Че българските ученици не се представят добре на международни тестове като PISA не е новост. Че функционалната грамотност и практическите умения с всяка година стигат все по-ниски нива - също.
Ежегодно става безпощадно ясно и че разсъжденията върху художествени текстове, различни от тези с ясна патриотична насоченост, са истинско изпитание. Вече не се учудваме, свикнахме с подобни заключения, не че това е добра новина.
Но когато се окаже, че деца в четвърти клас се затрудняват дори и с диктовки, червената лампа трябва да светне много ярко.
Оказва се, че над 90 ученически работи от така наречените "малки матури" съдържат преписани диктовки, текстове, различни от изпитния текст от МОН, а се твърди, че са заловени и дописани части от учителите. Наказанието пък ще дойде под формата на мъмрене и предупреждение за уволнение, не че има как да е другояче, но за това - малко по-надолу.
Нека започнем от там, че децата в четвърти клас са на възраст 10-11 години и са на прага не само на тийнейджърството, но и на следващата стъпка в образованието си. Те ще загърбят началната степен и ще навлязат в една далеч по-сложна фаза с повече предмети, по-сложни уроци и отделен учител за всяка дисциплина.
Именно преди този праг е важно да са налични базови умения в езиково отношение - умения, които до голяма степен се преподават още в първи клас.
Вместо това на финалната права от основното обучение се оказва, че възпитаниците имат нужда от помощ в една от уж най-леките задачи - да запишат това, което им се диктува. С други думи - те вече се затрудняват не само с аналитични и практически задания, но и с такива, при които от тях се изисква само да възпроизвеждат вече готов текст.
Казват, че когато се обърне каруцата - пътища много. А каруцата, наречена "българско образование", е на път да катастрофира фатално.
Затова е по-добре да търсим пътищата, преди да се е случило необратимото, тъй като проблемите из родните училища не са един и два, а са българският еквивалент на Авгиевите обори.
Някои ще се опитат да се оправдаят с пандемията, която заточи учениците пред компютрите, но всъщност коронавирусът само подейства като увеличителна лупа на вече съществуващи пропуски.
Преди четири години, когато сегашните четвъртокласници са започнали от А, Б, В..., пандемия нямаше, нали така? За сметка на това е имало и пак има излишък от липса на мотивация у всички участници в процеса, наречен образование.
Да се нагърбиш с обучението на най-малките ученици е деликатна и пипкава задача, за която дипломата по начална педагогика не е достатъчна. Трябва и хъс, амбиция, подход към децата. Излишно е да казваме, че заплащането не покрива и половината от тези качества, а и работата с толкова малки деца и с такива раздути паралелки е капризна и трудоемка дори и за по-високи суми.
Не са от помощ и скучно съставените буквари и помагала със старомодни илюстрации, които трудно ще грабнат вниманието на дете, свикало с ослепително шарения и психеделично пъстър свят на съвременните анимации.
Просто не му е интересно до степен, в която отказва да запаметява дори и елементарни неща и способности.
Все някак си ще изкласи в държава, в която в университета се влиза по-лесно, отколкото в първи клас.
Този омагьосан кръг, пропит от апатия, незаинтересованост и инертност, ражда нови и нови проблеми, а наказани няма и няма как да има. Началните учители и особено желаещите тепърва да станат такива са кът и МОН не може да си позволи уволнения, ще се ограничи с мъмрене.
Преподавателите пък не си позволяват пълноценно преподаване и се ограничават с имитация на такова. Родителите безпомощно вдигат рамене, децата отегчено драскат нещо в тетрадката.
Въпросът е дали скоро този самотек някак си ще бъде прекратен, или догодина ще сме свидетели на още от същото. Засега обаче това питане остава по-скоро реторично.
