче пропуска да каже е, че единственият шанс да се стигне до дипломатически усилия, е Русия да излезе от окупираните от нея територии.
Едва тогава ще има приемливи условия за преговори - всичко друго ще създаде опасното усещане, че една държава може да придобие със сила нови територии и това да ѝ се размине.
Подобно нещо президентът обаче упорито отказва да заяви, прехвърляйки цялата отговорност за мира върху Украйна, сякаш силите на Киев са нахлули в Русия, а не обратното.
Така че най-добре е той да погледне и към собственото си прокарване на "хлъзгави" опорни точки, които намекват за твърде голяма ангажираност не към каузата на мира и развитието на България, а към обслужването на интереси, извън страната ни и ЕС.
Но както сам се изказва, може би няма проблем с това да бъде "хлъзган" в такава посока.
