Доналд Тръмп оцеля. Отърва се само с леко одраскване по ухото. Едва няколко сантиметра не достигнаха на Томас Матю Крукс да запише името си по печален начин в историята, редом до убийци като Джон Уилкс Буут и Лий Харви Осуалд.
Тепърва ще стават ясни мотивите на 20-годишния младеж, но налице са доста сериозни основания да се смята, че опитът за убийство е политически мотивиран.
Следствие от опасната поляризация на политическите сблъсъци не само в САЩ, а изобщо в демокрациите по света.
Оттук насетне пред Доналд Тръмп стои важен избор. Той трябва да реши дали ще продължи своята добре позната линия на конфронтация и поставяне на разделителни линии, или ще бъде президент на всички американци.
Нека не се залъгваме - трудно ще загуби надпреварата за Белия дом. Беше фаворит преди стрелбата, а след нея за много хора вече ще има и статута на мъченик. Жертва на политическо насилие и радикализъм.
Демократите трудно ще се справят с това, дори Джо Байдън да се подмлади внезапно с 20 години и започне да говори членоразделно. Стана ясно, че губи донори и подкрепа на партията си, призовават го да се оттегли, а сега на всичкото отгоре и опонентът му се превърна в герой.
Изборите вървят към предизвестен край.
От тази гледна точка Тръмп много, много внимателно ще трябва да прецени какво ще говори и какво ще прави в следващите дни и месеци, като се започне от стартиращия на 15 юли национален конгрес на Републиканската партия, където чисто формално ще бъде одобрена кандидатурата му за президент.
В момента пред Тръмп се открива изключителният шанс да помири една дълбоко разделена нация. Открива се шансът да прояви политическа зрялост и отговорност, каквито никога не е демонстрирал досега.
Да премине отвъд партийните, идеологическите и социалните разделения и да каже: "Стига толкова, нека се помирим и обединим най-накрая."
Може дори да поправи собствените си грешки, защото самият той допринесе немалко за поляризацията. През 2016 г. бе избран като профилиран кандидат, който впоследствие управлява като профилиран президент, заинтересован от интересите на тясна част от американското общество.
В продължение на четири години бизнесменът-милиардер управлява САЩ точно като такъв - бизнесмен начело на корпорация, който в крайна сметка никога не се научи как да бъде политик. Единственият начин, по който Тръмп осъзнава политиката, е през призмата на бизнеса и под формата на сделки.
Само че елементарното разбиране "аз давам на теб - ти даваш на мен" може да работи добре в търговията, икономиката и дори понякога в международните отношения, но е пагубно, когато става въпрос за деликатни социални проблеми.
Тръмп си позволи открито да заеме страна в разделението и сам започна да издига бариери. Вместо да бъде обединител на нацията и символ на нейната цялост, той стана лице на нова форма на краен консерватизъм, основан на външнополитически изолационизъм от XIX век и традиционни консервативни икономически и политически ценности.
Не че левите в САЩ предлагат нещо по-добро и смислено, но това вече е съвсем друга тема.
Резултатът от този конфликт е непрекъснато люшкане между политически крайности, които се изострят все повече и повече, а Тръмп в качеството си на бивш (и вероятно следващ) президент стана допълнителен фактор за усложняване на проблемите със своя популизъм, арогантност, високомерие, откровен дебилизъм и склонност да се заиграва с конспиративни теории.
Той трябва да разбере, че президентът на САЩ е президент на всички американци, не само на гласувалите за него.
Колкото по-скоро го осъзнае, толкова по-добре, защото раната на ухото му ще заздравее бързо, но раните в американското общество ще кървят още дълго време и той ще бъде човекът, който ще трябва да ги лекува.
Тръгването по пътя на конфронтацията и реваншизма няма да доведе до нищо хубаво.
Най-малкото следващият Томас Матю Крукс може да се окаже доста по-точен.
