Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

В кризата с цените лесните решения са най-опасни

Предизборната кампания започва и тепърва целият дебат по темата с инфлацията ще става все по-мътен и неясен Снимка: iStock
Предизборната кампания започва и тепърва целият дебат по темата с инфлацията ще става все по-мътен и неясен

Хаос. Недоверие. Неразбиране.

Ситуацията с продължаващия ръст в цените на храните у нас провокира подобни епитети, докато гражданите се опитват да си обяснят защо толкова поскъпват основни продукти и още повече - кога ще спрат да поскъпват.

Честно казано, в последните дни започнахме да свикваме с новини как на различни места в чужбина храната е по-евтина.

Хлябът във възстановяващата се от войната Украйна бил по-евтин, германците ядели по-евтино като цена масло от българите, а дори в Италия една голяма пица струвала по-евтино, отколкото по-скромна нейна версия в България.

Макар да се казва, че пикът на инфлацията вече е преминал, усещането, че нещата се подобряват, някак не може да се задържи.

Докато на други места ситуацията започва да се стабилизира, тук цените на основни храни като олио, масло, мляко, сирене и яйца поддържат ценово равнище, което надминава не само средното за Европа, но дори и цените в "скъпи" държави като Германия и Люксембург.

Скъпо е, цените на хранителните продукти се увеличават, а обясненията за причините продължават да се разминават в зависимост от това кого питате - производители, търговци или държавата.

От страна на производителите позицията е, че продукцията им се оскъпява в пъти, докато стигне до рафтовете на магазините, а прекупвачи и търговци са тези, които причиняват цялото поскъпване.

Други посочват фактори като увеличаващите се цени за труд и за енергия, които вдигат цените още на ниво производство, а оттам и по цялата верига. Един от най-често срещаните моменти в обясненията на цените посочва именно нуждата от повече ефективност и иновации в земеделието и животновъдството като дългосрочно решение за проблема.

Междувременно икономисти обясняват как затоплянето на времето, падането на цените на енергията и спадът в цените на пшеницата на глобалните пазари са факторите, на които трябва да се надяваме по отношение на цените в магазините у нас.

Правителството пък подготвя спешни мерки, които да се борят с проблема - ще въвежда система, която да следи цените на храните, измененията в тях и колко струват в седем европейски държави - Германия, Австрия, Франция, Румъния, Гърция, Чехия и Хърватия.

Проблемът е, че това знание за кривата на стойността на храните някак не прави цените у нас по-ниски, докато все повече граждани в страната се чувстват притиснати от увеличаващите се разходи за живот.

Нещата могат да се влошат и покрай започващата предизборна кампания за вота за 49-о Народно събрание, в която темата неминуемо ще влезе като водещ обект за дебати. А с това неминуемо целият разговор ще се разводни заради всичките обвинения, с които партиите ще започнат да се замерят една друга. 

В една такава ситуация, когато никой, включително държавата, не може да ти даде ясни отговори за наболели проблеми, хората започват да се обръщат към онези, които ще предложат лесни отговори и още по-лесни решения.

Нищо, че досега опитът е доказал, че тези лесни решения никога не работят така, както е предвидено. 

В трудни моменти винаги се намира някой опортюнист, който да заяви смело, че ще оправи нещата, които тези преди него - другите и лошите, са оплескали. И ще започне да предлага не всеослушание магически пенкилери, които на практика може да навредят много повече, отколкото да помогнат. 

Вече виждаме малко по малко да се появяват такива примери - някои партии и публични лица усилено флиртуват с идеята за таван на цените. В условия на свободна пазарна икономика подобен ход има силата да доведе до сериозни сътресения, ефектите от които след това да се усещат с години. 

Истината е, че ако такива ходове работеха наистина, те щяха да се прилагат много по-често, а не да се избягват от правителствата толкова категорично. 

Лошото в случая е, че подобни "смели идеи" тепърва ще отнемат вниманието от по-бавни, но по-работещи решения - инвестиции и развитие на земеделския сектор у нас, който има нужда да повиши ефективността си, повишаване на грамотността ни като граждани за икономическите процеси, изграждане на по-стриктна регулация спрямо нелоялните търговски практики и други.

В момента паниката и усещането за безпомощност по въпроса с цените биха били най-лошият възможен вариант, който има възможността да задълбочи проблема.

А това, което сега ни остава, е да пазаруваме умно, да търсим изгодните цени, магазини на производители и промоции, които действително работят.

Другото е да се надяваме, че все в един момент ситуацията ще се стабилизира. Все пак надеждата умира последна, а тя поне все още е без пари. 

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените