Повече от два месеца след изборите президентът Румен Радев най-сетне връчи първия мандат за съставяне на правителство на най-голямата политическа сила в 48-ото Народно събрание - ГЕРБ-СДС.
Изненадата в случая беше човекът, който го прие - професорът по неврохирургия от "Пирогов" проф. д-р Николай Габровски.
Изборът му идва само ден, след като партийният лидер на ГЕРБ Бойко Борисов обясняваше, че няма по-добър кандидат от него да изведе България от кризата и че той е българският Лионел Меси - човек, който в труден момент да се нагърби с отговорността и да поведе отбора си.
Е, този път очевидно Лео Меси е останал на резервната скамейка, а на негово място в игра е пуснат един непартиен кандидат. Човек, който до този момент е стоял далеч от политиката, а сега го вкарват в нея в опит да се създаде консенсус около неговата експертност.
Разбира се, в сегашната политическа ситуация на дълбоко напрежение, остро разделение и несигурност, шансовете кабинет с проф. Габровски начело да успее, а след това и да се задържи, се доближават опасно до нулата.
Това няма абсолютно нищо общо с личността на професора неврохирург. Просто в България в момента няма фигура, която сама по себе си да е толкова обединяваща, че да доведе до събирането на достатъчно гласове за прокарване на кабинет в 48-ото Народно събрание, особено след фиаското с промените в Изборния кодекс.
Някой би казал, че в този казус сме видели достатъчно силна основа за коалиция между ГЕРБ, ДПС и БСП, но истината е, че нито ГЕРБ, нито БСП имат полза от това да участват в общо управление.
От една страна, за БСП едно участие в общо управление с ГЕРБ ще е електорално самоубийство. Досега те успяваха да оправдават общите гласувания по различни въпроси с интересите на страната и на самата партия, но коалиция с формацията на Борисов, която Корнелия Нинова громи още от времето си на острие на социалистите... това вече никой няма да ѝ го прости.
От "Позитано" 20 на няколко пъти вече натъртваха, че няма да подкрепят кабинет на ГЕРБ при никакви условия. И честно казано, никакви морални извъртания не биха могли да оправдаят подобно престъпване на думата.
Колкото до ГЕРБ, там нещата не са кой знае колко по-различни. Една коалиция с БСП или дори само подкрепа от социалистите за правителство с мандата на ГЕРБ неминуемо ще бъде използвано срещу вторите, а Борисов и компания в никакъв случай не биха рискували да загубят подкрепа месеци преди важните избори на 2023 г. - тези за местна власт.
Да не говорим, че партията се опитва да си изгради наново имиджа на евроатлантическа сила и символ на стабилност и устойчивост. Управление, в което могат да бъдат свързани с БСП на Корнелия Нинова, е точно обратното на идеята за стабилност, устойчивост, че дори за твърда ориентация към Запада.
Защо тогава от ГЕРБ въобще си правят труда да предлагат правителство, когато шансовете да мине на гласуване в парламента са по-ниски и от тези националите ни по футбол да се класират за Световното?
Защото от тях като първа политическа сила се очаква подобно нещо. Ясно е, че противниците им от "Продължаваме промяната" биха използвали всяка проява на слабост, за да подкопаят идеята за ГЕРБ като символ на стабилността. Съответно от партията на Борисов трябва да представят потенциален вариант за премиер, който да не изглежда абсурдно, ако искат да запазят лице за пред избирателите си.
Така на преден план изплува и опцията за експертно и неполитическо правителство. Тя беше лансирана още в първите дни след вота, когато Борисов заговори за контактните групи, а сега се появява с ново лице - това на проф. Габровски.
В разиграването на този сценарий има смисъл. На пръв поглед във време на толкова дълбоки разделения едно отдалечено от партиите правителство може да бъде глътката спокойствие, от която политическата ни сцена има нужда.
Нещо повече - от ГЕРБ правят цяло разиграване, което да покаже един такъв експертен кабинет като единствения шанс за правителство насред политическия хаос. И този шанс идва от "саможертвата" на партията и нейния лидер в името на мира между отделните формации.
Все пак лицата на ГЕРБ отделиха дни наред, за да говорят за това, че единственият, който има силите и способностите да измъкне България от кризата, е бившият премиер Бойко Борисов. Интервюта, публични изказвания, гастроли в медии... за да се завърши с включване във Facebook на партийния лидер, който сам да се посочи за единственото решение на кризата.
За да видим само ден след това как друг човек приема мандата за съставяне на кабинет от името на ПГ на ГЕРБ-СДС. Тук този ход е еднозначен - ГЕРБ казват ясно, че са жертвали собствената си кандидатура, най-добрата възможна кандидатура според тях, само и само за да може формациите в парламента да са доволни и да подкрепят един кабинет на спасението.
И когато накрая това не се случи, Борисов и хората му да могат с чисти ръце да кажат, че те не са виновни, те са направили своята саможертва, но другите не са поели отговорност. Измиване на ръцете и прехвърляне на вина.
Принципно хитър и умел ход, ако не бяхме стигнали до нивото в политиката, в което подобни ходове вече отдавна са изхабени заради своята изпразненост от реално съдържание.
48-ото Народно събрание беше възможност за партиите да изоставят поне частично агресивната си реторика и да търсят сближаване в позициите, за да може при едни евентуални избори електоратите им да бъдат подготвени за нелицеприятни коалиции.
Все по-ясно се вижда, че тази възможност поне към момента изглежда пропиляна, а партиите сякаш не са научили урока от последните избори - обществото е уморено от политически примадони, които се интересуват повече междуособиците помежду си, отколкото от управлението на страната.
Интересното в случая само е защо проф. Габровски е избрал да се хвърли именно в този момент в политиката?
Какъвто и да е отговорът обаче, това едва ли ще промени съдбата на проектокабинета, който той трябва да представи.
