Понеделник. На един приятел му хрумна страхотна идея. Предлага да се създаде Министерство на вината. Понеже ние винаги настояваме да знаем кой е виновен за нещо, но все не успяваме да отнесем искането си до съответната институция. Новата структура ще си сътрудничи тясно с МВР и Правосъдието, обаче ще е по-близо до културата и образованието. Смирено, смачкано министерство, но за сметка на това ще излъчва вицепремиер. Хората все ще са недоволни от него, но няма да искат оставки, защото това значи да освободят държавата от вината. Пък и администрацията ще си върши работата, като незабавно поема отговорност. Така или иначе до наказания рядко се стига.
Едва ли ще ги ненавиждат кой знае колко повече от останалите министерства. Пък от друга страна ще бъде предоставено на по-неприятните субекти в широките коалиционни споразумения. Какво пък, пак си е министерство. Та случи ли се нещо кофти, всички ще вдигат ръце и ще казват: не ни занимавайте нас, че имаме друга работа. Обърнете се към Министерство на вината. И ние веднага ще входираме жалба през фейсбук.
Вторник. Вие мислите ли за смъртта, приятели? Не, не питам пишете ли постове за нея, споделяте ли статистика и обвинявате ли министерства. Питам дали мислите. Не ми отговаряйте, и аз чак днес се замислих, понеже прочетох гневния изблик на една дама. Написала, милата, на стената си: писна ни да умираме. Дадох си сметка колко е права. От известно време ние друго не правим. Само умираме и броим. Всеки ден малко по малко. Как да не ни писне. Страната на морбидните математици. 45 повече ли е от 310? А от 276? Две брои ли се за двеста, ако е в новините? Жената единица ли е или половинка? Съвсем оплетохме сметките, върнете ни в училище!
А ето, в Европа вече никой не умира. Видях данни на някаква отговорна институция с цветничка графика. На Запад пак първи победиха смъртта, ние още сме в червеното от соца. Чудя се с какъв акъл Арктик Мънкис ще идват; ние само Соната №2 от Шопен заслужаваме. Това за по-културните го казвам. Вярна е оная приказка за българския казан в ада. И най-добрите сред нас, като видят, че някой се опитва да е безгрижен, го връщат обратно. От загриженост.
Сряда. Днес е ден на траур. Официален. Останалите са ни все неофициални. Чудя се би ли могъл да изпита някаква емоция човек, ако не гледа новини. В тях винаги всичко ни обясняват с отговорните си включвания. Възмущаваме се от безчувствието на репортерите, докато не спираме да ги гледаме. И после самите ние споделяме чернилка в информационните си канали. За чиста съвест и кило одобрение. Какви обществени медиатори се извъдихме само, всеки от нас вече сам си е медия. И не е виновен за нищо, за разлика от другите.
Ето затова идеята за Министерството на вината е гениална. Тия там оплитат всичко. Защо изобщо им даваме власт на подобни. Сетих се. За да ги обвиним после, че са некадърни и не ни заслужават. Как мислите, дали в самото Министерство на вината някой за нещо ще се самообвини, или ще чакат пак от нас да дойдат предложенията в сектора? Това наричам аз жива демокрация. Освен кръглата маса по проблемите на бъдещето ни, която от "Продължаваме промяната" наричат "консултации". Колко иновативно!
Четвъртък. Събуждам се и разбирам, че пак са ни направили на маймуни. Сайтът за продажба на билети за Арктик Мънкис се сринал. Страхотна изненада. Вие сещате ли се някой сайт с отговорна обществена функция да не се е сривал? Нищо. Аз към несринали се сайтове доверие нямам, те тепърва ща са опасни и податливи на вируси. Хората негодуват с право. Такава тежка седмица, а те и на концерт няма да могат да идат.
Служебният кабинет няма ли да вземе отношение по казуса? Гешев да разследва незабавно! Поканете на кръглата маса специалисти от различни партии, да си стане нещо като брифнг. Измислете някакъв маймунджилък овреме, докато още няма Министерство на вината. После всичко ще се оправи, като го структурираме организационно.
Иначе дочувам, че се обсъждало да имаме чип в личните карти. С който да гласуваме евентуално. Или да си отваряме входната врата на блока, не разбрах съвсем. Бил Гейтс не може ли да даде едно рамо, като измисли как директно да си инжектираме личната карта в организма и да ни се издаде сертификат после, че сме добродетелни. Трябваше да помоля Цитиридис да пита това Херо Мустафа, като му гостува в шоуто. Или той беше в нейното, викате. Не знам, пропуснах и тая забава.
Петък. Черен петък. Но черен по хубавия начин; пазарен. Че не едно и две неща вече са ни черни. Особено мислите. Магазините работят днес повече и от лаборатории за тестване. Всичко е обезценено, след като е струвало майка си и баща си. Мода, какво да се прави. От гледна точка на десена, много девалвираха цветовете напоследък, така ми се струва. Прекалихме не само с черната краска. Съсипахме и червената. Нямам предвид БСП и Корнелия Нинова. Червеното е вече зона, в която една идея по-често се проверява червено ли ти е гърлото. Много актуално за сезона.
Но нищо не може да се сравни с издевателствата над зеленото. Зелена карта, зелен коридор, зелен сертификат, зелена зона, зелена икономика, зелен хайвер. Толкова зеленина навсякъде, все едно къмпингуваме на плажа Алепу, преди да го укрепят със стена. Тая строителна защита, апропо, втора доза получи ли, че вече ѝ изпуснах здравната история? Ако няма да го дострояват, нека поне го боядисат. В бяло. Пък ако държат, да добавят зелено и червено по избор.
Събота. Държа да отбележа, че категорично осъждам домашното насилие, дори жената да е антиваксърка с фалшив сертификат. А сме постигнали обществен консенсус тия да не подлежат на морално оправдание. Така или иначе напоследък всички сме в токсични отношения. Самият ковид се държи като съпруг-насилник. Удря, после обещава да се промени, за да продължи да е с нас. Напредничав вирус, с всяка мутация продължава промяната.
Новата му версия се нарича Омикрон и за нея нищо не се знае, но въпреки това я казаха по новините. Омикрон. Твърде лично стана вече с тия имена. Да не говорим, че покрай пустия ковид цялата гръцка адбука научихме, да му се не види.
Иначе поне преговорите за правителство са успешни. Днес се разбраха каквото прави-струва, но армията ни да имала нулев въглероден отпечатък. Все едно има какъвто и да е друг отпечатък. Това го разбирам така: ще продължим да купуваме бойни самолети, но няма да летим с тях, да не замърсяваме околната среда. Зелена сделка със зелени пари за зелени дни. Левите цели са налице. Сега очаквам и десните инструменти да видим.
