След пожар в дома за възрастни хора "Свети Георги" във Варна през лятото на 2021 година починаха 4 души. Тогава сляп мъж на 89-години с психични проблеми изтръгна кабели в стаята си и я подпали.
В същия дом, само 10 дни след пожара, загина 64-годишен мъж, пребит до смърт от 79-годишен обитател на дома - вероятно от ревност и отново с намесени ментални проблеми.
След двата инцидента домът не просто е продължил да работи. Той е продължил да работи по абсолютно същия начин - преди 2 дни там отново възникна пожар, отново причинен от питомец, който понастоящем е в психиатрия и тепърва ще се разбере има ли психично заболяване. Четири души починаха, а още две жени са с опасност за живота в болница.
Още малко сухи данни. В нощта, в която възниква последният пожар, за над 20-те души в дома се грижат две санитарки.
Едната наблюдава камерите по стаите и когато екранът от мястото на пожара става бял от пушек, първоначално решава, че има техническа повреда. После нещата се изясняват и идва пожарната, която успява да предотврати далеч по-голямо нещастие.
Когато за дом, в който са настанени хора с психични заболявания, се грижат единствено двама санитари в нощната смяна, пожарите и убийствата са напълно закономерни.
Напълно закономерни са и за дом, който няма лиценз, но въпреки това продължава да работи, напук на всякакви предписания и проверки. Защото няма кой да го затвори.
Преди няколко години, точно с идея полека-лека социалните услуги в България да бъдат хуманизирани поне малко, беше приет нов закон и ред за осигуряването им. Част от него беше въвеждането на критерии за качество и лицензиране на всички домове и центрове.
И точно "Св. Георги" във Варна не получава лиценз - такъв е отказан от Агенцията за качеството на социалните услуги през тази година.
Но какво от това? Домът продължава да работи, собственикът води дело срещу отказа за лиценз. Законът за социалните услуги предвижда единствено глоба за тези, които работят без лиценз - от 3000 до 10 000 лв. според нарушението.
Глоби на този дом са налагани - през 2021 г., но досега не са платени и са пратени в НАП за събиране на вземанията. А и приходите му вероятно са достатъчно добри - според сайта му месечната такса е 800 лв., има и възможност за превеждане на пенсията вместо заплащане.
След отказа за лиценз тази година мястото отново е проверявано от социалните, издадени са предписания и актове, сезирани са прокуратурата и общината във Варна. Резултатът - нови 4 жертви, умрели при последния пожар.
Какво от това, че след поредица сигнали за издевателства, подозрителни смъртни случаи, и пожарите - такъв имаше миналата година и във варненското село Рояк, при който загинаха 9 души.
Апелативната прокуратура направи проверка на старческите домове във Варна. Тя констатира същото - в обикновени домове се настаняват хора с психични заболявания или увреждания, а те изискват специализирани грижи, каквито в старческите домове няма; липсват специалисти, има занижен контрол от страна на управителите.
Наложени са глоби, отнет е един лиценз, има досъдебно производство за пожарите от миналата година. Предложени са и нормативни промени за контрола и регистрацията да тези места.
И какво от това? След като пожарът в "Св. Георги" беше изгасен и сградата се попроветри, оживелите обитатели на дома се върнаха пак там.
Защото няма къде другаде да идат. Дори и да бъдат евакуирани в други старчески домове в областта - там положението е кажи-речи същото.
Цяла България е пълна с домове на ужасите, в които на отдавна претръпналия и зле платен персонал не му пука ни най-малко за човешките същества, настанени там.
Побоища, връзвания, неизяснени смъртни случаи, психически тормоз, тотално неглижиране на специфичните нужди. Хиляди хора, особено с тежки увреждания, са запратени далеч от очите на "нормалните" да гният в институции, каквито в цивилизования свят отдавна няма.
Десетки доклади, разследвания, проверки показват все едно и също - отношението към тези хора продължава да е по-лошо от отношението към животни. Няма и особена причина да се промени - малко шум, малко заричания за реформи, тук-таме някой уволнен директор и наказан санитар - и толкова.
Полека-лека най-бруталните места се затварят, плановете са това да продължи и постепенно хората там да се преместят в по-нормални места. Дано не са като "Св. Георги"...
Всичко това е възможно и просто защото в България почти на никого не му пука за съдбата на хора. Те са далеч от останалите - и като увреждания, и чисто физически скрити - и да му мислят роднините им.
Но не е редно да се вменява вина на близките им, които са ги "изоставили" в дом, не им пука какъв е той и щом е толкова лош - да си ги приберат у дома. Подобни места съществуват, именно защото са необходими на много семейства - и на младите в тях, и понякога и на старите, особено ако се поддържат и управляват така, както това се прави в нормалните общества.
Достойните старини и достойнството на тежко увредените хора не са ангажимент единствено на роднините им, те би трябвало да са грижа на цялото общество, включително и държавата, която е изпълнител на волята му.
Защото те са негово огледало - точно грижата към най-уязвимите членове на едно общество показва степента на цивилизованост и зрялост. Нашето отдава е доказало, че в това отношение е в каменната ера.